Когато Би Би Си започнаха да предават новини около размириците в Англия, те определено знаеха какво правят. В историята си, гордостта на Великобритания е излъчвала на живо от войни, бунтове и атентати в различни точки на света. И този път бяха подготвени. Екипът им от специалисти се очакваше да спазва подробните правила за отразяване на подобни събития, а модерната техника трябваше да допълни към успеха сред конкурентните медии.

Новинарският канал на Би Би Си успя да достигне рекорден рейтинг от 13.1 милиона зрители по време не бунтовете, но както за хората около мен, така и за Би Би Си, основният източник на информация бяха социалните мрежи в Интернет. Органите на реда също се ослушваха за случващото се онлайн.

Образите от телевизионните екрани и заглавията от вестниците основно информираха какво е станало. По-общата картина, в която аудиторията можеше да се ориентира за причините за тези събития, липсваше. Нямаше достатъчно логично обяснение как една част от младо поколение изведнъж решава да се включи в противобществени прояви. Над 250 недоволните зрители са изпратили оплаквания за начина, по който Би Би Си са отразили размириците. Обвиненията са от пристрастност към полицията до неуместни определения.

Въпреки конкретните си принципи за категоризиране на хората като едни или други в своите емисии, Би Би Си наричаха плячкосващите "протестиращи" дори след като мирният протест за убийството на Марк Дъгън прерасна в безредици. Също там, по време на дебат в предаването Нюзнайт историкът Дейвид Старкли заяви: "Белите се превръщат в черни. Една определена култура на насилие, разрушение, нихилизъм и ганстерство се е превърнала в мода." Явно расисткото мнение не беше атакувано от водещия. В друг случай, в разгара на протестите на девети август, чернокожият активист Darcus Howe, който гостуваше в дискусия беше обвинен, че самият той е участвал в размирици. По-късно от телевизията се извиниха за обвинението и отдадоха случката на технически причини, тъй като и водещата, и гостът са говорили по едно и също време.

Объркването в медиите беше в полза на социалните мрежи. Вечер докато се опитвах да си обясня какво се крие зад колапса на обществения ред, изключвах кадрите с горящите магазини и влизах в онлайн изданията на вестниците, където се предполагаше по-детайлна информация. В Дейли Телеграф споменаваха как полицията се е подготвила за събитията в Бирмигам след като видели съобщения за атаката във Фейсбук, Туитър и са прихванали съобщенията по Блякбери Месинджър. В Гардиън, позоваването на социалните мрежи беше едно от основните.

Силата, която организира бунтовете и кампанията по почистване може да се каже, че спечели в класацията за най-добър рейтинг през миналата седмица. Без редактори, които се чудят дали нещо е политически коректно или не, без необмислени заключения, социалните мрежи бяха основният източник на информация. Традиционните медии в Англия успяха да създадат информационен хаос вместо да предложат своевременен анализ. Мрежите в Интернет представяха директно гласа на обществото, който не винаги достига до ефира или страниците на всекидневниците. Желанието електронните и печатни медии да поставят този глас в по-общ контекст засега се оказва трудно осъществимо.