През 1812 г. във Великобритания е потушен бунтът на последователите на Нед Луд. Te чупят машини, защото смятат, че те са причината да останат без работа. Днес - два века оттогава и три години след началото на глобалната криза, последователите на лудитите биха имали нови поводи за това.

Комбинацията от нови технологии и глобализацията намалиха търсенето на слабообразовани работници и много от тях трудно отговарят на новите изисквания на трудовия пазар. Освен това компаниите и предприемачите инвестират повече в машини и оборудване, отколкото в нови работни места.

Едната от причините е, че рецесията понижи цените на инвестиционните стоки заради поевтиняването на металите. Другата е, че покупката им просто излиза по-евтина от това да наемеш същия брой хора, които си освободил. Посланието е едно - излизането от кризата няма да върне същите работни места, които бяха съкратени заради нея. Това би станало само със създаване на нови производства и инвестиции на зелено. Световната тенденция не подминава и България.

От края на 2008 г., когато негативните последици от икономическата криза започнаха да се усещат и в България, до второто тримесечие на тази година у нас са закрити 231 хил. работни места, показват данните на НСИ. "Постоянно ме питат кога пазарът на труда ще се възстанови от кризата. Отговорът ми е, че вече трябва да престане да говорим за криза – това е новата нормалност", коментира Надя Василева, директор на компанията за подбор на кадри "Менпауър" за България, Сърбия и Хърватия.

Така мисли и прави и бизнесът.

Представители на български компании твърдят, че вече инвестират в по-съвременно оборудване, което изисква по-малко служители. В това обаче няма нищо лошо, защото означава повече сигурност за служителите, по-висока квалификация и не на последно място – повишената производителност увеличава печалбата, а оттам и заплатите.

Председателят на браншова камара "Машиностроене" инж. Илия Келешев коментира, че действително новите инвестиции сега не водят до създаването на толкова работни места, колкото са отваряли аналогични вложения преди години. Келешев посочи, че повече от 10 машиностроителни компании наскоро са представили успешно проекти за европейско финансиране, с които ще направят технологично обновление.

То ще повиши производството им, но не е насочено към създаването на работни места, каза Келешев. "В процес на продължаваща криза инвестициите са ограничени и са насочени основно към модернизация, а не към създаването на нови работни места", допълва той. Влошаването на продажбите и оттам на крайните резултати принуди компаниите да се научат как да бъдат по-продуктивни с по-малко работници. През последните години те откриха, че могат да постигат

стига да имат на разположение точните и максимално мотивирани служители в точното време. Преди няколко месеца производителят на изделия от алуминий "Алкомет" - Шумен, обяви, че ще пусне нова леярска линия и стан за фолио, които да заработят през март 2013 г. Макар инвестицията да е доста голяма – 26.8 млн. лв., новооткритите работни места ще бъдат едва 30. От предприятието залагат на повишение на производителността с новите си машини.

Спасов каза, че са се научили как да работят с по-малко хора и да оптимизират производството си. "Няма пряка връзка между повишаването на инвестициите и наемането на хора. Крупни инвестиции могат да доведат до по-малка заетост", добави Спасов.

Изпълнителният директор на "Арома" Лукан Луканов коментира, че през последните години България е може би единствената държава в Европа с толкова рязък скок на заплатите – макар те все още да са ниски, без да има същия ръст в производителността. Според него това е накарало много работодатели да вложат пари за по-голяма автоматизация.

Парадоксът на трудовия пазар е, че в момента има много свободни места, които обаче остават незаети по различни причини.

Данните на НСИ и Агенцията по заетостта показват, че във всички отрасли остават незаети от няколкостотин до няколко хиляди позиции. Обяснението на министерството на труда за парадокса е, че те са или за кадри с много висока квалификация, каквито няма, или са работни места с ниско заплащане и в отдалечени населени места. Най-много незаети щатове има в държавните институции – близо 4 хил.

Освен това е трудно да се каже кои отрасли ще създават нови работни места. Но не там е проблемът, а в това, че просто няма достатъчно квалифицирани кадри. С две думи, работни места ще създават индустриите с висока добавена стойност и нужда от обучени кадри. В момента причина за дефицит на служители е и че кандидатите нямат опит, технически умения и знания за конкретния бизнес.

Всеки трети работодател в света заявява, че е изправен пред подобен проблем, показва проучване на "Менпауър". В България 42% от фирмите също полагат много усилия, за да намерят подходящи кадри. Изследването показва, че през 2011 г. у нас най-трудно се намират инженери, мениджъри, занаятчии и секретарки. По-слабо е търсенето на търговски представители, счетоводители, финансисти и машинни оператори.

В световен план най-голям проблем за пета поредна година е намирането на квалифицирани техници и кадри в търговията. Търсенето на инженери и на работници също е засилено. Сред най-дефицитните специалисти са и програмисти и ИТ инженери с езици, специалисти по продажбите и служители в аутсорсинг отделите.

Наскоро Българската стопанска камара предупреди, че заради липсата на кадри в определени области компании, които се занимават с електротехника, машиностроене и химическа промишленост, мислят да напуснат България.

В анализа си бизнес организацията посочи, че основните причини за срива на пазара на труда у нас наред със свиването на инвестициите са и ниското образование и квалификация на кандидатите за работа плюс несъобразените училищни и университетски програми с потребностите на икономиката и липсата на адекватна държавна политика за насърчаване на фирмите за създаване на качествени и устойчиви работни места.

Наблюденията на българския офис на световната компания за подбор на кадри "Менпауър" показват, че работодателите ценят най-много уменията за повече от една позиция, опита на сходна длъжност и отлично владеене на езици. Сред най-търсените качества са аналитичност, прецизност, мобилност, бърза адаптивност, комуникативност, отговорност и не на последно място устойчивост на стрес.

Все по-ценни стават кадри, които могат да изпълняват едновременно работата на финансов мениджър и главен счетоводител или на административен и финансов мениджър, както и такива с технически и инженерни познания в съчетание с умения за продажби, обясняват експертите.