Малко след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. американският драматург Дон Делило пише в статия за в. "Гардиън", че трагичното събитие ще промени начина, по който мислим, а писателят Тейлър Бранч казва, че то ще отбележи края на цинизма, черния хумор и иронията.

Но според в. "Ню Йорк таймс" тези прогнози са били отрезвени от реалността - последствията от атаките така и не са се отразили на изкуството и шоубизнеса, въпреки че са ги направили по-обединени.

Изданието отбелязва, че десетилетие след като похитените самолети се врязаха в кулите близнаци, отношението към тероризма остава отворено за свободни интерпретации. Въпреки че след атаките много от екшън филмите започват да се издават с предупреждението, че заради случилото се на 11 септември определени зрители могат да се разстроят от видяното, това не е ограничило сцените на насилие в тях.

Във филмовата индустрия темата за 9/11 и последвалите войни в Ирак и Афганистан беше последно в центъра на сюжета на наградения с "Оскар" "Войната е опиат". На театралната сцена в Ню Йорк актуално заглавие продължава да е пиесата Black Watch, базирана на многобройни интервюта с войници в Ирак.

След 11 септември в литературата излизат множество документални и художествени книги, поглеждащи към трагедията през коренно различна призма една от друга – като най-значими в. "Вашингтон пост" нарежда спечелилата награда на "Ню Йорк таймс" Falling Man на Дон Делило, In The Shadow of No Towers на носителя на "Пулицър" Арт Спигелман и "Прозорци към света" на френския писател Фредерик Бегбеде, който всъщност не е свидетел на атаките - създателите на тези романи изданието определя като хора, които са се опитали да опишат необяснимото.

Според някои критици е минало твърде малко време, за да могат събитията и последствията от тях да бъдат осъзнати, като "Ню Йорк таймс" дава за пример Толстой, написал "Война и мир" 50 години след настъплението на войските на Наполеон в Русия.

В бързината си да дефинират и предложат своя поглед върху случилото се писателите и режисьорите не хвърлят нова светлина върху него, а разказват за събитията, докато се опитват да си ги обяснят с миналото. Много от книгите по темата следват структурата на други – Saturday на Иън Макелън е често определяна като модерна версия на "Мис Далауей" на Вирджиния Улф, а The Reluctant Fundamentalist на Мохсин Хамид - като създадена по примера на "Пропадане" на Албер Камю.

Изкуството и шоубизнеса не са постигнали единен поглед върху случилото се на 11 септември, но те са направили влиятелните си фигури по-обединени в действията си. По-малко от месец след атентатите музиканти като Пол Маккартни, Кийт Ричардс, Мик Джагър, Дейвид Бауи, "Ху" (The Who) и Джей Зи изнесоха мащабен концерт в двайсетхилядната зала "Медисън скуеър гардън".

През следващата година Брус Спрингстийн издаде концептуалния албум The Rising, по-късно награден с "Грами". В него изпълнителят на Born In USA и Philadelphia споделя чрез музиката някои от размислите си за трагедията, като това е един от малкото албуми, които всъщност засягат темата директно, без благотворителен елемент или като част от съвместна проява.

Филмовата индустрия пък реагира със създаването на кинофестивала "Трайбека". Той е иницииран от Робърт де Ниро, продуцентката Джейн Розентал и инвеститора Грег Хаткоф през 2002 г. в чест на пострадалия от атаките едноименен квартал. Събитието събира три милиона посетители всяка година и представя над хиляда продукции.

В света на киното темата за 11 септември е най-вече засягана в документалните филми, а от тях в средата на първото десетилетие на 21 век огромно внимание привлече "Фаренхайт 9/11" (2004) на Майкъл Мур. Лентата, лансираща теорията за участие на правителството на САЩ в атентатите и силно критикуваща Джордж Буш, впоследствие спечели "Златна палма", а бившият президент - "Златна малинка" за най-лош актьор.

В. "Монреал газет" дава сериала "24" с Кийфърд Съдърланд като пример за продукция, вдъхновена и дори използваща настроенията около случилото се. След атентатите целият сценарий е преработен, за да може действието да се развива след тях. Според изданието повече от всякога телевизията се стреми да отрази реалността, но в опитите си тя е достигнала до реалити шоутата. И за това също има причина - досега всички герои са били във филмите, всички до един измислени.

Според Кейт Левин, член на комисията по културата в Ню Йорк, нищо не е различно след 11 септември и със сигурност артистичната общественост гледа към същите теми и въпроси. Но може би под друга призма.