Дневник на Леда
Леда е на 17 години, участничка в проекта БунтART. Публикуваме дневника й без редакция.
| 26 август Днес с Андрей си доснимахме последните неща, а именно – как аз му дрънкам за разни филми. Както обикновено това беше супер забавно, все така обожавам екипа и с невероятен кеф го правя всичко това.  Само един проблем има. Нещо ме прихвана, не знам какво и от къде дойде, и почнах да дрънкам някви невероятни тъпотии и глупости, и как въобще почнах да говоря за кой колко порно си сваля от интернет?! Така де, ако това стигне до ефир баба ми ще бъде ужасена, ама кво да се прави… |
| 13 август Цялото море мина супер интересно и супер бързо и сега не мога да разгранича дните един от друг. Всичките преминаха в разкарване насам-натам, най-вече наблъскани като сардини 16тина човека и техника в 2 коли, снимки, ядене и висене. [[img:1165953]] Всъщност най-доволна съм, че се запознах с невероятно готините и позитивни хора, които ми носят надежда, че младото поколение все пак не е лимитирано до тесногръдите, скучни, еднопосочно-мислещи плазмодии, които до сега смятах, че преобладават. Sidenote: не съм напълно сигурна какво значи "плазмодий". Помня, че беше нещо, което съм учила по биология, но го използвам, защото е готино за обида. Звучи точно като нещото, с което искам да нарека въпросните хора – нещо разплуто и безцелно. Както и да е! [[img:1165951]] Та, Созопол. Почти нямах време да се разхождам, което въобще не е оплакване, между другото. Показателно е колко добре си изкарах и колко беше изпълнена програмата. Като отделни случки си спомням адската жега, която цареше в деня, в който другите ходиха да се гмуркат. Тъпи 17 години. От сега си обещавам, че някой ден, когато достигна до митичните 18 и се отвори вратата към разумността и предпазливостта, която хората изглежда очакват да се отвори в мозъка ми на 18тия ми рожден ден, със сигурност ще отида да се гмуркам. Помня и капризната леличка, която беше някаква шампионка в олимпийската дисциплина "пасивна агресия", засвидетелствано от известната вече реплика "Харесаха ли ви сливките?" (Това само на мен ли ми прозвуча мръсно сега като го написах?) Помня и механата снощи. Беше една от тия напълно традиционни стари български механи с червените карирани покривчици и народна музика на фона. И като седнеш първото нещо, което ти носят, преди меню, преди всичко, е по един шот мастика – просто така те посрещат, въобще не те питат искаш ли, години, нищо. Яко беше. Хареса ми. Заслужават и поздравления и благодарности (!) за това, че успяха да ни направят маса за 20тина души, след като вече 4-5 места ни бяха отказали и при положение, че цялото място, с което разполагаха изглеждаше предвидено за около 25. Запомняща се беше и уличката, през която се провирахме настрани по пътя за механата, защото беше по-тясна от метър. Някой трябва да ми изпрати тая снимка. А, возих се на моторна лодка, която в един момент разви една, така, доста впечатляваща скорост, което много оцених. Ама не е заместител за гмуркане. |
| 9 август Уиии. Морето. Ах, моретооо. Тая песен е много гадна. Днес снимахме на плажа, след като снощи бяхме пили до 2 часа и се бяхме смели на пияните руснаци от отсрещния хотел, които не можеха да нацелят вратата. Веселба е, кефя се. И другите участници всички са пичове, много усмихнати и приятелски настроени, и всички слушат готина музика. И никой не е тъп, което е облекчение. Не, че съм очаквала да изберат тъпи, де, ама като се има предвид, че единственото условие за кастинга беше да си между 15 и 25 години… Какво да направя, имам известно мнение, превърнало се в предубеждение, признавам, за голяма част от поколението ми. Всъщност освен умопомрачителната организация (постоянно някой не е наясно кой какво ще прави в следващия момент, а в повечето случаи - всички) и това, че нищо не ни се казва предварително, а на всеки въпрос какво следва се отговаря нещо от рода на "Ще видиш", нямам абсолютно никакви забележки. Всички са веселяци, прекарваме си добре и ми се струва, че и екипа са доволни, щото то щеше да си им личи, ако не бяха, нали? Щяха да са изнервени и такива работи. |
| 6 август Да се снима предаване е адски забавно! Това ми е първото впечатление. Само много време отнема, ама наистина се забавлявах. А в Борисовата видях фенки на К-Рор (даже не бях чувала за подобно нещо) и за 1 час разбрах, че е голяма простотия. [[img:1165238]] Та, обратно към снимането. Весело е, щото не е като да трябва да учим някви реплики, решени от кой знае кого и да ги рецитираме като безмозъчни киборги, а само ни насочва режисьора, а технически ние си импровизираме диалога. И екипа са млади и веселяци, и… ме радват. И освен това ще ме заведат на море, така че нямам оплаквания. |
| 4 август С някои от познатите ми е почти физически изтощително да си правиш планове. "Ами, ще дойда. Ами, не, всъщност няма да дойда. Ами може би ще дойда по някое време за малко, ама не знам кога и всъщност не съм съвсем сигурен дали въобще ще дойда." А кой да е сигурен, много интересно?! Все едно са малки деца, егати! |
| 3 август Днешните ми мисли се въртят около здравословни проблеми (ваксини срещу туберкулоза и лекуване на ниско кръвно с кола, от която спечелих друга безплатна), проблеми с родители (не моите, за разнообразие) и филми (като колко много обичам The Libertine и дали това е знак, че съм извратена). И защо, по дяволите, я няма никъде тая книга, която ми препоръчаха? Сега трябва да ходя до Orange и да си я поръчвам и те кой знае колко пари ще поискат! Макар че, за да съм честна, адски съм доволна до сега от тях. Като кажат 3 седмици, значи 3 седмици или дори по-малко и не плащам за доставка. Което пък отново ме довежда до мисълта колко не ми се чете "Записки по българските въстания". |
| 2 август Жал ми е за хората, които постоянно имат нужда да правят нещо и да бъдат с някой. Изпускаш много от живота, ако не можеш да оцениш и да се насладиш на един ден сам вкъщи, прекаран без мислене за работа и задължения или пък хора, срещи и събития. (Лирическо отклонение, да, по темата, но напълно в контраст с идеята, която защитавах: наистина трябва да почна да чета тия книги от списъка за даскало…) [[img:1165235]] Така де, но мисълта ми беше, че ако човек не може да се наслаждава на собствената си компания и хобито си за един цял ден – жал ми е за него. Пък и нали някой си там твърди, че ако искаш хората да те харесват, първо трябва да се научиш сам себе си да се харесваш. |
| 1 август Окей. Дневник, който ми казаха, че може да бъде показван по телевизията или в интернет. Малко се губи смисъла, не? Нищо. Така или иначе "смислените" неща са надценени. [[img:1165232]] Та, кастинга, на който отидох само защото нямай какво друго да правя, може и да се превърне в нещо интересно все пак. Наистина отидох само защото нищо не ми пречеше и не ми пукаше много-много дали ще излезе нещо от него, а сега съм почти развълнувана. Нали това е целта все пак – да ни е забавно. Да се променя рутината (макар че трябва да се отбележи, че рутината на лятната ваканция е много, много приятна). Пък и ще ме заведе до морето тая история. Fun. И Андрей ще ми разкаже за Дубай!! Интересно, Жоро колко пъти е бил у нас на гости, а чак с това нещо почнах да имам някво впечатление за характера му. По принцип приятелите на наште са по-скоро представа за нещо, което присъства, но нека си присъства някъде другаде, мен не ме вълнува. Това прозвуча гадно, май… |