Страните от еврозоната трябва да обединят дълговете си - със или без участието на Германия. Ползите от създаването на дългов пазар, който по размер да може да си съперничи с тези на САЩ и Япония, със сигурност ще си върне разходите, пише в. "Файненшъл таймс".

ДЦК-тата, издадени от САЩ, са $ 9.5 трлн. (€ 6.6 трлн. евро), а японските са за 7.9 трлн. евро. Дори и коригирани със задълженията, притежавани от публичния сектор (особено в Япония) на двете страни, търгуемият обем е огромен. Всъщност това е причината практически инвеститорите да не избягват тези облигации. Затова са готови да финансират 10-годишен дълг при 2.3% годишна лихва Вашингтон, а Токио на 1%.

За сравнение, в Европа към края на 2010 г. Италия има облигации за € 1.5 трлн., Германия за € 1.4 трлн., Франция за € 1.3 трлн. евро, а Великобритания - за € 1.1 трлн. Това също са значителни пазари, но инвеститорите могат да ги изоставят много по-лесно, отколкото американските или японските облигации.

Сегашната ситуация води до по-високи лихви, които се плащат, ако не от всички, то поне от повечето европейски страни, отколкото ако бяха едно цяло. А от друга, ги прави много по-уязвими на пазарна паника. Пример е как притесненията от ирландските и португалските дългови пазари се пренесоха и върху испанските и дори италианските и френските облигации.

Когато заплахата от паника е голяма, само драконовски фискални стъпки могат да успокоят пазарите. Такива съкращения предприе превантивно Великобритания миналата година, както бяха принудени да го сторят и някой страни от еврозоната.

Проблемът е, че това води до забавяне на икономиката (на което сме свидетели в момента), а продължителната стагнация допълнително влошава публична задлъжнялост и подкопава кредитоспособността също толкова ефективно, колкото и финансовата разпуснатост, отбелязва изданието.

Замяната на всички национални държавни облигации с общи еврооблигации ще създаде пазар на стойност 5.5 трлн. евро. Той ще подкрепи правителствата, които заедно ще дължат по-малко дълг при много по-нисък комбиниран дефицит, отколкото САЩ и Япония. Това почти със сигурност ще доведе до по-ниска доходност от сегашната средна за еврозоната и на практика ще елиминира възможността за купувачите на облигации да спекулират.

Защо тогава еврозоната не го прави? Формалният отговор е, че тъй като еврооблигациите трябва да са гарантирани по някакъв начин, това е политически трудно осъществимо. Но по-силният аргумент е икономическият риск, защото разумните и разточителните държави ще плащат едни и същи лихви. Сериозни проблеми, но не неразрешими.

Истинският отговор е, че Европа чака Германия, а германците смятат, че тяхната държава ще се финансира по-скъпо чрез общите еврооблигации.

Решението е Берлин и съмишлениците - Холандия, Австрия, Финландия и Словакия, да останат извън начинанието. Гърция също не трябва да влиза, защото се нуждае от специално лечение. Останалите 11 страни може да създадат пазар на облигации от € 3.5 трлн. с макроикономически показатели, които не са много по-различни от тези за еврозоната като цяло.