Руските спецслужби водят мащабна нелегална кампания за тормоз най-вече на британски и американски дипломати, но също и на граждански активисти и журналисти. Това се прави с техники за психо война, разработени от КГБ.

Това твърди нова книга от Люк Хардинг, кореспондентът на лондонския в."Гардиън" в Москва. "Мафиотската държава" (Mafia State: How One Reporter Became An Enemy Of The Brutal New Russia) излиза на пазара на 29 септември от издателството на вестника. Преди по-малко от година Хардинг практически бе изгонен от Русия, след като външното министерство отказа да му поднови визата - първият подобен случай с чуждестранен журналист от 1991г. насам.

Агенти на контраразузнаването влизат в домовете на западни дипломати и за да стреснат и изнервят мишените си местят лични вещи, задействат алармата или отварят прозорци. Една от целите е да бъдат принудени определени дипломати да си тръгнат по-рано от страната.

Операциите на контраразузнаването ФСБ включват подслушване на частни домове, масово следене на хора, техните телефони и електронни съобщения. Това е насочено и към руснаци, работещи за западни посолства, правозащитници, активисти на опозицията, представители на медиите.

САЩ и Великобритания знаят за всичко това, но не протестират, за да не влошат отношенията с режима на Владимир Путин. Британски източници твърдят, че имат дебели 15 см папки, описващи нахлуване в домовете и други форми на тормоз над персонала в московското посолство. Документи, публикувани от WikiLeaks, сочат че и американците имат проблеми, защото посланик Байърли съобщава в дипломатическа грама, че тормозът над персонала му е достигнал невиждани размери.

В книгата "Мафиотската държава" се припомня, че КГБ започва сериозно да се интересува от "оперативна психология" през 60-те години. Техниките за психо война обаче са развити най-добре от ЩАЗИ, която ги нарича Zersetzung (в свободен превод - "разяждане") и ги използва масово срещу дисиденти в бившата ГДР през 70-те и 80-те години. Ерих Хонекер смятал, че "мекото" изтезание е за предпочитане пред откритите форми на преследване и репресии.

Бивши офицери от източногерманските спецслужби целта е била "да се изключат" опонентите на режима като се съсипе личния или семейния им живот. Прилаганите тактики включвали разместване на картините на стената, подмяна на пликчетата с чай и дори изпращане на вибратор на съпругата на мишената. Обикновено жертвата няма идея, че зад това стои ЩАЗИ и започва да си мисли, че откача, някои преживяват психически срив, някои дори се самоубиват.

В откъси от книгата, публикувани в съботния брой на "Гардиън" Люк Хардинг разказва, че е забелязал първото проникване в дома му три месеца, след пристигането в Москва. Прозорецът в детската стая бил отворен, докато журналистът твърди, че никога не отварят прозорците, за да не паднат децата (на 6 и 9 години) от десетия етаж. В касетофона се въртяла касетка, а няколко часа по-късно (в 4 сутринта) се задействал булидникът на часовника без никой да го е пипал.

Хардинг си обяснява внезапния интерес на ФСБ към него с обширното интервю с Борис Березовски, публикувано на 13 април 2007г., т.е. две седмици преди това в "Гардиън".

Журналистът разказва как някой хакнал електронната му поща, "от президентството" му поискали по телефона личните данни, а на летището млад руснак с характерно за спецслужбите черно кожено яке, го потупал силно по рамото ("Нещо ви имаше на сакото") и това накарало Хардинг да се съблече в тоалетната до кръста в търсене на подслушващо устройство.

Три седмици след интервюто с Березовски следва телефонно позвъняване от ФСБ, при което служител, който не се представил, казал "Трябва да се видим с вас". Хардинг звъннал на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков за ориентация и той го посъветвал "Най-добре върви с адвокат". Оказва се, че двамата са извикани в затвора "Лефортово", където ФСБ рядко допуска журналисти, да не говорим за чуждестранни. Последвалият 55-минутен разговор с 29-30-годишен полковник от спецслубжите не беше разпит, а по-скоро целеше да ме тормозят, защото очевидно знаеха отговора на всеки въпрос, разказва Халдинг.

В последвалите месеци телефоните му не просто се подслушвали, но разговорите били прекъсвани при споменаването на думи като "Березовски" и "Литвиненко" или обсъждането на политиката на Кремъл. "Когато се оплачеш на милицията, учтиво ти отговарят, че вероятно имаш параноя. В края на краищата как да се оплачеш, че някой е бил в къщата, когато този "някой" работи за държавата?"

Хардинг посочва, че силата на наследниците на КГБ е станала особено видима към есента на 2006г., когато в Лондон бе убит Александър Литвиненко. Журналистът твърди, че в частни разговори служители на ФСБ са му казвали, че службата им е участвала в ликвидирането на врага, който напълно си го е заслужил, но съжаляват за щумния начин, по който е било извършено това. В руското посолство в Лондон имало стол със следи от полоний, на който седял Андрей Луговой - основният заподозрян за убийството, извършено с този изотоп. Дипломатите се чудели какво да го правят и го заключили в отделна стая, разказва още журналистът.

Хардинг изтъква, че до днес няма идея кой е изпратил Луговой.

По времето на убийството бившите агенти на КГБ, група хардлайнери, известни като "силовики", се издигна до ключови позиции в администрацията на Путин. През 1999г. самият Путин бе шеф на ФСБ и след избирането му през 2000г. за президент бързо назначи доверени членове на спецслужбите за губернатори, в министерствата и ръководствата на държавните компании. КГБ се завърна.

Социолози изчисляват, че през 2003г. на високите постове в Кремъл с минало в отбраната и службите са били 25% от служителите. През 2006г. делът на "привлечените" силовики - включително официални и неофициални агенти - достига стъписващите 77%. Силовики смятаха разпадането на СССР за унизително бедствие. Тяхната мисия - така, както аз я видях - бе да възстановят изгубеното величие на Русия."

Хардинг разказва още за срещата си в началото на декември 2007г. с Олга Крищановская, смятана за водещият експерт по елитите на страната и учен в Института по социология в Руската академия на науките. На въпроса не е ли досадно да се следят толкова плътно дипломати, журналисти и още куп хора, тя отговаря: "Това, което ги мотивира, е идеята, че служат на страната си и я бранят от враговете й." Работилите в разузнаването като Путин или министъра на отбраната Сергей Иванов са по-гъвкави и начетени. Най-фанатичните хардлайнери вероятно идват от контраразузнаването, които Крищановская нарича зомбита. "Тези хора са отгледани в СССР. Те са били супер-изолационисти. Те не знаят нищо за Запада. Те са били зомбирани с пропаганда и са свършили като ортодоксални фанатици."

Когато се разделят, тя му казва "Пази се, ти си враг на Путин".

През август 2008г. Хардинг се мести със семейството си в дача в артистичен квартал в северозападната част на Москва. По това време избухва войната с Грузия и журналистът започва да предава информации за мародерстващи осетинци и за действия на руската армия, които в руските медии изобщо не се появяват. На 25 ноември Борис Шардаков, отговарящият за британските журналисти в руското МВнР, му казва: "Защо сте в тази страна? Не се ли бои семейството ви, че ако останете, нещо неприятно може да ви се случи?"

Тормозът на ФСБ се засилва, акциите с влизане в дума и офиса зачестяват, вадят батериите от алармената инсталация, оставят вдигната слушалката на телефона, посред нощ някъде изпод къщата звъни мобилен телефон...

В началото на ноември 2010г. Русия отказва да поднови визата му без да му се дават обяснения. 24 часа преди да отпътува със семейството си уведомяват Хардинг, че имат "добри новини" за него - може да остане още половин година. Два месеца журналистът работи в Лондон в екипа, подготвящ публикациите по WikiLeaks, включително грамите, в които Русия е наречена "мафиотска държава" и се твърди, че спецслужбите използват организираната престъпност за операциите си в чужбина.

Когато пристига в Москва на 5 февруари 2011г. служителите на паспортния контрол му казват "За Вас Русия е затворена" и го натоварват на същия самолет, с който е пътувал. Съпругата и децата му се прибират малко след това.