- Аз не виждам смисъл в никакви законодателни промени, при положение че 22 години ние не прилагаме законите. Тези закони, които ги имаме, добри или лоши, ние не ги прилагаме. Какво значение има, че ще направим нови по-добри или по-страшни закони или ще увеличим наказанията за определени престъпления?

Какво от това, като не хващаме нито един, за да го осъдим! Какво значение има, че ще го осъдим на 100 години затвор примерно? Законът трябва да се прилага от всички институции. Да се прилага точно, с цялата му строгост. По отношение и на ромите.

Но като не прилагаме законите, какво значение има, че ще променим един, втори, трети, че ще напишем нова конституция. И какво от това? Трябва себе си да променим, това е най-страшното. Трябва да започнем да мислим, че законът е над всичко и че няма недосегаеми. Тогава ще можем да мислим и за по-други закони.

- Знаете, че хората имат най-малко доверие в нея. Това е също проблем. Хората не вярват, че ще имат правосъдие, и затова започват да раздават правосъдие сами. Което е страшно - ние се връщаме в някакво първобитно общество, око за око, зъб за зъб. Доверието бързо се руши, но много трудно се създава.

- Не. Като гледам изборите на членовете на Висшия съдебен съвет и от парламента, и от съдебната власт - бяха без нито един коментар, без нито една програма на тези хора. Просто мълчаливо си ги избраха, съвсем служебно, чиновнически, макар че закона го поправиха и пише, че кандидатите трябва да бъдат номинирани един месец по-рано, за да могат да развият своите платформи, да убедят обществото, че са най-подходящите. И парламентът, и съдебната власт демонстрираха как изобщо нямат желание да спазват духа на закона и си работят постарому.