Как работят рейтинговите агенции
| "В много случаи мнозинството, гласувало за дадена държавна оценка, е минимално" Джером Фонс, вицепрезидент на Kroll Bond Rating Agency, работил 17 години в Moody's - 155 хил. долара достигат годишните заплати в Moody's - 167 хил. долара плащат на година в S&P - Главният анализатор за някоя държава – обикновено с докторат и няколко езика, е нещо като частен детектив, който събира данни от правителството, медиите, академичния свят, банковия сектор и индустрията, за да сглоби тенденциите и да оцени кредитните рискове - Имената на оценяващите никога не се публикуват, за да се запазят от натиск |
Рейтинговите агенции наемат широк спектър от опитни специалисти от инвестиционните банки на Уолстрийт, централни банки, дори и бивши журналисти. Дълбоко аналитичната, почти академична среда, която е на светлинни години от напрегнатата обстановка на Уолстрийт, е много атрактивна според бивши служители. И допълват, че там са уважавани.
"Те имаха различни от моята гледна точка, но бяха много ясни", казва Клаудио Лозер, икономист от МВФ, по време на латиноамериканската дългова криза през 80-те и 90-те години.
Двама бивши управляващи директори на агенции споделят, че работата в рейтингова агенция много прилича на тази във висше училище. Според единия компаниите търсят обучени икономисти; може би един на всеки четирима има докторат и опитът, който тези хора притежават, е аналогичен на много от хората, работили на Уолстрийт. Заплащането им също не е за подценяване.
Според Glassdoor.com – специализиран сайт в анонимни оценки и данни за компании, заплатите в Moody's стигат до 155 хил. долара годишно, а в S&P стигат до 167 хил. долара. Медиите, следили опитите на новоизгрели агенции да откраднат служители на Moody's тази година, казват, че най-добрите може да получат и над 200 хил. долара годишно – заплати, сравними с тези на анализатор в инвестиционна банка.
Какво всъщност правят агенциите
Тези заплати не се взимат за нищо – рейтинговият процес определено е интензивен. Главният анализатор за някоя държава – обикновено с докторат и няколко езика, е нещо като частен детектив, който събира данни от правителството, медиите, академичния свят, банковия сектор и индустрията, за да сглоби тенденциите и да оцени кредитните рискове.
Според ветерани в процеса целта е да се подготви доклад, който рейтинговият комитет може да използва като насока за решението си.
Срещите на комитетите започват с писмен доклад от анализатора на страната. В него има препоръка, с която се дава начало на дискусията между членовете на комитета. Дебатите, дори и относно сложни теми като държавния рейтинг на САЩ, отнемат само няколко часа. Това обаче не означава, че са лесни, напротив – обсъжданията са напрегнати.
"В срещите на държавните комитети се изказват много по-различаващи се мнения, отколкото в тези за корпоративни продукти. В много случаи мнозинството, гласувало за дадена държавна оценка, е минимално", казва Джером Фонс – вицепрезидент на Kroll Bond Rating Agency, който е работил 17 години в Moody's, където е оглавявал комитета за основна кредитна политика.
Комитетите за държавни рейтинги включват анализатора на страната, секторни анализатори и анализатори за други държави. Броят в тях може да варира, но в Moody's може да достигне 20 души.
Един от основните проблеми на оценяваните е, че не знаят кой е в комитета, тъй като имената никога не се публикуват, за да не им се оказва натиск. Дори и в протоколите от срещите няма бележки за вота на анализаторите.
Комитетът стига до решение с мнозинство. Държавите се уведомяват, преди рейтингът им да бъде намален, и имат шанс да обжалват. Всяка нова информация обаче трябва да се подаде бързо и да е убедителна, за да промени мнението на оценяващите.
Това взаимодействие стана основа на недоразумението с член на щатската Камара на представителите, който е започнал проучване по въпроса дали щатското финансово министерство се е опитало да повлияе върху съдържанието на прессъобщение на S&P.
Без значение как са съставени или как работят комитетите, когато става въпрос за държавни рейтинги, всичко, което правят, има значение. Тяхната оценка е в средносрочен план – за влиянието на фискалните и макроикономическите решения в следващите 5 до 10 години.
Това често се сблъсква с краткосрочните цели на политиците и някои инвеститори, което създава политическо напрежение.
Западните правителства не са свикнали някой да ги проверява
В продължение на десетилетия рейтингите им бяха стабилни, а свалянето на оценки беше присъщо на зле управляваните развиващи се икономики като Аржентина, Русия и Бразилия. Сега обаче ролите са обърнати.
"Една от причините за бурните реакции, които получихме в Европа в последните няколко седмици, е, че хората не са свикнали оценките на S&P, Moody's и Fitch да се променят много", казва Гелърт от Rapid Ratings.
За САЩ свалянето на рейтинга е особено голям шок, защото щатският дълг има основна роля в определяне цените на кредитните инструменти навсякъде по света. Щатската група за търговия на ценни книжа оцени миналата седмица, че намаляване на рейтинга до АА ще вдигне доходността по държавните облигации с 0.6 до 0.7%.
Освен това действието ще дискредитира най-голямата световна сила, свикнала да поучава другите за добродетелите на отворената демокрация и капитализма.
По неясни причини S&P е доста по-агресивна от Moody's по въпроса със САЩ и три пъти от октомври досега сменя датите в предупрежденията си за понижаване на държавния рейтинг, преди в събота да го намали.
В интервю пред "Ройтерс" от 22 юли Дейвид Бийрс, управляващият директор за държавните и международните публични финанси, каза, че S&P не се съгласява с вярването на администрацията на Обама, че сделката, която може да постигне с Конгреса (тя се сключи в последния възможен момент - бел. ред.) значително ще промени пътя, по който се движи дългът на страната. Бийрс няма проблем да бъде опроверган.
"Ако това се окаже истина и ние го видим... ще очаквам да потвърдим рейтинга."
Бийърс стана лицето на рейтинговите агенции в сегашната тежка ситуация, докато от Moody's тихо изчакваха на страничната линия.
Вкарването на агенциите в политиката учуди доста хора. Според Фонс от Kroll рейтинговите агенции трябва да избягват подробни искания за това с колко искат да бъдат намалени дългосрочните дефицити.
"Ако направят това, те губят независимостта си. Вкарват се в политическия процес, което не е мястото, търсено от тях, и не е удобна за тях позиция. Връзката между щатското правителство и рейтинговите агенции трябва да бъде колкото се може по-малка. Ако веднъж влезеш в тази политика, ти вече не си рефер, а играч и изведнъж имаш интерес от играта – а не трябва да правиш това."
| Историите на S&P и Moody's си приличат В зората на ХХ век Джон Мууди смайва пазарите със своето "Ръководство за информация за акции и облигации". Бизнесът му се проваля при колапса на пазара през 1907 г., но Мууди се завръща през 1909 г. със система за анализиране и оценяване на железопътни акции и облигации. Само за 15 години компанията оценява практически всичко в пазара на дълг. През 70-те години Moody's сменя бизнес модела си с този, който е в центъра на критиките по време на рецесията – освен че хората плащат, за да четат докладите на компанията, тя започва да таксува и емитентите на акции за оценките, които им дава. Според критиците това задължава агенцията към издателите на ценните книжа, защото те зависят от таксите, които ще й платят. В корпоративната история на Moody's се казва: "Причината за тази промяна беше и все още е фактът, че публичните компании трябва да платят за огромната стойност, която обективните рейтинги предоставят по отношение на достъп до пазара." S&P печели състезанието по възраст - компанията датира от 1860 г., когато излиза "История на железниците и каналите на Съединените щати", написана от Хенри Пуър. Книгата е опит да се съберат финансовите аспекти на изграждането на железниците. Около 1906 г. опитващият се да пробие актьор Лутър Блейк основава Статистическо бюро Standard, което публикува карти с новини за индустриални компании извън железопътния сектор. Той започва и работа в инвестиционна банка, за да си плаща сметките, докато се опитва да пробие на Бродуей. През 20-те години на миналия век Standard Statistics и компанията, която се е превърнала в Poor's Publishing, започват да оценяват облигации. През 1941 г. двете се сливат и стават публична компания през 1962 г. Издателската компания McGraw-Hill придобива компанията през 1962 г. и е собственик и до днес, макар че през миналата седмица инвеститорите започнаха да упражняват натиск върху издателството да продаде S&P. |