Михаил Горбачов: Трябваше по-рано да напусна КПСС
| На 19 август 1991 г. група хардлайнери в КПСС и спецслужбите се опитват да извършат преврат в СССР и изтъкват като мотив желанието си да спрат разпада на болшевишката федерация. В действителност се случва немислимото - всеобхватната криза, набираща скорост още от зимата на 1991 г., се ускорява и само 4 месеца по-късно Съюзът на съветските социалистически републики отива на бунището на историята. "Дневник" припомня драматичните събития отпреди 20 години и разказва какво мислят днес участници в тях, как ги оценяват обикновени хора и анализатори. |
Михаил Горбачов признава в ексклузивно интервю за в. "Гардиън" в сряда, че е допуснал поне пет грешки в шестгодишното си управление като президент на СССР. Те не само са довели до неговото падане от власт преди 20 години, но и до рухването на Съветския съюз, както и до икономическия срив, превърнал шепа руснаци в милиардери, докато милиони други са затънали в бедност.
"Гардиън" отбелязва, че Горбачов все още говори с горчивина за събитията от 1991 г., особено когато става дума за бившия му съперник Борис Елцин или за заговорниците, задържали го в Крим по време на августовския пуч.
"Те искаха да ме провокират на борба или дори на стрелба, за да ме убият", спомня си Горбачов.
Попитан за какво най-много съжалява, бившият президент на СССР отвръща без колебание: "Прекалено дълго се опитвах да реформирам комунистическата партия".
Сега, 20 години по-късно, той твърди, че е трябвало да си подаде оставката през април 1991 г. и да създаде демократическа партия на реформите, след като комунистите са се опитвали да сложат спирачки пред всички необходими промени.
"Гардиън" отбелязва, че това самопризнание би представлявало голям интерес за историците, тъй като е първото публично признание на Горбачов, че е трябвало да напусне партията преди августовския пуч.
През пролетта на 1991 г. лидерът на СССР попадна между две мощни течения, които стесняваха неговото пространство за действия. От една страна, консерваторите и реакцонерите в партията се опитваха да променят неговия политически курс. От друга, прогресивно настроените съпартийци искаха да се създаде истинска многопартийна система и страната да поеме курс към пазарни реформи.
Събитията са ескалирани на заседание на ЦК на КПСС през април 1991 г., когато няколко от членовете са поискали обявяване на извънредно положение и възстановяване на цензурата. Горбачов твърди, че тогава е реагирал остро: "Писна ми от демагогия. Напускам."
В интервюто за "Гардиън" той подробно обяснява какво се е случило.
"Политбюро заседаваше три часа без мен. Казаха ми, че са ме критикували... След три часа ме поканиха и ме помолиха да оттегля оставката си. През това време привържениците ми в ЦК започнаха да съставят списък в подкрепата на идеята за нова партия, в него се подписаха над сто души."
Когато ЦК възобновил заседанието си, страстите се уталожили, Горбачов си е оттеглил оставката и вече никой не е искал да я подлага на гласуване.
"Гардиън" отбелязва, че дори да беше напуснал партията, Горбачов е щял да остане президент на Съветския съюз.
"Днес се питам дали не трябваше да настоявам да се оттегля от поста генерален секретар на ЦК на КПСС", разказва съветският президент. "Това би било по-доброто решение за мен. Но чувствах, че нямам право да изоставя партията."
| Бившият президент на СССР съжалява, че не е започнал реформите по-рано |
Второто нещо, за което Горбачов признава пред "Гардиън", че съжалява, е, че не е започнал по-рано реформите и не е дал повече власт на 15-те републики. Когато той започвал да обмисля създаването на по-широка федерация, в началото на 1991 г., трите балтийски републики вече бяха обявили независимост.
Горбачов продължава да смята, че всички основни проблеми на СССР са били на път да се решат преди опита за преврат през август 1991 г.
Комунистическата партия е трябвало да напише нова програма през ноември 1991 г. Парламентът бил приел антикризисен план за ускоряване на икономическата реформа. Дванайсетте съветски републики, останали в СССР, бяха приели текста на новия съюзен договор, който да им даде повече политическа и икономическа автономия. Въпросите на външната политика и на отбраната оставаха в ръцете на съветското правителство. Договорът е трябвало да бъде подписан на 20 август.
| Заминаване на почивка е била една от грешките на Горбачов |
"Тогава допуснах грешка. Отидох на почивка. Вероятно не трябваше да излизам 10 дни отпуска... Точно бях готов да летя за Москва за подписването на договора", спомня си Горбачов. Но на 18 август група хора дошла да го посети неочаквано във вилата му в Крим. Той понечил да се обади по телефона, за да попита кои са тези хора, но линията била прекъсната.
Горбачов продължава яростно да отхвърля предположенията, че е улеснил заговора. "Хората грешно смятат, че Горбачов все още имаше връзки със света и че той е организирал всичко... Това е безсмислено, напълно безсмислено", казва той.
"Онези хора искаха да свалят лидера и запазят старата система. Искаха аз да напиша изявление, с което се отказвам от президентските си правомощия заради влошеното ми здраве", спомня си Горбачов пред журналиста от "Гардиън" Джонатън Стийл и признава, че все пак Елцин навремето е направил правилното нещо, като е попречил на хардлайнерите да завземат властта.
Въпреки това той не одобрява последвалите 9 години управление на Елцин. Според него това е период на хаос. Не одобрява и подписаният през декември 1991 г. договор от Елцин с Украйна и Беларус, провъзгласяващ смъртта на СССР.
| Горбачов отдава необходимото признание на Владимир Путин |
Като още една своя грешка Горбачов отчита, че не е отстранил Елцин няколко години, преди той да му стане директен политически съперник.
"Вероятно бях прекалено либерален и демократичен спрямо Елцин. Трябваше да го изпратя посланик във Великобритания или в някоя бивша британска колония", казва той.
Горбачов отдава необходимото признание на бившия президент и настоящ руски премиер Владимир Путин за това, че е възстановил стабилността до около 2006 г., макар да е използвал някои авторитарни методи, което според Горбачов било приемливо.
"Тогава обаче видях, че той въвежда промени в системата за гласуване, премахва избора на губернатори на руските райони. Изброих 20 промени, които не бих могъл да подкрепя."
Последният съветски лидер изтъква няколко свои постижения, с които особено се гордее и първото от тях се състои от една дума – перестройка.