- Биогазовата инсталация е, грубо казано, уголемен модел на кравешки стомах. Биологичните процеси са сходни – бактериите са едни и същи. От кравата се получава тор, след това инсталацията изкарва още енергия от нея и накрая пак имаме готова тор, годна за използване на полето. Трудно е да се прецени потенциалът.

Такъв тип биогазова инсталация (с ферментатори, които са един в друг, бел. ред.) все още няма. Кравефермите и свинефермите, които отговарят на европейските изисквания и ще продължат да работят, са потенциални доставчици на суровини. Те са и потенциални потребители на инсталации на биогаз. Сериозните предприятия в България работят в затворен цикъл – започват от производството на фуража, минават през животновъдството и стигат до производството на мляко и месо.

Всички остатъци по пътя могат да отидат в биогазова инсталация. Кравешкият тор, който е сериозен проблем за околната среда, може да отиде директно в инсталацията, а след като бъде преработен, може да бъде използван отново на полето. Така отпада нуждата от огромни хранилища. Освен това нашите инсталации предотвратяват разпространението на миризми.

След като материалът е ферментирал, той не излъчва миризми както при прясната тор. При производството на мляко и сирене се образуват суроватки, от които също може да се добива газ. Нашите инсталации предлагат преработване и на част от кланичните отпадъци при производството на месо.

Тяхното обезвреждане в България все още не е решено. Доколкото си спомням, екарисажите са два – във Варна и Шумен. Един селски стопанин например от Видин трябва да плати доста, за да закара остатъците до Шумен. Ако дори част от тях отиват за генериране на биогаз, това ще намали разходите му. Той ще произведе от собствените си отпадъци електроенергия, която може да продаде, а топлинната енергия може да използва директно в своето производство.

Актуалните ни проекти са в Латвия, Беларус, Полша, Германия, Великобритания и Унгария. Сега се надяваме да започнем проекти и в България, особено след повишаването на изкупните цени на електроенергията от биогаз*. До момента те не бяха достатъчно добри.

- Изключително широк спектър от суровини и отпадъци. От различни видове оборски тор, през отпадъци от преработка на зеленчуци, от зърнопроизводството и енергийни култури, царевица, силаж, захарно цвекло, кюспе от слънчогледово и рапично масло, остатъци от дестилация на алкохол и т.н. Може да се добавя в малки количества и глицерин, който е отпадък при производството на биодизел. При спазване на законодателството можем да приемаме остатъци от кланици.

За да е рентабилна една инсталация, електрическата мощност трябва да е не по-малко от 150 киловата, нагоре практически няма граница, защото това е модулна конструкция и съоръжението може да се надгражда. Тоест, ако имаме на разположение повече суровини и можем да ги гарантираме за периода на работа, можем да изградим още ферментатори.

В Германия вече има инсталации с по 5 до 8 ферментатора. Много хора казват, че отглеждането на енергийни растения е в конфликт с хранителните култури. Това не е така. В Германия годишно се изхвърлят 500 000 тона хляб. В една от нашите биогазови инсталации се използват примерно 20 000 тона годишно царевичен силаж. Това е несравнимо по-малко от изхвърляния хляб, като сметнете, че там се включват и енергията за изпичане на хляба, и труда на работниците.

- Ще ги убедим с числа. На базата на суровината, с която разполагат, се прави сметка колко ток може да се произведе и какви приходи по преференциалните цени може да донесе. Допълнителни "бонуси" са икономиите, които производителят може да постигне, например от гориво за своя процес, защото топлината я има наготово от инсталацията.

Спестяват се пари и от това, че не се изгражда хранилище за торове. Не че биогазовата инсталация не струва пари, но едно торохранилище практически само съхранява торта, без да спестява миризмите и без да носи никакви приходи. Цената на всяка инсталация се пресмята и оферира индивидуално.

- В нашия случай по-скоро спестяваме емисии, отколкото да генерираме. Биогазът представлява смес от CO2, метан и следи от други газове, които са в много малки количества. Метанът е 21 пъти по-силен парников газ от CO2 и при изгарянето му получаваме въглероден диоксид.

Така, вместо метанът да се отдели от торохранилището заради естествените процеси, ние го изгаряме в когенерация и така се получава CO2, който е много по-малко вреден. Освен това, вместо да изгаряте мазут, нафта или природен газ, вие ще изгорите биогаз, който така или иначе се формира. Така ще спестите и емисии от фосилните горива.

- Няма риск. Вятърните инсталации могат да бъдат изградени единствено там, където има подходящ вятър, а соларните – там, където има подходящо слънце и налична площ. Съоръженията на биогаз могат да бъдат построени на места, където няма други алтернативни източници.

Можем да бъдем присъединени там, където няма нито вятърни, нито слънчеви електроцентрали. Освен това биогазовата инсталация работи нонстоп около 8400 часа годишно и балансира слънчевите и вятърните централи. В момента в Германия работят над 5000 инсталации. Биогазът там е на второ място като алтернативен източник след вятъра.

- Да, само че се изисква допълнително оборудване. Биоразградимите отпадъци трябва предварително да се обработят, което струва пари. Учудва ме, че енергийният регулатор прие доста по-ниски изкупни цени за биогаз от битови отпадъци. Инсталацията изисква допълнителна периферия, а изкупната цена е по-ниска. След като се сепарира отпадъкът, той се третира допълнително, за да се отделят от него остатъци от фолиа, пластмаси и опаковки, които пречат.

- Това са две коренно различни неща. RDF, алтернативното гориво от отпадъци, представлява висококалоричната фракция, добита от смесения отпадък. Най-просто обяснено, това са неща, които съдържат малко влага и горят добре, основно остатъци от опаковки. Това допълва биогазовите инсталации, защото при нас опаковките пречат.

Чисто технологично, това е една допълнителна стъпка при обработването на битовия отпадък, в която се влагат пари и енергия и в крайна сметка отново получаваме нещо, което трябва да се изгори. Според мен по-логичният вариант е отпадъкът да се изгори директно в инсталация за изгаряне на битови отпадъци, без да се произвежда алтернативно гориво. То е нож с две остриета – съдържа повече енергия, но може да се освободят вещества като хлора от опаковките от поливинилхлорид, които вредят на този, който го изгаря.

- Технологията ни е по-добра за промишлени отпадъчни води. Въпреки че има елементи, които могат да се прилагат, съществуват технологични тънкости, които зависят от качеството на отпадъчните води и други фактори.