Централните банки отново станаха купувачи на злато
| - с 25% се покачи цената на златото за последната година |
Европейските централни банки станаха нетни купувачи на злато за пръв път от последните 25 години, пише "Файненшъл таймс". Това е поредният признак как турбуленциите при търговията с валута и дълг променят пазара на злато.
Покупките са нищожни в сравнение с размера на световния пазар, но очертават впечатляващ завой от досегашната стратегия за търговия, която централните банки следваха - да бъдат продавачи, а не купувачи.
Ролята на централните банки на пазара на ценния метал ще бъде основна тема за дискусии на годишната конференция на Лондонската асоциация на пазара на кюлчета – най-голямото събиране на златарската индустрия, което ще се състои тази седмица в Монреал.
Преходът от продаване към купуване допринесе за ръста в цената на златото с повече от 25% за тази година, като ценният метал достигна номинален рекорд от 1920 долара за тройунция този месец.
Преходът не е само в Европа. Централните банки на развиващите се пазари също се запасяват със злато. Мексико, Русия, Южна Корея и Тайланд са осъществили големи покупки тази година в опит да намалят влиянието на цената на долара върху икономиките им.
Държавните финансови институции по света са настроени да купуват злато в такива количества за пръв път от краха на системата "Бретън Уудс" преди 40 години – когато златният стандарт е бил налице за последен път.
"Връщаме се във времената, в които златото беше равностойно на парите", обясни пред "Файненшъл таймс" Джонатан Спол, директор на търговията с ценни метали в Barclays Capital. "Това е пълен обрат на нагласите от 90-те години."
Европейските централни банки са добавили около 0.8 тона злато към запасите си в последната година, сочат данните на Европейската централна банка и Международния валутен фонд. От 1999 насам средните продажби от страна на институциите са били около 400 тона годишно - след като те решиха да заменят старомодното и недоходоносно кюлче с инвестиции в държавен дълг. Световното потребление на злато е около 4500 тона годишно.
По-голямата част от покупките в Европа са свързани с присъединяването на Естония към еврозоната в началото на годината. Естонската централна банка е купувала злато, за да увеличи резервите на ЕЦБ, според изявление на европейската институция през януари. Друг голям купувач е Малта, купила 3000 унции в последната година.
Според данни на Световния съвет за злато европейските централни банки не са били нетни купувачи на злато от 1985 г. насам.
"Мотивацията на европейските централни банки да сменят фокуса си от злато към доларови активи бе негативно повлияна от фискалната и паричната политика на САЩ", каза Натали Демпстър, оглавяваща правителствените операции в съвета.
Според нея трета фаза на печатане на пари от страна на Федералния резерв (QE - т.нар. количествено улеснение) ще направи продажбата на кюлчета "по-малко атрактивна от когато и да било".
Преходът към купуване идва след като някои политици от еврозоната призоваха сериозно задлъжнелите членове на съюза като Португалия, Испания и Италия да продадат златните си резерви, за да намалят дълговете си.
Въпреки това на сегашните цени на метала такъв ход едва ще засегне огромните дългове на държавите, а според анализатори ще доведе до усилване на тревогите на инвеститорите за разпространяването на дълговата криза в еврозоната.
Само в рамките на вчерашния ден до ранния следобед златото добави нови 0.38 на сто към стойността си до 1819 долара за тройунция.