Той става в 7.30 сутринта, взима количката с пуканки и отива в центъра на София. 22-годишният му син прави същото през летните ваканции, когато не е зает в университета. Работят всеки ден, до 19-20 часа вечерта, като най-натоварените дни са почивните. Били са на много места - в Южния парк, района на НДК, кв. "Гео Милев". Стоян Михайлов и синът му Пламен са едни от многото българи, които от години се занимават с продажба на пуканки и други храни на улицата в градовете.

През последните две години този сектор очаквано беше сериозно засегнат от кризата, но през това лято продажбите започват да се възстановяват, макар все още голяма част от клиентите да са силно ориентирани към най-ниските цени. Отделно от това конкуренцията се засилва.

От една страна, малки фирми се насочват към този тип бизнес, привлечени от сравнително ниската инвестиция и добра възвращаемост, от друга - на пазара навлизат по-големи компании от хранителния бранш, използващи възможността за допълнителни продажби на продуктите си и реклама. Все още обаче уличната търговия се сблъсква с различни проблеми, свързани предимно с растящите административни такси и неясен контрол.

Няма официална статистика колко български фирми се занимават с улична търговия, тъй като разрешителните документи се издават на общинско ниво и няма обобщена данни на национално. През последните години обаче освен традиционните пуканки, сладолед, захарен памук и други в по-големите градове започват да се появяват и нови продукти - оризови ядки, колички за понички, сладка царевица на пара и т.н.

Въпреки навлизането на нови играчи обаче търговците казват, че кризата от последните години е дала отражение и на този сектор. "2010 г. беше най-лошата, която помня, дори на моменти мислехме с партньора ми да затваряме бизнеса", каза пред "Дневник" Исмаил Джанов от компанията "Рейм 93", която има колички за понички в различни градове. Тъй като това е допълнителен, а не основен бизнес и за двамата съдружници, решението е било "съвсем на кантар", обясни още той. Впоследствие обаче решават през тази пролет да пробват наново и след първите резултати продължават с търговията.

Независимо от кризата търговията с храни в колички започна все повече да се разнообразява. По данни на представители на бранша над 90% от заетите в сектора работят индивидуално. През последните 2-3 години обаче на пазара навлизат международни компании или такива, които предлагат продукти от утвърдени местни или чужди брандове.

Така например от миналата година месопреработвателя "Кен" започна развитието на франчайзингова мрежа от колички за хот-дог. "Досега  имаме 13 партньора, но обектите са повече", казва франчайз мениджърът в дружеството Петър Иванов. По думите му интересът към модела е голям заради ниската първоначална инвестиция и сравнително високата рентабилност.

Сериозен интерес отчитат и от компанията "Стийм корн", която предлага франчайз на колички за сладка царевица с марката "Бондюел" от пролетта на 2010 г. От компанията казаха, че имат за партньори както такива, които и преди са имали бизнес с уличната продажба на храни, а сега са решили да се насочат към позната марка, така и хора, чиито досегашна дейност е била в съвсем други сектори.

Освен продажбата на продуктите на фирмите създаването на мрежа от колички има и силен рекламен ефект за фирмите. "Количката означава реално да имаш постоянен билборд в центъра на града", казва Петър Иванов.

Освен засилващата се конкуренция малките собственици на колички за храни казват, че имат редица проблеми. "Въпреки че продажбите намаляват в последните години, общините нямат никакво намерение да свалят таксите, дори напротив - в някои градове се увеличават", каза Исмаил Джанов. По думите му местните администрации по никакъв начин не стимулират този бизнес. От сектора се оплакват и от неясните разпоредби на агенцията по храните към тяхната дейност, както и към изявленията за техния сектор.

Търговец на сладолед в центъра на София, който отказа да се представи, разказа пред "Дневник", че заради изявления на агенцията покрай проверките хората постоянно се притеснявали дали да купят на децата си от продукта. "Шефът им разказва по всички телевизии, че най-опасният сладолед бил на улицата, а впоследствие се оказва, че за цялата страна са иззели 9 килограма, и то заради грешки в документи, а не лошо качество", коментира ядосано мъжът.