Огромната нестабилност и значителните корекции на фондовите пазари в последно време са ясен сигнал, че

Финансовата и икономическа криза, предизвикана от прекалената задлъжнялост на частния сектор, наложи увеличаването на публичните дългове, за да се избегне повторение на Голямата депресия. Освобождаването от тези задължения обаче забави възстановяването в повечето развити държави.

Комбинацията от високи цени на петрола и суровините, размириците в Близкия изток, японското земетресение, дълговата криза в еврозоната, фискалните проблеми на САЩ (и понижението на рейтинга) намали значително желанието за рискови инвестиции на пазарите.

Икономиките на САЩ, еврозоната, Великобритания и Япония се движат на празен ход. Дори бързо растящите развиващи се пазари (Китай и другите държави от Азия и Латинска Америка) и страните, зависещи от износа към тях (Германия и Австралия), се забавят.

До миналата година политиците можеха по всяко време да извадят нов заек от шапката си, за да подпомогнат икономическото възстановяване. Фискални стимули, лихви, близки до нулата, две програми за печатане на пари в САЩ, изолиране на лошите дългове и трилиони долари за банките и финансовите компании - опитаха всичко. Сега обаче зайците им свършиха.

Фискалната политика в момента забавя растежа както в еврозоната, така и във Великобритания. Дори в САЩ щатските и местните власти, а сега и федералната съкращават разходите и трансферните плащания.

Още един цикъл на стимулиране на банките е политически неприемлив и икономически немислим - повечето правителства, особено европейските, са в толкова тежко състояние, че не могат да си позволят нови стимули. Техните проблеми обаче създават притеснения за банките на континента, които държат огромно количество държавни облигации.

Паричната политика също не може да помогне значително. Федералният резерв на САЩ по всяка вероятност ще даде старт на трета програма за печатане на пари, но това ще е прекалено малко и прекалено късно. В края на миналата година бяха налети нови 600 млрд. долара на финансовия пазар в страната и бяха продължени данъчните облекчения на стойност 1 трлн. долара.

Тези мерки успяха да повишат растежа до 3% за едно тримесечие. Той обаче намаля до около 1% през първото полугодие на 2011 г. Третият паричен стимул ще е по-малък и ще постигне още по-малък резултат.

Обезценяването на валутите също не е вариант за развитите икономики - всички те трябва да понижат стойността на валутите си и да подобрят търговските си баланси. Това обаче не може да се случи по едно и също време. Така че използването на обменните курсове за подобряване на търговските баланси е игра с нулев резултат. Затова валутните войни все още са на хоризонта, а Япония и Швейцария влизат в първите битки. Другите скоро ще ги последват.

Междувременно в еврозоната Италия и Испания са на път да изгубят достъпа си до финансовите пазари, а натискът върху Франция се увеличава. Италия и Испания обаче са

Засега Европейската централна банка купува облигации на двете държави, преди да бъдат приети новите правомощия на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Но ако Италия и/или Испания загубят достъпа си до пазарите, финансовите резерви на фонда от 440 млрд. евро ще бъдат изчерпани до края на годината или в началото на 2012 г.

При това положение, освен ако средствата на EFSF не бъдат утроени - действие, което ще срещне съпротивата на Германия, единственият вариант ще бъде контролираното, но и принудително преструктуриране на италианските и испанските задължения, както се случи с Гърция. Следващата стъпка ще е принудителното преструктуриране на банкови задължения.

Изглежда, че Карл Маркс е донякъде прав в твърдението си, че глобализацията, агресивното финансово посредничество и преразпределението на доходите и богатството от труда към капитала може да доведе до самоунищожение на капитализма (за разлика от убеждението му в превъзходството на социализма, което се оказа  погрешно).

Компаниите съкращават служители поради липса на потребителско търсене. Съкращенията обаче намаляват доходите, увеличават неравновесията и водят до допълнителен спад в търсенето.

Демонстрациите на обществено недоволство в последно време в Близкия изток, Израел, Великобритания и растящото напрежение в Китай, а скоро и в други развити и развиващи се пазари, са движени от едни и същи причини: растящо неравенство, бедност, безработица и безнадеждност.

на свиващите се доходи и възможности.

За да възобновим нормалното функциониране на пазарните икономики, трябва да постигнем  равновесие между пазарите и предоставянето на публични ресурси. Това означава да изоставим и англосаксонския модел на ненамеса в частната инициатива и вуду икономическа философия, и модела на континентална Европа за благоденствие чрез поддържане на дефицити. И двата се провалиха.

Правилният баланс днес изисква създаване на работни места, донякъде и чрез фискални стимули, насочени към инвестиции в инфраструктурни проекти. Изисква се и още по-прогресивно данъчно облагане и по-краткосрочни стимули, комбинирани с дългосрочна фискална дисциплина.

Нужни са също финансова подкрепа от централните банки за предотвратяване на сривове в банковата система; намаляване на дълговете на фалиралите домакинства и други икономически агенти; по-задълбочен надзор и регулация на финансовата система. Трябва да се намали и размерът на  "прекалено големите, за да фалират" банки и олигополни структури.

С течение на времето развитите икономики ще трябва да започнат

за да позволят на работниците да се конкурират и да успяват в глобализираната икономика. Алтернативата, наблюдавана през 30-те години на миналия век, е безкрайна стагнация, депресия, валутни и търговски войни, контрол на капиталовите потоци, финансова криза, държавни фалити и огромна социална и политическа нестабилност.