Одобреният от правителството миналата седмица нов закон за хазарта ще затвори 20% от сега съществуващите игрални зали, но няма гаранция, че ще извади на светло интернет залаганията. Това заявиха пред журналисти от Българска игрална асоциация, която обединява производители и търговци с оборудване за хазартни игри, както и фирми, организиращи хазартна дейност.

Причина за пресяването на пазара са заложените в проекта нови изисквания за игралните места в обектите и критериите за доказване на инвестиции преди получаване на лиценз от хазартна дейност. По данни на асоциацията през миналата година 40% от игралните зали вече са затворили заради по-високия данък, с който се облагат не печалбите, а общите приходи на хазартните оператори. От началото на 2010 година те плащат 15 на сто данък върху оборота. 

Според Надя Христова, която членува в управата на асоциацията, това ще означава спад на данъчните приходи в бюджета през следващата година, тъй като не е сигурно какъв ще е успехът при осветяването на онлайн залаганията. При сегашната данъчна ставка обаче ръст на приходите при затваряне на обекти не можело да се очаква.

Като доказателство тя посочи, че преди 2 години легалните игрални автомати у нас са били над 26 хиляди, а по последни данни към края на септември тази година броят им вече е 15 428.

Тя изтъкна и че проектът за нов закон за хазарта, който правителството одобри миналия четвъртък и сега предстои да се обсъжда в парламента, има няколко съществени недостатъка. "Изискванията за доказване на инвестиции са твърде високи и трябва да се понижат. Освен това разходите за сертифициране на игралното оборудване също трябва да се признаят за инвестиционен разход", каза Надя Христова. Другите текстове, които трябва да се преразгледат според нея, са тоталната забрана за рекламиране на хазартни игри. От бранша предлагат да има специални текстове, регулиращи дейността на малките игрални зали, където може да се въведат игри с лимити на залозите.

Робърт Стокър, който председателства комитета по игрално право в Американската адвокатска асоциация и също участваше в пресконференцията, заяви, че от всички национални регулации, с които се е запознавал, не знае друга държава да има толкова строга забрана за рекламиране на хазартната дейност като тази, вписана в последния проект на закон за хазарта.

Председателят на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев заяви, че законопроектът е съгласуван с Европейската комисия и текстовете му са одобрени от нея. Той не се ангажира с внасянето на поправки по проекта, но допусна такива да се направят от депутати при обсъждането на законопроекта в парламента. По думите му може да се промени и режимът на данъчно облагане. По този въпрос обаче трябва да се произнесе Министерството на финансите, тъй като данъчният режим не е разписан в Закона за хазарта, а в Закона за корпоративно подоходно облагане.

Комисията по хазарта ще разчита на ГДБОП за ограничаването на интернет залаганията само до сайтове, които са лицензирани от българския регулатор, стана ясно още от думите на Кръстев. 

Представителите на игралната индустрия приканиха регулациите на интернет залаганията също да се обмислят. Според тях конкуренцията в бранша принуждава фирмите да изплащат като печалби 89% от приходите си, което означава, че при данък от 15% върху оборота те ще излязат на загуба, ако се лицензират. Затова има вероятност те да се откажат от лицензиране, а потребителите да продължат да залагат и това да става безконтролно.