Полуостров Крим има статуса на автономна република в границата на днешна Украйна. На 20 януари 1991 г. в област Крим се провежда първият в историята на СССР референдум. Тогава кримчани гласуват дали да бъдат обособени в отделна република в състава на СССР, припомня руската агенция "Новости".

Кримските татари, които по това време започват да се връщат от Централна Азия, където са насилствено изселени от Сталин през 1944 г., обаче смятат, че тази земя е тяхна и автономията трябва да бъде на национална основа. 20 години по-късно руснаците не гледат на Крим като на част от чужда държава, татарите настояват за правата си, а местните жители изкарват прехраната си предимно от туристическия сезон.

Всъщност въпросът, на който трябвало навремето да отговорят жителите на полуостров Крим, гласи "Съгласни ли сте за възстановяването на Кримската автономна съветска социалистическа република (КАССР) като част от СССР и участник на Съюзния договор?". Това е алюзия към съществувалата преди 1945 г. КАССР, която след Втората световна война влиза в състава на УССР.

Инициатори на референдума са местните функционери от Комунистическата партия. Леонид Грач, който по онова време подготвя първото в историята на СССР общонародно допитване, коментира, че причината всъщност е било завръщането на кримските татари от вътрешността на СССР. Те биват насилствено изселени преди и след Втората световна война, но не са забравили произхода си и настояват за възстановяване на националните си права на полуострова. Грач коментира, че татарите са искали създаване на национална автономия в Крим, но това е било неприемливо за живеещите там руснаци.

Лидерът на кримските татари Мустафа Джемилев, който е бил в съветски лагери над 15 години заради идеите си, има противоположно мнение. За него инициативата за референдума идва от Москва, където са смятали, че при разпадане на СССР автономната кримска република може да избира към кой да се присъедини, и естествено това би била Русия. По думите на Джемилев татарите тогава не участват в референдума в знак на протест.

Резултатът е повече от категоричен – над 93% от гласувалите, при обща избирателна активност от 81%, гласуват в полза на предложението. Въпреки това през февруари 1991 г. Върховният съвет (парламентът) на тогавашната социалистическа Украйна приема създаването на автономна република Крим, но в състава на Украйна. Такъв остава статутът на републиката и до днес – със собствена конституция, правителство, а за кратко - дори и с президент.

Битката за независимост на Крим достига кулминацията си през есента на 1993 г., когато на полуострова е въведен постът президент, пише политическият анализатор на "Новости" Николай Троицки. Това влиза в пряко противоречие с конституцията на Украйна. През февруари 1994 г. обаче се провеждат избори, които печели юристът Юрий Мешков. Основната му политическа цел е сближаване с Русия, въпреки че не говори в прав текст за отделяне от Украйна.  Мешков говори за въвеждане на рублата като средство за разплащане, за влизане във военно-политически съюз с Москва, даване на жителите на Крим руско гражданство и въвеждане на московска часова зона.

Мешков обаче не е добър политик. Само 10 месеца след като е избран за президент, той успява да се скара с всичките си съюзници, въвежда московската часова зона и емигрира за Москва, където и до ден днешен работи в руската юридическа академия.

В началото на 90-те години борците за кримска независимост се надяват на помощ от Русия. Кремъл обаче е твърде зает с другите си, вътрешни, проблеми. Елцин произнася прочутите си думи "взимайте си суверенитета, само да не се задавите", насочени към влизащите в състава на Руската федерация републики. Страхувайки се Крим да не последва този призив, Киев прави всичко възможно и не позволява на полуострова да се отдели.

Базата на руския черноморски флот в Севастопол всъщност не е фактор в съдбата на полуостров Крим. Още от съветски времена пристанищният град е със специален статут и се управлява директно от Киев, което е продължено и след 1991 г.

И до ден днешен Крим остава автономна република в състава на Украйна. Официалният език там обаче е украински, а руският има статус на "език на общуването". Допитване на Киевския международен институт по социология показва, че всъщност руският език се използва за общуване от преобладаващото мнозинство от 97%. Гражданите на Русия от своя страна пък не се нуждаят от международен паспорт, за да пътуват до Крим.

Местните жители се издържат предимно благодарение на туризма. Всяка година десетки хиляди руснаци избират почивката на полуострова.  Техният брой обаче намалява, защото качеството на услугите си остава все същото от 20 години насам, а чартърите до турските средиземноморски курорти стават все по-евтини и по-достъпни за руснаците. Проблемите за Крим са икономически, но Русия няма интерес да налага влиянието си чрез финансови средства, за да не се скара с Киев. Добрите междусъседски отношения с проруското правителство на Янукович правят външнополитическите задачи на Москва по-лесни за постигане. Кримските руснаци са оставени сами и могат да разчитат само на себе си.