Раздържавяването вече е обявено зло - както аферите "червените пари", "югоембаргото", "банковите фалити"

Прокуратурата започва проверка на над 200 приватизационни сделки и 360 "незаконно забогатели" след престой във властта. Това обяви в петък зам. главният прокурор Христо Манчев, който допълни, че първите "обекти" са "Плама" - Плевен, авиокомпания "Балкан" и "Нефтохим" - Бургас. Прокурорите нито потвърдиха, нито отрекоха дали масираните проверки обхващат и една от най-големите сделки - приватизацията на "Булбанк".

Неофициално беше обяснено, че става въпрос за случаи, в които са подадени сигнали от отхвърлени кандидат-купувачи.

Магистратите сформираха екипи с участие на управляващите по подобие на тези, които Филчев въведе през 1999 г. при разследването на банковите фалити.

"Прокуратурата е длъжна да реагира, ако се нарушава законът. Това е обект на нашето внимание при превръщането на собствеността от държавна в частна". С тези думи главният прокурор Никола Филчев обяви новата "стратегическа" задача, с която прокуратурата се нагърбва - разследването на приватизацията.

Филчев отправи посланието, след като неотдавна на крака в кабинета му отидоха министърът на вътрешните работи Георги Петканов, министърът на правосъдието Антон Станков, финансовият министър Милен Велчев, съпроводени от главния секретар на МВР Бойко Борисов, председателя на парламентарната комисия по следприватизационен контрол Димитър Ламбовски, председателя на правната комисия Анелия Мингова, председателя на Агенцията по приватизация Апостол Апостолов и депутати от НДСВ.

Икономическият елит - новият обвиняем

Само за седмица прокуратурата увеличи от 100 на 200 приватизационните сделки, които ще бъдат обект на мащабната й проверка. Заедно със списъка на "незаконно забогателите" няма да е преувеличено да се каже, че прокурорите поставят под съмнение всички, които са били икономически активни през последните години.

И че на цялата тази икономическа активност и целия приватизационен процес е сложен етикет.

Прокуратурата със сигурност има какво да проверява и със сигурност в "черните списъци" има хора и компании, които са нарушили закона (друг е въпросът как това ще бъде доказано). Начинът, по който обаче започна кампанията, е притеснителен:

- Проверява се едва ли не всичко, което поставя под съмнение порядъчността на целия процес.

- Началото на проверките е шумно огласено. Както неофициално коментира висш държавен служител, "нека има проверки и когато бъдат установени нарушения, те да бъдат огласени".

- Под общ знаменател са поставени сделки, за които има много сериозни обществени съмнения, и такива, зад които стоят също толкова сериозни чужди инвеститори. Последното със сигурност ще изпрати лош сигнал към цялата инвестиционна общност. Независимо дали проверките ще се възприемат като знак за корупционна среда или просто като сгрешена философия за смисъла на приватизацията.

- Началото е ясно, краят не. Исторически в България прокурорските проверки само започват. И почти никога не става известно как са завършили. По този начин "машината" работи в полза на публичното поругаване на хора и компании, без в крайна сметка да става ясно справедливо ли е било. Незатварянето на цикъла е предпоставка за злоупотреби и между самите проверяващи.

Ясно е, че мащабната приватизационна проверка ще ангажира изцяло работата на прокуратурата за следващите няколко години. Без солидни доказателства обаче 200-те проверявани сделки, няма да стигнат до съдебен процес. Тогава ще се окаже, че са имали само пропаганден ефект, осигурил спокойно управление на сегашната власт.

Прокурорско гостоприемство

Цялото царско войнство при главния прокурор е част от онова, което НДСВ обеща на избирателите си. "Вниманието на правителството и на парламентарната група на НДСВ е съсредоточено към мерки, които целят да поставят най-накрая в състояние на отговорност хора, които са злоупотребявали с вашето доверие", подчерта премиерът Симеон Сакскобургготски в съботното си обръщение към нацията.

Единствената новост след поредната смяна на властта през изминалите 10 години е инициаторът. Досега, когато СДС или БСП губеше властта, сигналът за разследване на бившите винаги идваше от МВР. Гостоприемството, което главният прокурор предложи на управляващите, задмина времето, когато дори гост на прокуратурата беше бившият вътрешен министър Богомил Бонев.

С няколко години закъснение

Защо чак сега прокуратурата "реагира" на сделки по приватизацията? Не беше ли това нейно задължение да следи дали се спазва законността, когато сделките се осъществяваха? На тези въпроси магистратите не дават отговор.

Никола Филчев, който зае поста си в началото на 1999 г. благодарение на протекциите на Васил Гоцев и Йордан Соколов от СДС, днес твърди: "Предишната власт е доста рафинирана. Саботираше усилията по разкриване и проверка на законността на приватизационните сделки. Ясно е защо. Защото отделни нейни представители имаха личен интерес от извършването на тия сделки". Според него МВР не е съдействало на прокуратурата. Това обаче едва ли е задоволително обяснение. Същото твърдеше и бившият главен прокурор Иван Татарчев. Само че през 1997 г., когато в МВР се обсъждаше как да се подведе под отговорност кабинетът на Жан Виденов, след като БСП сдаде властта.

Първият следствен се оказа Захари Желязков, бившият изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Той ще отговаря за продажбата на "Инкомс телеком" - сделка, която между другото не се случи по времето на Желязков. Прокуратурата обаче проверява по сигнал на загубилия търга от юли 2000 г. След Желязков беше обвинен бившият вицепремиер и министър на икономиката Александър Божков - за приватизацията на цеха на "Оптед" в Цалапица през 1998 г. Отново казус, в който може да се окаже, че прокурорите не са особено силни в събраните факти.

Много папки

В прокуратурата има много сигнали за нарушения по приватизационни сделки, по които в последните години се събират материали, твърди магистрат от Съдебната палата, пожелал да остане неназован. Според него сега е дадено нареждане от праха да бъдат изтупани онези, в които са имената на хора от бившето управление. "В тези материали обаче липсват конкретни данни за комисиони или за подкупи", обяснява източникът. Схемата, по която се работи, е следната: "Прокуратурата нарежда на икономическа полиция или на икономическото направление в НСБОП да събира доказателства по реализирането на конкретна сделка. Почти във всички случаи сигналът срещу сделките идва от загубилата я страна. Единственото, което може да направи полицията, е да търси другия участник или участници в търга, ако ги открие, да ги разпита, да вземе от тях някой друг материал и да изпрати всичко това на прокуратурата. Дори някои хора от фирмите се учудват, защо ги търсят след толкова време, след като са се жалвали преди няколко години", твърди магистратът. Според него корупцията се е осъществявала по други механизми, които са известни и на прокуратурата, но са трудно доказуеми, защото за тях се иска конкретни доказателства, а с такива магистратите не разполагат.

НДСВ в собствен капан

На срещата при Филчев ръководството на прокуратурата е изявило готовност да се започнат и разследвания по линия на Закона за собствеността на гражданите, т.е. да се проучи имотното и финансово състояние на бившите във властта. "Добър или лош, този закон ще се прилага", каза Филчев тогава. Няма никакво съмнение, че ще падне ровене в банкови сметки, проверки на собствеността на апартаменти, вили и други придобивки. Всичко това обаче може да се окаже капан, в който НДСВ само влиза. Просто защото напомня много за 1997 г. Тогава СДС искаше същото. Правосъдният министър Васил Гоцев дори предложи Закон за незаконно забогателите и конфискация на имущество, чийто произход не може да бъде доказан. Във вестниците дълго време пропагандно се развява вилата на вицепремиера и икономически министър Румен Гечев и на прокурора Михаил Дойчев, който водеше банкерските разследвания при Татарчев. Но това беше само част от зрелището, в чийто сценарий никога не се предвижда съд.

Лисата на нова формула за борба срещу корупцията и престъпността автоматично вкарва НДСВ в улица без изход.

Прокурорските разследвания през 1997 г.

Тогава прокуратурата се зарече да даде на съд виновните за банковите фалити по времето на управлението на БСП и да разследва приятелския кръг "Орион". Четири години по-късно единственото банково дело, което съдът не е върнал, е за фалита на банка "Славяни". Няма нито един осъден банкер по списъка на Филчев. Прословутото дело за зърнената криза от 1996 г., по което обвиняем е бившият земеделски министър от правителството на Виденов Васил Чичибаба, също не е влизало в съдебна зала.

Прокуратурата претърпя пълно фиаско и при опита й да разследва нарушенията на югоембаргото през 1994 г. Седем години по-късно по едно от двете дузини следствия обвиняем е бившият вицепремиер Нейчо Неев. Същият бе резултатът и през 1992 г., когато прокуратурата разследваше виновните за икономическата криза, завещана от БКП. Главният прокурор Иван Татарчев дори ходи в Швейцария, за да търси червените пари на компартията.

Затова и обявената от Никола Филчев мащабна проверка на всички приватизационни сделки, направени по времето на кабинета "Костов", по-скоро ще се окаже поредната непосилна задача, чиито реални измерения няма да се видят в съда.

Божков и Желязков едва ли ще бъдат единствените, към които прокуратурата ще прояви закъсняла активност. След колко години прокуратурата ще внесе днешните си обвинения в съдебната зала, никой не може да каже. Няма да е чудно, ако приватизационните дела на Филчев повторят

казуса "Горна баня"

"Доста съмнително е!" Тази фраза изрече бившият градски прокурор на София Нестор Несторов през октомври 1997 г. по повод приватизационна сделка за комплекса в Горна баня, която прокуратурата спря. Тогава магистратурата за първи път кръстоса шпаги с управляващите заради приватизацията. Обект на спора стана 9-етажният хотелски комплекс в Горна баня, продаден от столичната община на чешката фирма "Злин сат" за 425 000 долара. Чехите бяха изгонени, след като прокуратурата нареди обектът да бъде запечатан. Изключение беше направено само за един от ресторантите, където се оказа, че често отсяда самият Несторов, както и други магистрати. Прокурорските мотиви бяха същите както тези при приватизирането на цеха за оптични технологии "Оптед" в с. Цалапица.

"През 1995 г. комплексът е оценен на 5,5 млн. долара, през декември 1996 г. на 2,2 млн. долара, а в началото на 1997 г. на 425 000 долара", обясни съмненията си тогава Несторов. "Александър Божков е занижил цената на "Оптед" четири пъти и е разпоредил да се продаде за 158 млн. стари лева", твърдят днес от прокуратурата.

И в двата случая институцията, която би могла да проверява единството законосъобразността на следите, опира да други категории. Аргументи от типа "цехът в Цалапица е продаден евтино", са по-скоро свързани с целесъобразността на взетите решения - територия, която все пак трябва да бъде оставена на приватизиращите органи.

През 1997 г. Иван Татарчев заяви: "Прокуратурата има право да проверява и атакува подобни сделки при данни за извършено престъпление". Четири години по-късно Никола Филчев каза: " При доказателства за нарушения прокуратурата може да предложи на изпълнителната власт дадена приватизационна сделка да бъде развалена".

За случая в Горна баня градската прокуратура образува следствие срещу председателя на общинската агенция за приватизация Иван Димитров и поиска от съда сделката да бъде обявена за нищожна. Същото сега искат и пловдивските прокурори за сделката "Оптед". В съдебния процес за Горна баня обаче се разбра, че няма нито една сключена сделка, при която обектът да е продаден за най-високата му оценка. И съдът отхвърли иска на прокуратурата, а аргументите й срещу сделката бяха определени като несъстоятелни. След това и следствието срещу общински приватизатор № 1 беше прекратено.

Каква обаче е целта на сегашните прокурорски проверки? Повече от ясно, че сделките за Булбанк и Нефтохим не могат да бъдат развалени. Няма такава икономическа логика. Не и след толкова време, не и при големи чужди инвеститори. Максимумът, който Филчев може да търси, е нарушени ли са приватизационните процедури, има ли злоупотреба и ако установи, че "да", и ако установи "от кого", и ако го докаже - да го накаже.

Всичко това обаче трябва да бъде процес с начало и най-вече с край.