Бившият либийски лидер Муамар Кадафи е убит в Сирт. Той е умрял от раните си, след като е бил заловен от бунтовниците. Това съобщиха либийската телевизия и световните информационни агенции. 
На тази снимка либийският лидер Муамар Кадафи произнася реч по телевизията на 22 февруари 2011 г. В нея той обещава да се бори срещу бунтовниците и да умре като мъченик.
След като военните части започнаха да смазват протестите срещу режима, на 27 февруари 2011 г. в Бенгази беше сформиран Национален преходен съвет. Той се обяви за свалянето на диктатора, за единствена легитимна власт в Либия, както и за политическо лице на революцията.
Либийските военни части се насочиха към Бенгази и на 17 март Съветът за сигурност на ООН обяви Либия за зона свободна от полети. Два дни по-късно самолети на САЩ, Франция, Великобритания, Италия и Канада вече патрулираха над страната. Те атакуваха либийската армия, която настъпваше към Бенгази, унищожаваха либийските системи за противовъздушна отбрана и бомбардираха военни обекти в страната.
На 29 ноември 2010 г. президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и либийският лидер се срещат в рамките на 3-тата среща между ЕС и Африка в Триполи. 
(От ляво надясно) Президентът на Йемен Али Абдула Салех, емирът на Катар Шейх Хамад Бин Халифа Ал Тани и Муамар Кадафи разговарят на среща в Триполи на 28 юни 2010 г.
Салех, който оцеля след атентат, е подложен на международен натиск да предаде властта в страната. Катар пък е сред основните поддръжници на Националния преходен съвет и финансира въоръжената борба на бунтовниците в Либия.
Джихад за Швейцария! Това обяви Кадафи в Бенгази на 25 февруари 2010 г. Той държа реч, прикрит зад бронирано стъкло, по повод референдум в европейската държава, който одобри забраната за строеж на минарета. 
На 22 февруари 2009 г. Кадафи беше на посещение в централата на ООН в Ню Йорк. На следващия ден държа реч в продължение на около час и половина, скъса хартата на организацията и обяви, че Съветът за сигурност е терористична структура. Призова и за отнемането на правото за налагане на вето на постоянните страни-членки в съвета. 
Палатката на Кадафи, издигната за полковника по време на престоя му в Ню Йорк през септември 2009 г. Тя символизира бедуинския произход на либийския лидер. 
Шатрата беше опъната в Бедфорд, на място, притежавано от магната Доналд Тръмп. Властите обаче наредиха тя да бъде премахната, защото издигането й нарушавало местни закони. 
На 21 август 2009 г. Кадафи посреща Абдел Басет ал Меграхи, който беше осъден за взривяването на самолета на Пан Ам над Локърби, Шотландия през 1988 г.
Меграхи бе помилван от шотландското правителство заради здравословното му състояние.
Кадафи и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун се срещат в шатрата на либийския лидер на 14 юли, 2009 г. преди началото на конференция в Шалм Ел Шейх в Египет. 
Кадафи и американският президент Барак Обама се поздравяват на вечеря по време на срещата на Г-8 в Лакила, Италия на 9 юли 2009 г.
Муамар Кадафи беше добре посрещнат и от премиера на Италия Силвио Берлускони в Рим на 10 юни 2009 г. Връзките между двете страни са много силни, не на последно място и заради колониалното минало - през 2008 г. двете държави подписаха споразумение, което задължава Рим да обезщети Триполи с 5 млрд. евро заради периода, в който Либия е била нейна колония (1911 г. - 1943 г.). В замяна Кадафи пое ангажимент да затегне мерките срещу нелегалната емиграция към италианските граници, както и да инвестира в италиански компании. Либия е най-големият акционер в италианската UniCredit и контролира почти 7, 6% от нея. Дяловете й бяха замразени заради санкциите на ЕС. 
На 11 декември 2007 г. полковникът пристига на среща с общественици в хотел "Риц" в Париж. По-рано обяви пред френски депутати, че ерата на националните освободителни движения е завършила и че желае бъдеще без "студени или горещи войни".
Телохранителките на либийския лидер, известни като "амазонките", следят зорко за възможни заплахи, докато Кадафи разглежда музея в Лисабон на 7 декември 2007 г.
Срещата между френския президент Никола Саркози и либийския диктатор на 25 юли 2007 г., беше само ден след освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския медик. Саркози посети резиденцията "Баб ал Азизия", която беше разрушена от американски самолети през 1986 г.
На 22 март 2005 г. сирийският президент Башар ал Ассад и Кадафи говорят преди началото на 17-тата среща на арабските държави в Алжир. 
Либийският лидер посреща френския президент Жак Ширак в Триполи на 24 ноември 2004 г. 
Ледовете между Либия и Запада бяха започват се разтопяват. Тази снимка е запечатила посещението на Кадафи в централата на Европейската комисия в Брюксел на 27 април 2004 г. 
Загиналият при катастрофа в края на 2008 г. австрийски крайно десен политик Йорг Хайдер поднася дарове в палатката на диктатора на 18 април 2004 г. През март 2011 г. централната банка на Австрия нареди замразяването на около 1,2 млрд. евро, принадлежащи на либийския режим в кредитни институции в страната, заради наложените от ЕС санкции. Семейство Кадафи има силни връзки с Австрия, а синът на полковника Сейф ал Ислам е учил във Виена. През 2010 год. австрийските власти започнаха разследване за автентичността на дневник на австрийски политик, в който се твърди, че между Кадафи и Йорг Хайдер са били трансферирани големи суми. 
Отношенията между Великобритания и Либия също бяха започнали да се затоплят. Лидерите на двете страни Тони Блеър и Муамар Кадафи разговарят по време на срещата си край Триполи на 25 март 2004 г. Година по-рано Либия изплати първия транш от компенсациите към семействата на 270-те жертви на атентата в Локърби, след като беше принудена да "поеме отговорност за действията на свои служители" (според писмото изпратено в Съвета за сигурност на ООН; т.е. признала е, че стои зад атентата, извършен от осъдения Меграхи- бел. ред.). През 2003 г. санкциите срещу страната също бяха вдигнати. 
Дъщерята на диктатора Айша Кадафи пристига на либийска хуманитарна мисия в Багдад, Ирак на 21 октомври 2000 г. Айша избяга в Алжир от бунтовническото настъпление заедно с брат си Ханибал и други членове на семейството си. Малко след пристигането си в края на август 2011 г. тя роди момиченце. 
На 13 август 2000 г. Кадафи приветства приятеля си и лидер на Венецуела Хуго Чавес в своята резиденция в Триполи. 
16 юни 1999 г. - Палестинският лидер Ясер Арафат и Муамар Кадафи пристигат в Претория, ЮАР, за да присъстват на церемонията по встъпването в длъжност на президента на ЮАР Табо Мбеки.
Президентът на ЮАР Нелсън Мандела и Муамар Кадафи поздравяват събралото се множество в Зувара, на 100 км. западно от Триполи, на 29 октомври 1997 г. Мандела връчи на либийския лидер наградата "Нос Хорн" - най-високото отличие на ЮАР, което се дава на чуждестранни фигури.
Руският националист Владимир Жириновски се прегръща с Кадафи при срещата им в Либия на 26 март 1995 г. Жириновски заявява, цитиран от ИТАР-ТАСС, че партията му работи за пълното възстановяване на отношенията между Москва и Триполи. 
На 1 юни 1990 г. Кадафи и египетският президент Хосни Мубарак наблюдават в Кайро демонстрация на оръжия от арабско-израелската война от 1973 г. Мубарак беше свален от власт през 2011 г. и в момента се защитава пред съда от множество обвинения, сред които са корупция и заповед за разстрел на протестиращи. 
На 21 декември 1988 г. самолет на американската компания Пан Ам се разбива в шотландския град Локърби. Загиват всичките 259 пътници, както и 11 души на земята. Британските власти достигат до заключението, че причина за катастрофата е експлозия. Заподозрени са двама либийци - Мохамед Ал Меграхи и Ламин Халифа Фима. Меграхи е осъден на доживотен затвор през 2001 г., а Фима е оправдан. През 2002 г. Либия заяви, че ще плати по 10 млн. американски долара на семействата на жертвите и постави условия за вдигане на наложените й санкциите, както и за премахването й от списъка на държавите, които спонсорират тероризма. 
Известната статуя на ръка, смачкала американски самолет, символизира силата на либийския режим. Тя е издигната пред разрушената при американските въздушни атаки резиденция на Муамар Кадафи през 1986 г.. Тогава САЩ нанасят удари по цели в Триполи и Бенгази в отговор на терористичен акт в Западен Берлин, извършен от либийци, при който загиват двама американци. 
Полковникът наблюдава парад на либийските войски по време на честванията на 18-та годишнина от либийската революция на 1 септември 1987 г. 
Иранският президент Сайд ал Хомейни и Кадафи разговарят на 2 септември 1986 г. в Хараре, Зимбабве. 
Най-малкият син на полковника Хамиз Кадафи, който е на три години, лежи в болница, след като е бил тежко ранен при американските въздушни атаки над резиденцията на семейството на 15 април 1986 г. При нападението, разпоредено лично от президента Роналд Рейгън, е загинала осиновената дъщеря на Кадафи, твърдят либийските власти.
Съдбата на Хамиз, който командваше 32-част на либийската армия, е неизвестна. Общо три пъти от началото на войната в Либия, беше съобщавано, че той е бил убит. За последно на 17 октомври 2011 г. сирийската телевизия "Арай" информира, че не е между живите, но твърдението не бе официално потвърдено.
Това е разрушената от американските самолети резиденция "Баб Ал Азизия". 
София Кадафи, жената на полковника, синовете му Садик и Сейф ал Ислам отиват на пресконференция след американските въздушни атаки, които разрушиха резиденцията на семейството. София Кадафи, тогава на 32 г., обвини САЩ и президента Рейгън, че са убили невинни хора. 
Кръглото легло на полковник Кадафи след американски бомбардировки. 
На 5 април 1986 г. в дискотеката в западен Берлин "La Belle" изухва бомба, която убива двама американски войници и една туркиня. Ранени са 229 души. САЩ и Германия откриват доказателства, че зад терористичната атака стоят агенти на тайните служби на Либия. Президентът Рейгън нарежда въздушна атака над цели в Триполи и Бенгази, която се провежда на 15 април 1986 г. 
11 януари 1986 г. - Муамар Кадафи със сина си Саади и дъщеря си Айша. 
11 Януари 1986 г. - Съпругата на Кадафи София и три от осемте им деца в палатката на полковника. Децата са Хамис, Сафир Анаб и Саади. 
Армейски части маршируват под портрет на полковника във Военната академия за жени в Триполи през месец януари 1986 г. 
На 15 ноември 1984 г. Кадафи поздравява гръцкия премиер Андреас Папандреу на остров Крит. Кадафи пристигна за среща с френския президент Франсоа Митеран, с когото ще обсъдят изтеглянето на военните части на Франция и Либия от Чад. 
Една от телохранителките на Муамар Кадафи стои пред лимузината му в столицата на Етиопия Адис Абеба на 6 юни 1983 г. 
Либийският лидер, жена му София, синът му Сейф ал Ислам, дъщеря му Айша и други членове на семейството разглеждат Великата китайска стена на 27 октомври 1982 г. 
Леонид Брежнев посреща госта си Муамар Кадафи на московското летище на 27 април 1981 г. 
Младият Кадафи се разхожда през декември 1977 г. по време на срещата на арабските нации в Триполи. 
Кубинският лидер Фидел Кастро и полковникът обсъждат документ в Триполи на 8 март 1977 г. 
Кадафи язди кон на празненство в Аждабия на 10 октомври 1976 г., на което се честват 6 години от експулсирането на италианските граждани от Либия. 
Френските медии проявяват голям интерес към полковника, който е на официално посещение в Париж. Снимката е направена малко преди Кадафи да се срещне с президента Помпиду на 24 ноемри 1973 г. 
Френският президент Жорж Помпиду приема Кадафи в Елисейския дворец на 24 ноември 1973 г. 
Югославският президент Йосип Броз Тито посреща топло полковника на 18 ноември 1973 г. в Белград. 
След смъртта на египетския президент Насър през 1970 г., Анвар Садат става лидер на страната. На тази снимката от 4 юли 1973 г., Садат и Кадафи са в правителствената зала в Кайро. 
3 април 1973 г. - Муамар Кадафи задно с баща си Боменаир Кадафи. 
Либийският диктатор на 28 години. 
Окомври 1969 г. - Малко след като е взел властта в Либия с преврат, младият полковник се среща с египетския лидер Гамал Абдел Насър в Кайро. Кадафи искрено се възхищава на Насър и твърди, че той е оказал огромно влияние върху мирогледа му.
