Франция се оказа новата мишена на спекулантите
| - Притесненията около Париж се пренесоха и на останалите борси |
Франция се оказа новата мишена на спекуланти и инвеститори днес. Причината - френските банки притежават огромно количество облигации на Италия и Гърция, което ги прави много уязвими от проблемите на тези страни.
Освен това пазарите залагат, че страната ще е следващата, която ще се прости с перфектния си рейтинг ААА, въпреки че нито една агенция не е дала сигнал за това. "Муудис" дори потвърди, че перспективата пред рейтинга е стабилна.
Така акциите на Societe General се сринаха с 16% днес, след като за момент губеха 20%, а тези на BNP Paribas се простиха с 13.2 на сто. Основният борсов индекс на страната CAC 40 отчете спад от нови 4.4%.
Заради кризата президентът Никола Саркози прекъсна днес отпуската си и се върна в Париж, където свика извънредна среща на кабинета, на която да се обсъди състоянието на публичните финанси на страната и опасността от понижаване на дефицита.
От кабинета му обясниха, че това е "работно заседание по повод икономическото и финансовото положение". Малко по-късно в официално съобщение на офиса на Саркози Париж увери, че Франция ще предприеме всички необходими мерки, за да спази ангажиментите си за намаляване на своя бюджетен дефицит. Антикризисните мерки трябва да бъдат изготвени до 24 август.
До този момент рейтинговите агенции не са заявили, че ще преразгледат оценките си за Франция. Днес те потвърдиха най-високия рейтинг на Париж - ААА. Някои икономисти обаче се опасяват, че това може да се промени, тъй като прогнозата за ръст на БВП от 2% през тази година е прекалено оптимистична.
"Пазарът е неспокоен и очевидно Франция е следващата, която ще попадне в радарите", коментира лондонски търговец, цитиран от "Файненшъл таймс". Проблемите на Франция се пренесоха и в Германия, където DAX загуби над 3.5%, а в Лондон FTSE 100 се прости с 2.10%.
Федералният резерв успокои пазарите, но за кратко
Федералният резерв (Фед) на САЩ обеща във вторник да поддържа основната лихва в страната на рекордно ниското й ниво най-малко още 2 години, съобщи "Ройтерс". По този начин централната банка отписа възможността за съживяване на икономиката през този период. Фондовите пазари приветстваха решението и отчетоха първия си ръст за последната седмица.
Еуфорията обаче се оказа краткосрочна и постепенно паниката по пазарите се завърна вчера, като сред причините беше и Франция. Решението на Фед има за цел да насърчи инвестициите, убеждавайки пазарите, че лихвите няма да се повишат в следващите 2 години.
След изявлението на централната банка американските фондови пазари ускориха ръста си и завършиха близо 4% нагоре във вторник. Състоянието на пазара обаче отново можеше да се характеризира като нестабилно.
"Икономиката се намира в лоша форма и Фед трябваше да покаже, че разбира това, без да вдига тревога", коментира Стивън Лиър от J.P. Morgan Asset Management. "Смятам, че те изиграха тази ръка възможно най-добре", допълни той пред "Ройтерс".
Днес азиатските борси регистрираха ръст. Европейските индекси обаче продължиха да се понижават. Британският FTSE 100 отчете спад от 2.13%, а германският DAX загуби 3.5% от стойността си. Търговията на Уолстрийт също стартира надолу. Индексът S&P 500 се понижи с 3.6% два часа след началото на сесията, колкото беше и спадът на Dow Jones Industrial Average.
Понижението на борсите започна още в началото на август и се отдава на очаквания, че икономиката на САЩ се забавя. Те се задълбочиха, след като Standard & Poor's свали кредитния рейтинг на страната в края на миналата седмица.
Освен това дълговата криза в Европа продължава вече две години въпреки непрестанните опити на политиците да я овладеят. Всички тези негативни ефекти водят до спад на инвеститорското доверие в глобален мащаб. Повечето анализатори коментираха, че решението на Фед не може да стимулира растежа на икономиката.
Централната банка поддържа лихвата в интервала 0-0.25% от 2008 г., а оттогава увеличи паричното предлагане с 2.9 трлн. долара. Проблемът на икономиката обаче не е липсата на пари, а на търсене от задлъжнелите потребители, неспокойния бизнес и свиващия се публичен сектор.
Печатането на пари в САЩ се отлага
Фед реши да не стартира нова програма за изкупуване облигации (печатане на пари), както очакваха много анализатори. Това се дължи на факта, че много членове на управителния съвет на банката са против. Институцията коментира, че ще продължи да обмисля допълнителни мерки за стимулиране на икономиката.
Като се има предвид вътрешното разделение обаче, председателят й Бен Бернанке може да не е в състояние да ги приложи. Федералният резерв е натоварен от Конгреса със задачата да ограничи безработицата. В тази връзка мнозина си задават въпроса защо институцията бездейства, когато икономиката дава явни сигнали за забавяне.
"Фед предприе най-минималното възможно действие при тези обстоятелства", коментира Шери Купър, главен икономист от BMO Financial Group.
Втората основна причина Фед да не започне отново да печата пари е опасността от инфлация. Все пак основната роля на централната банка е да поддържа ценовата стабилност. Според прогнозите на институцията индексът на потребителските цени ще достигне 2.5% през настоящата година.
В момента инфлацията се понижава леко, което е следствие от спада в цените на суровините. Те обаче започнаха да поскъпват в края на миналата година, когато централната банка обяви, че ще напечата нови 600 млрд. долара.
Според анализатори все пак не се изключва централната банка отново да започне да изкупува облигации от икономиката. Очаква се Бернанке да държи реч по-късно този месец и вниманието на пазарите ще бъде насочено натам.
Goldman Sachs коментира, че обещанието на Фед да поддържа лихвите ниски за две години увеличава вероятността от ново покачване на паричното предлагане.
"Вероятността Фед отново да започне да изкупува облигации през тази или следващата година е по-голяма от всякога", коментира Ян Хациус, главен икономист на банката. Обещанието на Фед е по-агресивно, отколкото са очаквали анализаторите на Goldman Sachs. Печатането на още долари може да стимулира американската икономика, при положение че тя започне да се понижава отново.
Подобна мярка обаче може да се отрази крайно негативно на останалата част на света. Като изкупува облигации, Фед понижава лихвите по американските ДЦК и инвеститорите се насочват към развиващите се пазари, където възвращаемостта е по-висока.
Притокът на капиталови потоци (т.нар. горещи пари) обаче води до нежелан ефект - постепенно поскъпване на местните валути и съответно неконкурентен износ.