Образованието, културата и спортът ще получат повече средства през бюджета за следващата година, спрямо сегашния. Това казва министърът на финансите Симеон Дянков в интервю за днешния брой на вестник "Сега".

През следващата година обаче няма да има ръст на разходите в отделните сектори, а там, където плащанията се увеличават, ще е за сметка на икономии на други места. Целта по думите му е да се запази ниското ниво на бюджетен дефицит от 2.5% спрямо БВП през тази година и 1.5% през следващата. Министърът посочи още, че икономиката през тази и следващата година ще расте по-бавно от първоначалните очаквания. Прогнозираният за 2011 г. ръст от 3.6% няма да се постигне, а догодина той се очаква да е 4.1%, вместо 5%.

Допълнителен ресурс трябвало да дойде от реформите, които правителството е направило в държавната администрация. През тази година до края на септември спестяванията само от заплати за чиновници са 40 млн. лв., защото служителите са с 14% по-малко спрямо 2009 г. Следващата година ще се спестят още повече средства, защото през тази някои от министерствата все още изплащат обезщетения на освободените.

Анализът на финансовото министерство показвал, че Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) получава повече средства, отколкото се заделят за култура. Затова Симеон Дянков предлага в някои от структурите по сигурността средствата номинално да се намалят или в най-лошия случай общите плащания да останат на тазгодишното си ниво, което при икономически растеж ще е спад на разходите в процентно изражение.

Финансовият министър споделя и позициите, които България ще отстоява при договарянето на еврофондовете през следващия програмен период от 2013 до 2020 г. "Моето мнение е, че ние трябва да се фокусираме върху по-малко, но по-големи проекти. Сега някои от оперативните програми са твърде раздробени. Например програмата за административен капацитет е толкова малка, че не виждам защо трябва да е отделна програма. Няма особен смисъл и от отделна програма за техническа помощ, защото техническа помощ може да има към всяка оперативна програма. Така че позицията на финансовото министерство ще е за по-малко програми, фокусирани върху по-големи проекти. За следващия програмен период 2014 - 2020 г. ще имаме възможност за последен път да правим големи инфраструктурни обекти, понеже е явно, че след 2020 г. магистрали с европейски пари няма да могат да се строят", коментира министърът.

Другият приоритет според него трябва да е образованието, като трябва да се работи за подготовката на повече образовани и квалифицирани специалисти, а това автоматично щяло да е предпоставка за иновации.

Културно-историческото наследство - също трябвало да се обособи като отделна приоритетна ос в някоя от отделните оперативни програми. То можело да се обвърже с транспортните програми, "защото е хубаво да се знае, че новата инфраструктура води до някъде", казва министърът и заявява, че за следващият програмен период ще може да се защити по-голям бюджет от 13-те милиарда евро, които страната ни трябва да получи за периода от 2007 до 2013 година, но не е ясно какъв процент ще се усвои.

Симеон Дянков определя идеята за пакта "Евро плюс" като морално остаряла след предизвикателствата пред европейските икономики, които се изникнаха това лято. Той заявява, че има поне 12 години, докато страната ни евентуално започне да поема бремето на ангажиментите от "Евро плюс". Причината е, че те още не са приети и разписани в регулациите на ЕС, а за България ще станат задължителни след влизането ни в еврозоната, от което ни делят най-малко 2 години заради задължителния престой в "чакалнята" ERM2. Дори и след това участието ни в Европейския стабилизационен механизъм щяло да тежи на страната ни едва след десетата година. Причината е, че в този механизъм всяка страна, приела еврото, прави вноска и гарантира допълнителен дълг за спасяването на страни като Гърция, Португалия, Ирландия и други, но през първите 10 години държавите с по-нисък БВП от средния имат намалени вноски, които все още не са уточнени.