Пазарите очакват нови стимули от Фед
Ескалацията на напрежението в глобалната икономика през последните дни отново поставя Федералния резерв (Фед) на САЩ в центъра на вниманието на фондовите пазари, пише "Ню Йорк таймс". Повечето анализатори очакваха вчера централната банка на страната да обяви нови стимулационни мерки, като не се изключва нова програма за печатане на долари под името.
Въпросът обаче е дали инструментите на паричната политика са в състояние да стабилизират ситуацията.
Кампанията за стимулиране на икономиката, водена от председателя на Фед Бен Бернанке, продължава вече близо 4 години. Тази вечер се проведе заседание на банката и очакванията бяха той да продължи да навлиза все по-дълбоко в неизследвана територия. До редакционното приключване на броя все още нямаше резултати.
Бернанке намекна през юни, че иска да проучи състоянието на икономиката няколко месеца преди да обяви нови мерки. Ситуацията обаче рязко се влоши. Икономиката на САЩ нарасна с едва 0.8% през първото полугодие, а безработицата продължава да се повишава.
В края на миналата седмица пък агенция Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на страната, сривайки глобалните пазари.
"Смятам, че Фед трябва да преосмисли решението си да изчака", коментира Джоузеф Гаднон, бивш служител на централната банка.
При тази ситуация монетарната институция е почти длъжна да действа, за да отговори на очакванията на пазарите. След няколкодневен спад вчера американските борсови индекси стартираха нагоре в очакване на резултат от срещата. S&P 500 отчете ръст от 2.3% в първия час от сесията, а Dow Jones Industrial Average добави 2% към стойността си.
"Ако Фед не предприеме нищо, това ще донесе голямо разочарование в момента", заявиха анализатори от JP Morgan.
Като се изключат психологическите последици от евентуална намеса на Фед обаче, не се знае доколко тя е в състояние реално да нормализира ситуацията. Централната банка поддържа основната лихва в интервала 0-0.25% вече 2 години - от 2008 г. насам, а за този период увеличи паричното предлагане с 2.9 трлн. долара.
Според редица независими проучвания програмите на Фед за изкупуване на държавни облигации оказват стимулиращ ефект, но за кратко. В края на миналата година институцията реши да налее 600 млрд. долара на пазарите. В резултат от това акциите тръгнаха нагоре. Стимулът обаче изтече през юни и в момента борсите се понижават.
Допълнителното разхлабване на американската парична политика е обвързано и с редица негативни ефекти за останалата част на света.
Като изкупува облигации (на практика печатайки пари), Фед понижава лихвите по американските ДЦК и инвеститорите се насочват към развиващите се пазари, където възвращаемостта е по-висока. Притокът на капиталови потоци (т.нар. горещи пари) обаче води до нежелан ефект - постепенно поскъпване на местните валути и съответно неконкурентен износ.
Освен това този процес увеличава цените на суровините и съответно предизвиква ръст на инфлацията в глобален мащаб. Според много анализатори една от причините за забавянето на глобалната икономика е именно повишението на цените, което доведе до спад в потреблението. Излиза, че Фед ще се опита да овладее щетите от предишния стимул с нов, посочват те.
Основната цел на увеличението на паричното предлагане е да се понижат краткосрочните лихвени проценти и по този начин да се стимулира икономиката. Доходността по държавните облигации на САЩ обаче вече е много ниска.
Днес лихвата по 10-годишните книжа намаля до 2.27% - най-ниското равнище от януари 2009 г. Това се дължи на факта, че инвеститорите се ориентират към сигурни инвестиции поради хаоса на фондовите и стоковите пазари.
Много членове на Федералния комитет за операции на открития пазар не желаят ново увеличение на паричното предлагане поради опасността от инфлация. Възможно е вместо да изкупува облигации, централната банка да предприеме други стимулиращи мерки, коментират анализатори. Бернанке например може да даде гаранции, че няма да затяга паричната политика още най-малко 6 месеца.
Това може да успокои инвеститорите, които се опасяват за стабилността на икономиката.
Фед може също да намали лихвата, която плаща на банките за излишните им резерви. Тази стъпка ще доведе до повишение на парите в обращение.
Нито една от тези мерки обаче не е в състояние да стимулира значително растежа на икономиката. Основният проблем в момента не е липсата на ликвидност, а липсата на търсене.
Фед може да осигури голямо количество евтини пари, но не може да убеди компаниите да строят нови фабрики, ако те не са сигурни, че ще има търсене за продукцията им. Институцията не може и да накара и хората да харчат, ако те нямат работа или ако вече са заели повече пари, отколкото могат да върнат.
| Мнения "Сегашното положение е много по-тежко от гледна точка на доверието, отколкото след фалита на "Лемън брадърс"... Макар че повечето от икономиките в света продължават да отчитат растеж, за разлика от рецесиите, през които те преминаха през 2008 г., сега има пълна липса на доверие. Чуждестранните инвеститори продължават да разпродават активите си. Правителството на САЩ трябва да предприеме конкретни действия, вместо само да говори за връщане на доверието." К.Х. Лин, управител на фонд "Юанта файненшъл" в Тайпей "Реакцията на пазарите в САЩ и Европа през последните дни е спонтанна и преувеличена. Не виждам никакъв непосредствен "катализатор", който да измъкне пазара от тежкото положение, в което се намира, но цените изглеждат много привлекателни за инвеститорите в акции. Очевидно хората се вълнуват повече от бъдещия растеж на САЩ. В дългосрочен план обаче аз продължавам да залагам на растежа на изток." Тайдзо Ишида, портфолио мениджър в "Мютюс интернешънъл кепитал мениджмънт" "Златото и облигациите се представят много, много добре. Реализираме печалби от тях и ги влагаме в качествени активи, които в момента поевтиняват, като например акциите. Предпочитаме акции с експозиция към китайския растеж, тъй като са по-устойчиви, или на мултинационални компании, изплащащи големи дивиденти. Намалихме количеството на американските облигации и не притежаваме почти никакви японски облигации." Джеймс Холт, инвестиционен стратег в базираната в Сидни компания "Блекрок" "Историята показва, че обикновено голямата нестабилност на пазара, на каквато сме свидетели в момента, трябва да бъде използвана като удобен момент за нови възможности, а не толкова за заемане на отбранителни позиции." Антъни Болтън, миниджър в китайския фонд "Фиделити Чайна спешъл ситюейшънс" "Продажбите не са панически, това са продажби по някаква причина... всеки иска да защити активите, които притежава. За пръв път рейтингът на САЩ е понижен, но понеже те (Щатите - бел. ред.) са еталон за почти цялата световна кредитна система, всичко друго също може да тръгне надолу. Това не е свързано с притежаването на лоши активи от банките, а с факта, че икономическият растеж не е в състояние да окаже подкрепа на размера на държавния дълг и на облагите, обещани от политиците преди години. Така че става дума за различен тип криза. Тя не е свързаната със системата, а е макроикономическа." Оливие Дасие от фонда "Аксиома" "Надвисналите над британската икономика опасности нараснаха и се увеличи рискът тя отново да влезе в рецесия. Шансовете за завръщане към рецесия са едно към три. Дълговата криза в еврозоната и понижението на кредитния рейтинг на САЩ могат да навредят повече на британската икономика отколкото размириците в страната." Вики Редууд, "Кепитъл икономикс" "Голяма част от покупките, на които сме свидетели днес (вчера - бел. ред.), са операции за покриване на къси позиции, тъй като инвеститорите се опитват да се възползват да реализират печалби от неотдавнашните разпродажби. Извън покриването на късите позиции почти липсва друг интерес за покупки. Никой не иска да хване падащия нож, образно казано. Най-тревожният фактор е мащабът и дисциплината на продажбите. Паническите продажби обикновено са следвани от бързо възстановяване, а през последните два дни те са ръководени от внимателно желание за избягване на риска... което показва, че настоящият спад може да се окаже цикличен и по-продължителен." Кейт Дъкър, инвестиционен мениджър от японското поделение на "Тора" "Участниците на пазара се чудят дали политиците имат още патрони, които да изстрелят. През 2009 г. Китай спаси света и хората се питат дали е в състояние да го стори отново. Или в момента настъпва рецесията, която трябваше да преминем през 2009 г. Определено изглежда като глобална рецесия и хората калкулират това впечатление в цените. Очаква се по-късно през седмицата нещата да се стабилизират и хората да се върнат на пазара." Питър Хиксън, управляващ директор на "Глобал комодити рисърч" в банка Ю Би Ес |
| Ефекти от ново печатане на долари Основните очаквани последствия от очакваното снощи решение на Федералния резерв на САЩ е намаление на краткосрочните лихвени проценти в САЩ, което ще свие разходите на държавата и стимулира икономиката. Другият прогнозиран ефект е обезценяване на долара, което ще подкрепи износа на страната. Възможно е мярката да повиши инфлацията в глобален мащаб и да навреди допълнително на излизането на икономиките от рецесията. Експерти коментират, че повишението на потребителските цени от началото на годината се отдава именно на предишната програма на Федералния резерв за изкупуване на облигации. Може да се очаква и увеличаване на притока на "горещи пари" към развиващите се пазари, което води до постепенно поскъпване на местните валути и съответно неконкурентен износ. |