Този пример дава Огнян Г. Той е на 30 години и е завършил информатика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От няколко години обаче иска да учи физика. Подготвя се за изпита, който определя като лесен, и получава пълно 6. Когато подава документите си в СУ, обаче разбира, че няма да учи. "Грешката му" е, че в заявлението за прием е отбелязал, че има диплома за висше образование. Причината е, защото, след като вече е висшист, Огнян Г. не може да учи друга специалност по държавна поръчка.

Държавата не го позволява - записано е в Закона за висшето образование. Според чл. 91, ал. 5, т. 2 "субсидията от държавния бюджет не се предоставя за издръжка на обучението на студенти и докторанти, които се обучават за придобиване на същата или по-ниска образователно-квалификационна степен".

От министерството на образованието признаха за тази "дупка" в закона, но се похвалиха, че са намерили вратичка да я заобиколят - с последните промени, с които отново беше позволено платеното обучение в държавните университети. На пръв поглед проблемът на Огнян Г. изглежда решен - ако иска да учи второ висше, просто трябва да си плати.

 

Да, ама не - младежът получава отговор, че в СУ няма правила за платен прием. "Подобен прием е обвързан и с преценка на капацитетните възможности на съответното професионално направление, съгласно получената акредитационна оценка", е записано в отговора до Огнян, подписан от ректора на висшето училище проф. Иван Илчев. Той препоръчва на младежа да кандидатства за магистърска програма, разбира се, платена.

Той е имал неколкократни разговори с администрацията на Софийския университет и  получил интересни отговори. Например че СУ няма интерес да приема платени студенти, защото в крайна сметка излизали на загуба. (За същото предупредиха ректорите и на останалите големи държавни ВУЗ - бел. ред.) Накрая дори го посъветвали да излъже, че няма висше образование.

Огнян решава да влезе във Физическия факултет, защото там има магистратура, която му харесва - "Теоретична и изчислителна физика". И тук - да, ама не. Оказва се, че за магистратурата има изискване да си бакалавър по физика.

Така Огнян решава да проучи предметите, които ще са му интересни и полезни, купува си учебници и започва да чете още преди началото на академичната година. Докато се бори с проблема, Огнян се натъква и на други куриози. Например на места имало записани студенти в магистърски специалности, но се обучават за бакалаври.

Според него проблемът е част от големия въпрос - отговаря ли държавната поръчка на нуждите на бизнеса и на държавата. "Надявам се, че в новия закон за висше образование, който трябва да бъде изготвен до края на ноември, тези неща ще бъдат уредени. Но не би следвало младите да бъдат спирани по този начин", смята Стоичков.

Когато потърсихме за коментар ректора на Софийския университет Иван Илчев, отначало той не се сети, че е подписвал отговор до Огнян. Впоследствие каза, че в направлението "Физика" има 40 незпълнени бройки държавна поръчка и СУ "с удоволствие" ще обучава такъв човек. В хода на разговора Илчев измисли следния вариант - Огнян ще бъде приет в специалността, която иска, като ще плати студентската такса плюс 10% върху нея.

Това е схема, която не съществува в закона, нито в правилника на СУ, но щом ректорът лично я разрешава, ще се осъществи. "Хората, които искат да учат платено обучение, обикновено са за специалности, които са най-желани, като правото например. Никой от деканите обаче не предложи регламент, по който да става приемът в платено обучение", обясни Илчев. Той предложи на Огнян да отиде във факултета, да плати таксата и да започва.

Проблемът на Огнян е решен, но остава за стотиците хора, които искат да завършат второ висше.