JSOC - елитната тайна армия на САЩ

За десетте години, изминали от атентатите на 11 септември 2001 г., отряди и безпилотни самолети на ЦРУ са ликвидирали десетки лидери и хиляди бойци на "Ал Кайда". Агентите на управлението са заловили, затворили и разпитвали десетки заподозрени терористи в тайни затвори по света.
Но САЩ разполагат с друга мистериозна организация, която е убила за това време много повече врагове на страната и е разпитвала десет пъти повече заподозрени в собствените си затвори в Ирак и Афганистан.
За отминалото десетилетие числеността на тази структура, на чиято потайност може да завиди дори ЦРУ, е нараснала повече от 10 пъти.
"Ние сме тъмната материя. Ние сме силата, която управлява вселената, но не може да бъде видяна", описва организацията командос на американския ВМФ.
Това разказват в "Ню Йорк таймс" Дана Прийст и Уилям Аркин по повод Обединеното командване на специалните операции (Joint Special Operations Command, известно с акронима си JSOC), превърнало се от рядко използван отряд за освобождаване на заложници в истинска тайна армия с командване във Файетвил, щата Северна Каролина.
Това е структурата, стояща зад операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен. Тя е използвана от двама президенти и трима министри на отбраната и въпреки това само шепа хората са знаели за съществуването й, кой я командва и колко голяма е тя.
Мисиите на командосите й са предимно в Ирак и Афганистан, но също и в държави, с които САЩ формално не са във война, като Йемен, Пакистан, Сомалия, Филипините, Нигерия и Сирия.

"ЦРУ няма ресурси или правомощия да върши нещата, които правим ние", казва един от оперативните ръководители на JSOC. На Обединеното командване е дадено президентско разрешение да си подбират кого да ликвидират и да го елиминрат. За разлика от ЦРУ обаче то няма право да извършва тайни операции, за каквито се изисква президентско съгласие и уведомяване на Конгреса.
И при Джордж Буш, и при Барак Обама конгресмените рядко са уведомявани в аванс, а рядко им е казвано и след това, защото и двете президентски администрации гледат на операциите като на "традиционни военни действия".
Служители в мрежата на националната сигурност обаче казват, че акциите на JSOC са практически същите като на ЦРУ.
Командването получава заповеди директно от президента или министъра на отбраната и се ръководи и надзирава само от военни.
Основано през 1980 г., JSOC се издигна от 1800 бойци преди 11 септември 2001 г. до 25 000 души днес.
То разполага със собствено разузнаване, безпилотни самолети, шпионски спътници и отдел за кибернетична война, който на 11 септември 2008 г. блокира всички известни му джихадистки сайтове.
Когато работят в цивилните агенции на САЩ или посолствата, те не носят военни униформи, макар да са военни. В бойни акции нямат отличителни знаци какъв чин имат, нито имената им са изписани на облеклото.
Прикривали са се зад различни "прякори" като "Тайна армия на Северна Вирджиния", "Таск форс "Грийн", "Таск форс 11", "Таск форс 121".
Командващите JSOC почти никога не говорят публично. Командването няма общодостъпен интернет сайт.

В сърцевината на JSOC са отрядът "Делта форс" (командосите на сухопътните сили), Отряд 6 на "тюлените" на ВМФ, 24-ти тактически отряд на ВВС, 160-и авиационен отряд за специални операции на сухопътните войски и 75-а част на рейнджърите.
На 1 юли 2002 г. JSOC провежда най-хаотичната си и кръвопролитна акция, за която е известно досега. В района на афганистанското село Какарак тежко въоръжен самолет AC-130 е обстрелян и отвръща с огромната си огнева мощ. Едно от шестте поразени места се оказва сватбено тържество. Данните за цивилните жертви се движат от 48 до няколкостотин. JSOC е подложено на унищожителни критики.
Но през есента на 2003 г. Обединеното командване минава през ключов момент. На 16 септември министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд подписва заповед, с която циментира структурата като ядро на антитерористичните действия. За нов командващ е назначен зам.-директорът по специалните операции в Съвета на началник-щабовете на американската армия ген. Станли Маккристъл. Този човек превръща JSOC в най-ефективната машина за действие.

За да се измъкне от безкрайните съвещания и намесата на всевъзможни агенции, Маккристъл мести командването в авиационен хангар в базата "Балад" на 45 км североизточно от Багдад. Той отваря дейността на JSOC към бюрократичните си "конкуренти" като ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност и в същото време ги залива със свои пратеници.
Година след пристигането му в Ирак Маккристъл свързва 65 станции по света в ръководени от него 45-минутни телеконференции, провеждани два пъти дневно. След още две години капацитетът на широколентовия достъп е увеличен 100 пъти.
През 2010 г. репортер от сп."Ролинг Стоун" публикува дочут "политически некоректен" коментар на генерала, което струва поста на суровия американец от ирландски произход.
Дотогава обаче той е станал легендарна фигура сред подчинените си. За него се разказва, че се хранел веднъж на ден и бягал по 10 мили. В базата "Балад" един надпис "17 5 2" казва всичко: 17 часа работа, 5 часа сън, 2 часа за храна и поддържане на физическата форма.
През лятото на 2005 г., когато "Ал Кайда" залива Ирак със свои бойци (в един момент до 200 обучени чужденци влизат всеки месец в страната), командосите му извършват по 300 акции месечно. През 2008 г. в Афганистан атакуват 550 цели и убиват около хиляди души. През 2009 г. операциите са 464, а ликвидираните - 400 - 500.
Всяка от акциите ранява и убива и цивилни, разрушава нечия къща или живот и предизвиква страдание, което продължава да се трупа и чийто обратен ефект е трудно да се изчисли. Двама висши командири твърдят, че в 50% от случаите командосите са поразявали правилните къщи, фирми и хора и че този процент е приемлив.
"Понякога действията бяха контрапродуктивни", споделя ген. Маккристъл в интервю. "Казвал съм "Трябва да отидем и да убием този", но употребената сила понякога има негативни последици и за момчетата от конвенционалната армия остава да почистят бъркотията."