Гръцки банки може да се национализират, ако отписването на дълг е твърде голямо
Някои от най-големите гръцки банки може би са се насочили към национализация заради големите си задължения, особено ако преструктурирането на дълговете стане по-агресивно и инвеститорите продължат да се освобождават от акциите си, пише в свой анализ "Ройтерс". Съдбата на банките, в чиито активи има около 40 млрд. евро "заразен" държавен дълг под формата на много обезценени акции, е неизменно свързана с изхода от кризата, която много анализатори смятат, че ще завърши с фалит за страната.
Частните кредитори, включително и гръцките банки, се съгласиха с намалението на стойността на дълга с 21% - загуба върху номиналната стойност на облигациите като част от втората сделка за спасяване на Гърция за 109 млрд. евро, договорена през юли.
Икономистите, политиците и инвеститорите са съгласни, че без намаление от 50% Гърция ще се задуши под дълга си от 350 млрд. евро и ще загуби извънредното си финансиране.
Миналата седмица гръцките медии предадоха, че дискусиите около размера на загубите за притежателите на облигации са накарали още инвеститори да се съгласят на намалението от 21%. Така те ще могат да заменят облигациите с падеж до 2020 г. с по-сигурни и по-дългосрочни инструменти.
Банкерите също дадоха знак, че са добре настроени към ново отписване на дълг по-късно, ако 21% не са достатъчни да спрат фалит, при който ще има много по-големи загуби. Ако това предложение стане реалност, влиянието върху капиталовата база на банките ще бъде твърде голямо и те ще трябва да се обърнат към държавния Фонд за финансова стабилност и да се национализират или да фалират.
"Ще се наложи банките веднага да бъдат рекапитализирани и очевидно национализирани, защото собствениците няма да успеят да запълнят капиталовата дупка", смята Янис Папантониу, бивш финансов министър на Гърция и архитект на влизането на страната в еврозоната. "Така че държавата ще трябва да се намеси", допълва той.
Банките намаляват разходите, за да защитят финансовите си отчети и да изпълнят изискването на централната банка за размера на основния капитал. Големите пет – Националната банка на Гърция, Eurobank, Alpha, Piraeus и Hellenic Postbank, вече понесоха един удар от 4.3 млрд. евро заради замените на дълг, които Атина ще приключи през октомври.
Акциите на гръцките банки са спаднали със 72% в последните 12 месеца и с 64% от началото на годината. Банките, които някога бяха двигателите за растеж на страната, рязко понижиха резултатите си на отворения пазар. За големите пет спадът в пазарната стойност беше 10.7 млрд. евро – почти 5% от БВП – сума, която само ще расте, ако банките се обърнат към националния фонд за съдействие.
Фондът за финансова стабилност на Гърция вече има 10 млрд. евро, за да рекапитализира и до голяма степен да национализира гръцката банкова система. Сумата ще нарасне до 30 млрд., след като парламентите от еврозоната ратифицират EFSF.
Според схемата банките ще издадат общи акции с право на глас, които Националният фонд ще купи. Това ще прехвърли към държавата големи капиталови дялове в банките. Фондът ще купи акциите на много по-ниски от пазарните цени, така че данъкоплатците да имат възможност за капиталова печалба, когато икономиката се върне към растеж и правителството може да приватизира дяловете.
Такъв модел много напомня TARP - плана в САЩ, който щатските законотворци приложиха след краха на Lehman Brothers през 2008 г. и също национализацията на две от водещите шведски банки в началото на 90-те – операция, която дълго бе припомняна от икономистите като една от най-успешните операции за спасяване на банки в съвременната история.
Но докато и в двата горни случая правителствата успяха да се отърват от дяловете си и да върнат банковите си сектори към здравословно състояние, икономистите предупреждават, че Гърция страда от много по-голямо свиване на икономиката. Освен това държавата е доказала, че не може да управлява секторите, които обикновено се развиват добре при частно управление.
"Това, разбира се, би било негативен факт, защото държавни банки в страна като Гърция – това ще е катастрофа в смисъл на управление, финансиране и всичко останало", коментира Папантониу.
Очевидният паралел тук е Ирландия. След поредица от спасителни планове две от шестте местни банки бяха затворени, правителството наложи сливания и промени в съставянето на отчетите, което реално направи две от останалите банки държавни, а само Bank of Ireland е все още частна.
Депозитите в гръцките банки намаляват от началото на кризата в първите месеци на 2010 г. заради изтегляния и харчове заради рецесията. Балансите на фирмите и домакинствата са намалели с 50.3 млрд. евро, или 21.2% до 187 млрд. евро през юли.
Ако банките приемат 50% отписване от стойността на 40 млрд. евро държавен дълг, който държат, това ще означава отписване след данъчно облагане на около 16 млрд. евро.
В този случай на банките ще им останат само 8 млрд. евро капитал. Според анализаторите това число, отнесено към 200 млрд. евро рискови активи, означава само 4% капиталова адекватност, което е много под 10%, изисквани от централната банка. За да успеят да се върнат в рамките на регулациите, банките трябва да съберат поне 12 млрд. евро. При тяхната пазарна капитализация от общо едва 4.3 млрд. евро това е почти непосилна задача при толкова нестабилен пазар.
Частните кредитори, включително и гръцките банки, се съгласиха с намалението на стойността на дълга с 21% - загуба върху номиналната стойност на облигациите като част от втората сделка за спасяване на Гърция за 109 млрд. евро, договорена през юли.
Икономистите, политиците и инвеститорите са съгласни, че без намаление от 50% Гърция ще се задуши под дълга си от 350 млрд. евро и ще загуби извънредното си финансиране.
Миналата седмица гръцките медии предадоха, че дискусиите около размера на загубите за притежателите на облигации са накарали още инвеститори да се съгласят на намалението от 21%. Така те ще могат да заменят облигациите с падеж до 2020 г. с по-сигурни и по-дългосрочни инструменти.
Банкерите също дадоха знак, че са добре настроени към ново отписване на дълг по-късно, ако 21% не са достатъчни да спрат фалит, при който ще има много по-големи загуби. Ако това предложение стане реалност, влиянието върху капиталовата база на банките ще бъде твърде голямо и те ще трябва да се обърнат към държавния Фонд за финансова стабилност и да се национализират или да фалират.
"Ще се наложи банките веднага да бъдат рекапитализирани и очевидно национализирани, защото собствениците няма да успеят да запълнят капиталовата дупка", смята Янис Папантониу, бивш финансов министър на Гърция и архитект на влизането на страната в еврозоната. "Така че държавата ще трябва да се намеси", допълва той.
Банките намаляват разходите, за да защитят финансовите си отчети и да изпълнят изискването на централната банка за размера на основния капитал. Големите пет – Националната банка на Гърция, Eurobank, Alpha, Piraeus и Hellenic Postbank, вече понесоха един удар от 4.3 млрд. евро заради замените на дълг, които Атина ще приключи през октомври.
Акциите на гръцките банки са спаднали със 72% в последните 12 месеца и с 64% от началото на годината. Банките, които някога бяха двигателите за растеж на страната, рязко понижиха резултатите си на отворения пазар. За големите пет спадът в пазарната стойност беше 10.7 млрд. евро – почти 5% от БВП – сума, която само ще расте, ако банките се обърнат към националния фонд за съдействие.
Фондът за финансова стабилност на Гърция вече има 10 млрд. евро, за да рекапитализира и до голяма степен да национализира гръцката банкова система. Сумата ще нарасне до 30 млрд., след като парламентите от еврозоната ратифицират EFSF.
Според схемата банките ще издадат общи акции с право на глас, които Националният фонд ще купи. Това ще прехвърли към държавата големи капиталови дялове в банките. Фондът ще купи акциите на много по-ниски от пазарните цени, така че данъкоплатците да имат възможност за капиталова печалба, когато икономиката се върне към растеж и правителството може да приватизира дяловете.
Такъв модел много напомня TARP - плана в САЩ, който щатските законотворци приложиха след краха на Lehman Brothers през 2008 г. и също национализацията на две от водещите шведски банки в началото на 90-те – операция, която дълго бе припомняна от икономистите като една от най-успешните операции за спасяване на банки в съвременната история.
Но докато и в двата горни случая правителствата успяха да се отърват от дяловете си и да върнат банковите си сектори към здравословно състояние, икономистите предупреждават, че Гърция страда от много по-голямо свиване на икономиката. Освен това държавата е доказала, че не може да управлява секторите, които обикновено се развиват добре при частно управление.
"Това, разбира се, би било негативен факт, защото държавни банки в страна като Гърция – това ще е катастрофа в смисъл на управление, финансиране и всичко останало", коментира Папантониу.
Очевидният паралел тук е Ирландия. След поредица от спасителни планове две от шестте местни банки бяха затворени, правителството наложи сливания и промени в съставянето на отчетите, което реално направи две от останалите банки държавни, а само Bank of Ireland е все още частна.
Депозитите в гръцките банки намаляват от началото на кризата в първите месеци на 2010 г. заради изтегляния и харчове заради рецесията. Балансите на фирмите и домакинствата са намалели с 50.3 млрд. евро, или 21.2% до 187 млрд. евро през юли.
Ако банките приемат 50% отписване от стойността на 40 млрд. евро държавен дълг, който държат, това ще означава отписване след данъчно облагане на около 16 млрд. евро.
В този случай на банките ще им останат само 8 млрд. евро капитал. Според анализаторите това число, отнесено към 200 млрд. евро рискови активи, означава само 4% капиталова адекватност, което е много под 10%, изисквани от централната банка. За да успеят да се върнат в рамките на регулациите, банките трябва да съберат поне 12 млрд. евро. При тяхната пазарна капитализация от общо едва 4.3 млрд. евро това е почти непосилна задача при толкова нестабилен пазар.
И докато набирането на капитал ще е трудно, намирането на заможен инвеститор с желание за покупка не може да бъде напълно изключено като възможност. Alpha и Eurobank през август обявиха сливането си, което включва капиталова инжекция от катарския собственик на Alpha – Paramount.
Тя ще вкара половин милиард евро под формата на облигации. Според анализаторите обаче перспективата за изкупуване от чуждестранни инвеститори не е много реалистична, докато има големи страхове за държавния дълг. Според анализатора от Deutsche Bank Димитрис Янулис националният фонд остава единствената възможност за банките.