Кремена Димитрова: Младите в театъра търсят текстове, които да говорят на техния език
"В театъра важното е да имаш какво да разкажеш, да имаш добра история. Както и да имаш добри актьори, които да я изиграят. А пък оттам нататък – дали ще го правиш през танц или през слово, през или музика или движение – това вече е въпрос на изразни средства."
Така изглежда рецептата за добър театър, която може да предложи на младите Кремена Димитрова. Тя е селекционер на фестивала "Панаир на младите", който приключи наскоро в Младежкия театър "Николай Бинев". В рамките на седмица на дебютантите в театъра беше предоставена сцена, където могат да покажат своята продукция. Точно затова и панаирът не е определен като театрален, а като фестивал на различните сценични изкуства.
Кремена Димитрова работи от три години в Младежкия театър, преди това е била драматург на театрите в Плевен, Пазарджик, Търговище и Столичния куклен театър, автор е на книгата "Стоян Камбарев - режисура на пространството".
Според нея младите вече не се интересуват да правят модерни интерпретации върху класически текстове, а по-скоро търсят, ако вземат готова пиеса, текст, който да е възможно най-близък до тях. И по възможност да говори на техния език, за техните проблеми.
Наблюденията й са, че през последните години тази тенденция е изключително силна. "Даже напоследък виждам, че когато младите не намерят подходящ текст, те сядат и сами си го написват", разказва Кремена.
Зад тези обяснения от какво се вълнуват младите режисьори и актьори или в каква посока отиват разбиранията им за театър седят обаче куп истории и срещи с интересни хора.
Като се започне от избора на доброволците, които помагаха по време на фестивала, и се стигне до извинителните бележки за училище, които Кремена е писала на Стефан Прохоров, миналогодишният финалист в конкурса за драматургия "Млада драма".
"Ами той беше още ученик, когато стана ясно, че неговата пиеса "Правилата на играта" ще се постави на сцената. Понеже трябваше да се довърши пиесата, понякога му се налагаше да остава на репетициите денонощно и затова отсъстваше от училище. Добре, че учителите му бяха разбрани и приемаха извинителните бележки от театъра, които му пишех", съвсем сериозно обяснява Кремена Димитрова.
Също така сериозно вметва в разговора: "Ами да, това представление ходих да го гледам на тавана на една къща в квартал "Бенковски".
"Какъв таван", питам аз, а Кремена обяснява, че за да прецени дали даден спектакъл може да се включи в програмата на фестивала, трябвало да го гледа. Ако той не се играе никъде в момента, режисьорите и актьорите й организирали специално представление, където могат.
"Момчетата със спектакъла "Нагоре ли отивате?" пък дойдоха в театъра, за да ми го изиграят само на мен. Заключихме се в репетиционната и беше стъписващо за тях – не ме познават, знаят, че аз съм селекционер и от мен зависи дали да ги включа в програмата, нямат музика, нито осветление, нямат нищо, на което да се опрат, не могат да разчитат дори на реакцията на публиката, защото аз не реагирах, а просто си водех бележки", с усмивка разказва Кремена.
Сега, когато петото издание на "Панаир на младите" е минало, тя може да каже, че някои от спектаклите влизат за постоянно на сцената на Младежкия театър. "Да, със сигурност ще включим в репертоара поне три пиеси – "Криминале 2D" на натфизчийския клас на Атанас Атанасов остава със сигурност, преговаряме за "Покаяние" младия режисьор Владимир Велев, който се занимава с безсловесен театър, за "Чиста любов" на Петър Русев и импровизационния театър "Нагоре ли отивате" на Асен Кукушев, Дулислав Дулев и Захари Танев. Вече е в постоянния репертоар и пиесата на Стефан Прохоров "Правилата на играта."
Но според Кремена Димитрова важното в случая е не само че театърът осигурява терен на млади режисьори, актьори или драматурзи, но и че възпитава и привлича млада публика.
"За някои от спектаклите въобще нямаше свободни места, а в същото време тук дойдоха хора, които досега не са влизали в театъра. Това са най-младите хора, които се занимават с изкуство, организират зелени протести, пътуват много и вече ще им е по-лесно да разпознаят театъра като свое място."