Какво постигнаха реформите в разузнаването на САЩ след 9/11
Разузнавателните агенции на САЩ винаги ще носят петното на провала, че не са успели да свържат точките и да засекат плановете за атентатите от 11 септември 2001 г. И все пак десет години по-късно усилията за събаряне на преградите между различните разузнавателни институции започват да дават резултат, пише "Ройтерс".
Според агенцията поведението в шпионските кръгове трудно може да бъде променено от "трябва да знам" в "трябва да споделя". Някои експерти се опасяват, че при бъдеще атаки може да се окаже, че разузнавателна информация е имало, но просто различните следи не са били свързани или пък агентите не са знаели за нейното съществуване измежду огромните количества данни.
За напредък в работата на агенциите се счита въвеждането на отличителен знак за всички в тази сфера, както и обмена на служители между институциите, като целта е една – предотвратяването на друг атентат.
"Доста сме напреднали", смята Дейвид Шед, заместник-директор на агенцията по разузнаване към Министерството на отбраната. Според него обаче все още съществува възможността да някои планове на екстремистите да бъдат пропуснати. "Най-големият ми страх, който може и да стане реалност, е, че при бъдеща атака, не дай Боже, няма да успеем да свържем точките просто заради огромното количество събрани данни", опасява се Шед.
Политическият отговор на атентатите от 11 септември беше създаването на Министерството на вътрешната сигурност през 2002, което обединява 22 агенции и така се превърна в едно от най-големите министерства след Пентагона и това по въпросите на ветераните. През 2004 пък беше създаден постът директор на националното разузнаване, който контролираше всички агенции, отново по препоръка на комисията 9/11. Според някои анализатори обаче реформите всъщност илюстрират обичайната реакция на правителството при кризи, а именно – създаване на още повече бюрокрация.
"Ройтерс" отбелязва, че ЦРУ е имало информация за трима от 19-те похитители на самолетите на 11 септември 20 месеца преди атентатите. Националната агенция за сигурност е имала данни, свързващи един от терористите с мрежата на Осама бин Ладен, ЦРУ е знаело, че един от тях е влязъл на територията на САЩ, но не е казало на ФБР; агент на ФБР е предупредил за подозрителни мъже с произход държави от Близкия изток, които вземат уроци по управление на самолет.
Според американските власти най-голямото доказателство, че реформите в разузнаването са били успешни, е залавянето и ликвидирането на Осама бин Ладен през май тази година. И все пак никой не може да гарантира, че повече няма да има атентати на американска земя.
Така например през декември 2009 г. нигериец опита неуспешно да взриви леки експлозиви, пришити към бельото му, на полет от Детройт до Амстердам. Впоследствие се оказа, че американските власти са имали различна информация за него.
Барак Обама определи инцидента като провал в свързването на точките, които съществуват във всички разузнавателни агенции, а според Роджър Креси, бивш представител на Белия дом по въпросите за борбата с тероризма, това е било "провал на въображението". "Ако произходът на този човек беше от Пакистан, те щяха да се приведат в пълна готовност", смята той.
Някои планирани промени в работата на различните институции обаче все още са на изчакване. Например въвеждането на единна комуникационна система на полицията, пожарната и спешната помощ се бави заради споровете в Конгреса как да бъде приложена.
Според експерти по разузнаването в настоящото правителство на САЩ, изглежда, съветникът на Обама по вътрешната сигурност и борбата с тероризма Джон Бренан има най-много власт преди всичко заради близостта си с президента. Това напомня, че независимо дали реформата е бюрократична или не, личностите имат значение при формирането на политиката за националната сигурност, подчертава "Ройтерс".
Подобреното споделяне на класифицирана информация обаче е довело до други проблеми – анализаторите са затрупани с огромно количество информация, в което се опитват да пресеят ключовите от нерелевантните данни. "Анализаторите все още прекарват прекалено много време в търсене на информацията, а не в нейното анализиране", казва Дейвид Шед.
Целокупното разузнаване иска система, която автоматично да обработва информацията от различните агенции и да намира връзките между данните. Но по-големият пробив в споделянето на данните между агенциите не означава автоматично, че потенциална атака може да бъде спряна.
Затова и агентите са притеснени повече от атаките от т.нар. вълци единаци, които действат сами и чиито действия трудно могат да се проследят. "Тези заплахи няма да достигнат до вниманието ни благодарение на взаимодействието между разузнавателните агенции, а благодарение на сигнал, подаден от полицай, продавач или обикновен гражданин, който е забелязал нещо подозрително", твърди Джон Коен от Министерството на вътрешната сигурност.
Един от начините, по които може да се измери успехът на реформите в разузнаването след 11 септември 2001 г., е фактът, че просто оттогава не е имало подобна атака, подчертава "Ройтерс".
"Това може да е късмет, може и да е успех, не знаем", казва Лий Хамилтън, заместник-председател на комисията 9/11. "Но всичко, което направихме, включително и създаването на Министерството на вътрешната сигурност, със сигурност е било от полза", смята той.