Три години след фалита на Lehman Brothers въпреки многократните обещания за реформи във финансовата сфера, давани от политици, все още липсва ясно дефиниран механизъм за справяне с подобни кризисни ситуации, особено на глобално равнище.

Приетият нов закон през лятото на миналата година в САЩ, който се очакваше да е началото на нова ера в развитието на финансовата система на страната, всъщност беше доста по-различен от първоначалния проект, а в крайния вариант ясно личи въздействието на силните банкови лобита в Конгреса.

Така опитът за възстановяване на строгите ограничения, наложени след Голямата депресия, постепенно беше забравен, а новите регулации, които трябваше да влязат в сила от началото на тази година, все още се бавят. Въпреки всеобщото недоволство и недоверие към Уолстрийт и страхът от сложните технологии на пазарите и желанието на правителството да защити обикновения инвеститор новите регулации буксуват.

Европа също не изоставаше в желанието си да въведе по-строги регулации, в резултат на което беше решено банките да повишат капиталовата си адекватност до 9% след 2013 г. при 4% сега.

Но може би най-големият проблем е глобалното хармонизиране на правилата за финансовите компании, като различията между вижданията на световните лидери за това как да спазят обещанията, че ще работят заедно за правилното финансово управление, все повече се задълбочават.

Ако това продължи, непълните реформи могат да позволят на компаниите да се възползват от различията на национално ниво, като насочват операциите си в страни с по-благоприятни условия.

В САЩ една от основните цели на реформата е защитата на потребителите. За целта беше създадена нова агенция към Федералния резерв, която да следи за злоупотреби с кредитни карти и ипотечни кредити.

Най-важната и оспорвана цел беше и си остава регулирането на пазара на деривати, оценяван на 615 трлн. долара (поне 40 пъти брутния вътрешен продукт на САЩ). Липсата на прозрачност и надзор позволяваше на банките да правят огромни спекулативни залози, които подействаха като катализатор на кризата. Новите реформи предвиждат търговията с тези финансови инструменти да преминава през централизирани клирингови къщи и фондовите борси. 

Основен момент в реформата отвъд океана трябваше да бъде и така нареченото правило на Волкър (предложено от бившия председател на Фед Пол Волкър). Според него банките, които приемат депозити, не трябваше да имат право да търгуват за собствена сметка.

Но то претърпя доста промени и в крайна сметка беше позволено на големите банки да го заобиколят, макар все пак регулаторите да имат право да забранят този вид търговия, ако преценят, че тя представлява риск за финансовата система.

Имаше идеи големите банки и хедж фондове да бъдат обложени с данък, който да набере 20 млрд. долара в следващите 5 години. Средствата щяха да бъдат използвани за покриване на разходите за реформата – това така и не се случи, макар че преди две седмици американското правителство заведе няколко дела срещу най-големите финансови институции, смятани за виновници за кризата. Целта е да си върне част от парите, които бяха налети в тези институции, за да не фалират.

Новите притеснения са, че дългият период на евтино финансиране заради ниските лихви може да предизвика рисково поведение на финансовите компании, които стават все по-агресивни. Това може да доведе до нова вълна на кризата, така ниските разходи за финансиране в комбинация с големите доходности могат да направят банките уязвими при увеличаване на основните лихвени проценти.