Либийските бунтовници превзеха Триполи и усилено издирват Кадафи, но той продължава да се ползва от значима международна подкрепа. Тя идва от държави, които критикуват действията на НАТО и все още не са признали Преходния национален съвет и е свързана с идеологически, икономически и геополитически причини, посочва френският в. "Льо Монд".

Част от подкрепата  идва от географски отдалечените, но идеологически близки до "брата лидер на революцията" режими в Латинска Америка. Най-постоянни в своите изказвания са никарагуанският президент Даниел Ортега и венецуелският му колега Уго Чавес, които често осъждат "фашистската война" на НАТО и призовават Кадафи да устои на "имперската агресия", като се смята, че те биха били готови да му дадат убежище. Все пак "Льо Монд" обяснява подкрепата на тези страни по-скоро като удобна възможност да се критикува политиката на САЩ и вмешателството на Запада.

Ситуацията обаче е различна в Африка, откъдето очаквано идва и по-голямата част от подкрепата за Полковника. Сред местните лидери единствено зимбабвийският диктатор Робърт Мугабе подкрепя открито Кадафи, но всъщност никой не е осъдил категорично действията на либийския режим, докато в същото време критиките към НАТО са често срещани.

Африканският съюз и още около тридесет други държави все още отказват да признаят Преходния национален съвет за легитимен представител на либийския народ. Тези страни официално обясняват позицията си със страха от дестаблизиране на региона в резултат на гражданска война в Либия по иракския сценарий от 2003 г.

В същото време тези страни имат и значителни икономически отношения с бившия либийски режим, който използва своите "петродолари", за да построи множество хотели, културни центрове, училища, земеделски проекти и предприятия за телекомуникация из целия континент.

Много държави се чувстват "задължени" към Кадафи, сред които и неустойчиви страни като Чад, Буркина Фасо, Нигер и Мали. Техните дългове често са били покривани с либийски средства. Финансовата мощ на Либия обаче е използвана и за политически и военни цели.

Така например Кадафи е спонсорирал в миналото действията на войниците на Робърт Мугабе в Зимбабве, Блез Компаоре в Буркина Фасо и Чарлз Тейлър в Либерия, което обяснява неговата популярност сред лидерите на подобни режими в Конго или Екваториална Гвинея, твърди Фредерик Льожеал, главен редактор на африканското списание "Писмо от континента", който е цитиран от "Льо Монд".

Влиянието на бившия либийски режим в Южна Африка, най-голямата африканска икономика и член на Г-20, също е силно.

Всъщност Кадафи от 80-те години е един от първите сериозни поддръжници на противниците на апартейда, включително и на организацията на Нелсон Мандела АНК, което означава, че "за южноафриканските президенти, включително настоящия лидер Джейкъб Зума, Южна Африка има исторически дълг към Либия. Много е трудно този дълг да бъде пренебрегнат," обяснява Рийд Броуди, говорител на Human Rights Watch пред "Монд".

Кадафи е също така и основен финансов благодетел и на Африканския съюз, за чието създаване помага през 2002 г. До момента от бившия либийски гид на революцията са идвали до една четвърт от общите приходи на организацията, което сега поставя съюза пред сериозни финансови проблеми.

Влиянието на Кадафи в Африка обаче не е само финансово, а и геополитическо. От началото на своята власт в Либия той води активна дипломатическа дейност за разрешаване на африканските конфликти и най-вече за да подпомогне единството на африканския континент, споделя пред "Монд" Саид Адад, специалист по Либия и изследовател в Института за изследвания на арабския и мюсюлманския свят.

Въпреки всички икономически, политически и идеологически причини солидарността на африканските държави с Кадафи е на път да се изчерпи.

Така например Южна Африка от няколко години се утвърждава като двигател на континента за сметка на Либия, докато Буркибна Фасо, Чад и Етиопия застанаха миналата седмица на страната на бунтовниците. "В крайна сметка Преходният национален съвет ще успее да се наложи в Либия и това ще е краят на подкрепата за режима на Кадафи. Това ще се отрази и на Африканския съюз, който не успя да се наложи като важно действащо лице в конфликта," заключва Саид Адад.