Цялата дискусия кое е било първо -  "Газпром" или държавата - е в задънена улица. По причина, че руската държава не попада в рамките на класическата държава, а и субектите във взаимоотношенията между "Газпром" и държавата разбират "държавата" по различен начин.

Аз лично смятам, че "държавата" е независим субект, по отношение на който бюрокрацията има обслужващи функции. Този субект установява "честни правила на играта за всички" и следи те да са единни за бизнеса и администрацията. А хората, които временно се намират във властта, не са тъждествени с държавата - когато службата им изтече, на тяхно място идват други, но държавата си остава същата.

Хората, които са на власт в Русия, обаче разбират държавата по друг начин - като себе си. За тях тя е набор от удобни инструменти за постигане на частните им цели и интереси.

И когато се казва, че по времето на управлението на Владимир Путин руската държава е станала по-силна, в някакъв смисъл това е така - като набор от споменатите инструменти действително държавата стана по-силна. Като апарат за упражняване на легитимно насилие, работещ за частните интереси - също. И резултатът като цяло е отслабването на уважението към закона. 

И когато се казва, че държавата диктува на "Газпром", това трябва да се разбира така - дадена група от хора, която смята себе си си за държавата, диктува политиката на "Газпром". В този смисъл това не е класическа корпорация, както и руската държава не е точно класическа държава.

Преди всичко в "Газпром" не съществува единна система на управление подобно на  днешната руска държава, която практически е съвкупност от борещи се помежду си бюрократически кланове, разполагащи с различни инструменти за легитимно насилие.

По същия начин и "Газпром" е съвкупност от търговски кланове, воюващи помежду си за печалби, на първо място - сенчести, които не се декларират в никакви отчети и баланси. И  както правителството не знае какво става в "Газпром", така и "Газпром" не знае какво става в "Газекспорт" и т.н. по веригата.

Служителят в "Газпром" не е там, за да служи на нейните цели. Той е там, за да извлече собствената си изгода от компанията и докато интересите му съвпадат с тези на неговото непосредствено ръководство, той работи за ръководството. Но само до в момента, в който между тези интереси възникне противоречие. 

По тази причина никаква единна стратегия за развитие на газовия концерн в Русия няма и не може да има - доколкото икономическите и търговските интереси на различните кланове вътре в "Газпром" са несъвместими, както са несъвместими и интересите на различните кланове на номенклатурата, която нарича себе си държава.

И още един проблем, който не ни позволява да наречем "Газпром" корпорация и който се състои в това, че реално стратегическите решения в компанията не се вземат от хората, които са длъжни да я управляват в съответствие с устава й и принципите на корпоративното управление.

Ясно е, че съветът на директорите не взема решенията, още по-малко нещастният Алексей Милер, чиято власт в компанията не трябва да се преувеличава. Решенията ги взема един човек, който де факто се изживява като мениджър на "Газпром" - премиерът.