Стояха плътно един до друг като "лошите момчета" в училищен двор, от които не можеш да очакваш нещо добро. Когато преминах край тях, се смълчаха.

Само че това не беше училищен двор, а градините на Кремъл. И "лошите момчета" бяха началникът на Комитета за държавна сигурност (КГБ) на СССР, министърът на отбраната, вътрешният министър и премиерът.

Това бяха наистина последните им дни. Съветският парламент бе излязъл в лятна ваканция и по това време бързах през кремълския комплекс към Червения площад.

Забелязах ги, когато завих зад ъгъла, и се зачудих за какво пък точно може да си говорят точно тези хора - мускулестият военен министър Дмитрий Язов, потайният шеф на КГБ Владимир Крючков и двамата им също така необичайни събеседници.

Може би трябваше да ги попитам. В онези ентусиазирани дни на перестройката западните журналисти имаха достъп до най-силните на деня. Но се случи така, че не ми се наложи да чакам дълго, за да науча за какво са си говорили.

Месец по-късно - през август 1991 г., те свалиха шефа си Михаил Горбачов и се обявиха за ръководители на Съветския съюз. Когато превратът им се провали, влязоха унизени в московския затвор "Матроска тишина".

Би било грешка да се подценява случилото се през август 1991 г. - събитие, ускорило разпада на СССР и променило живота на милиони. Трима загинаха, а можеше жертвите да са много повече.  За някои от участниците събитията бяха ужасяващи.

Но ми се струва, че в тези три дни винаги е имало нещо наивно и по хлапашки безотговорно в Държавния комитет за извънредно положение (ГКЧП), който заговорниците бързо сглобиха в опит да върнат стария режим.

Аз самият се оказах лековерен в тези дни. Месеци преди това ние - западните журналисти в охранявания от КГБ комплекс - обсъждахме възможността за преврат на твърдолинейни комунисти срещу Горбачов.

И какво написах в последната си дописка в онази топла лятна нощ?

Няколко часа по-късно, докато съм спял, официалната агенция ТАСС разпространи информацията за ГКЧП. Започнаха три дни на хаос, три безсънни нощи.

В понеделник вечерта съветският вицепрезидент Генадий Янаев заяви на предавана по телевизията пресконференция как ГКЧП е бил принуден да действа, за да предотврати разпадането на СССР.

Горбачов, каза той, е болен в дачата си и не може да присъства. В действителност той е бил поставен под домашен арест там, срещу вилата е бил разположен боен кораб. По-късно той ще разкаже, че бил бесен от случващото се.

Имаше нещо нередно с Янаев. Ръцете му видимо трепереха, докато разлистваше документите на масата. Целият народ можеше да го види. Можеха да го видят и съратниците му от ГКЧП, седящи до него.

Всички те наивно си мислеха, че СССР не се е променил, откакто Горбачов започна реформите през 1985 г. Реформи, чиято цел бе да спре икономическият упадък, прикрит зад статута на велика суперсила. Реформи, които разсеяха поне за малко страха от авторитаризъм, вкоренен от десетилетия политически репресии.

Те все още вярваха, че могат да щракнат с пръсти и държавният апарат да козирува и всички да знаят какво точно трябва да се изпълни. Но когато щракнаха с пръсти, последваха не толкова съпротива, колкото нежелание, несигурност, цинизъм, притеснение и парализа.

Дори през ум не им беше минало да блокират и затворят летищата, да поемат контрола над телефонната мрежа, за да изолират опонентите си. Те просто не смятаха, че това ще е необходимо.

ГКЧП издаде дълъг списък с укази, прочетени с драматичен дълбок глас от телевизионна говорителка. Пучистите изпратиха танкове в центъра на Москва, въведоха комендантски час, извършиха няколко ареста, но очевидно недостатъчно.

Случващото се на улиците беше също толкова нереално. Бабички се катереха по БТР-те и танковете край Кремъл, за да хранят войниците със сандвичи и колбаси. Няколко хиляди души се бяха събрали с руския президент Борис Елцин пред Белия дом на брега на река Москва.

И валеше. Струва ми се, че валя три дни.

Във вторник през нощта заговорниците окончателно се уплашиха. Появи се добре известното оправдаване с влошеното здраве. Спомням се, че писах репортаж за премиера Валентин Павлов, който обяви, че се оттегля от ГКЧП по здравословни причини.

А в уплахата те ставаха и опасни. Във вторник през нощта трима души бяха убити в сблъсъци недалеч от апартамента ми. На сутринта пучистите знаеха, че всичко е свършило.

Вътрешният министър Борис Пуго - един от групичката, която бях видял да си шушукат в Кремъл, седнал на леглото вкъщи, опрял пистолет до главата си и дръпнал спусъка.

Останалите пучисти потеглили към летището. Опитвали се да отидат до дачата на Горбачов, без съмнение за да му стиснат ръка, да поднесат извиненията си и да се оттеглят в мир.

Не получиха нито едно от тези неща.