От 1 януари в 2012 г. всички птицеферми в Европа вече трябва да отглеждат кокошките си при малко по-хуманни правила от досегашните и яйцата, произвеждани в ЕС, трябва да са от малко по-"щастливи" кокошки. В края на настоящата година изтича гратисният период на евродирективата за хуманното им отглеждане и влизат в сила новите минимални изисквания за тях – конвенционалното клетъчно отглеждане трябва да спре.

По данни на Еврокомисията от април тази година повече от една трета от всички кокошки носачки в ЕС, близо 144 милиона птици, все още се отглеждат в конвенционалните батерийни клетки, които са форма на изтезание, защото са толкова тесни, че в тях птиците дори не могат да изпълняват естествените си ритуали – да ровят и разперват крила.

Макар че производителите имаха 12 години да се съобразят с правилата (директивата за минимума условия за кокошките е от 1999), много от страните – членки на ЕС, няма изгледи да изпълнят изискванията в срок и се надяваха на отсрочка – сред тях са Португалия, Белгия, Полша, Италия, Гърция и Унгария. Това означава, че над 17 млн. кокошки в тези държави ще продължат да се отглеждат в тесни клетки като досега.

В началото на октомври обаче Европейската комисия обяви, че компромис няма да има и след 1 януари ще започне наказателни процедури срещу държавите, които не са готови: "Комисията не възнамерява да отлага крайния срок за забраната. Инвестициите и положените усилия, както и доверието на потребителите, не трябва да бъдат подценени", заяви еврокомисарят по здравеопазването и потребителите Джон Дали пред депутати от Европейския парламент.

Брюксел подчерта, че отсрочката би била несправедлива спрямо онези 10 страни, които вече са направили инвестиции в нови начини за отглеждане – уголемени клетки, подово отглеждане в закрити помещения или свободно отглеждане на птиците.

Информациите, че от 2012 г. в Европа вече ще се отглеждат свободни и "щастливи" (по инфантилната реклама) кокошки, всъщност са силно преувеличени. Съгласно директивата площта на т.нар. уголемени клетки трябва да е минимум 750 кв. см при минимално 550 кв. см за все още действащите неуголемени клетки. Разликата е точно колкото 1/3 лист с формат А4.

Не случайно много от организациите в Европа, които се занимават със защита правата на животните, не считат директивата за особена победа.

Клетките обаче трябва да отговарят на още няколко нови условия – да са снабдени с гнездо за мътене, постеля за кълване и ровене, както и "кацалки", на които трябва да се падат поне 15 см дължина за всяка кокошка.

Така от догодина вече птиците ще могат да се отглеждат само в уголемени клетки, подово (където пространството е по-голямо) или свободни, посочва председателят на Съюза на птицевъдите проф. Борис Стоименов. "Свободни" съгласно европейските стандарти означава, че птиците в една ферма трябва да са максимум 2500, да имат достъп до открито пространство, в което да се падат поне по 4 кв. м на всяка, в дворовете трябва да има навеси за лошо време и други, уточнява Стоименов. В България обаче по думите му този стандарт не се следва стриктно.

От организацията "Четири лапи", която в последните години активно популяризираше правилата за маркировката на яйцата в търговските вериги, указваща как са били отглеждани кокошките, се съмняват, че новият регламент ще започне да се спазва автоматично. "Нашата надежда като организация за защита на животните е, че преоборудването на фермите с големи клетки ще е скъпо и те ще преминат към подово отглеждане, при което животните имат повече пространство", коментира Явор Гечев от "Четири лапи".

По информация на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) в страната има 39 птицеферми, които все още отглеждат кокошките в конвенционалните тесни клетки. Справка в регистрите на птицефермите в агенцията показва, че в момента те отглеждат общо малко над 1.7 млн. кокошки. Останалите се отглеждат в уголемени клетки, подово и минимална част – на открито (свободните кокошки).

От тези 39 ферми по информация от регистрите 16 ферми не отговарят и на настоящите изисквания за минималните условия за конвенционално отглеждане, с по-ниски клетки са от нормативно определеното (40 см). От агенцията коментираха, че въпросните нарушители са били глобявани или имат предписания да се съобразят с настоящите правила.

За тази година областните й дирекции (бившите ветеринарномедицински служби) са направили 141 проверки, след които са издали 24 такива предписания и 6 акта. Глобите обаче са символични – по закона за ветеринарномедицинската дейност санкцията за птицефермите, отглеждащи в лоши условия животните, е от 100 до 300 лв. и от 300 до 600 лв. за повторно нарушение на правилата.

От регистъра става ясно, че сред по-големите производители на яйца, нарушаващи настоящите правила, са "Хайпро България" в Павликени, "Авес 94" в Бургас, фермите на "Яйца и птици" в Козлодуй и Мизия. "Хайпро" например отглеждат 200 000 кокошки в неподходящи клетки. А какво ще се случи след 1 януари, когато ще трябват още по-големи клетки?

От 39-те ферми четири не планират модернизация на клетките и ще затворят до края на годината, съобщиха от агенцията по храните. Останалите имат планове за реконструкция, одобрени от областните дирекции на БАБХ. Ако до 1 януари те не бъдат осъществени, фермите ще бъдат закрити до приключване на реконструкциите, обясни експертът от отдела за здравеопазване и хуманно отношение към животните в агенцията Петя Петкова. Това означава, че животните ще бъдат заклани.

Фермите ще трябва да инвестират в нови начини за отглеждане, а първоначалната инвестиция за подово отглеждане например е до 60% по-голяма, отколкото при конвенционалното, казва Стоименов. За свободни кокошки пък е двойна. Въпреки това шефът на браншовата организация не се ангажира с прогноза дали промяната ще оскъпи яйцата на българския пазар.

Макар че беше въведена маркировката на яйцата (първата цифра в номера на опаковката, както и върху всяко яйце – 3 е за клетъчно отглеждане, 2 за подово, 1 за свободно и 0 за биологично), все още има опити за подвеждане на потребителите.

По същество маркировката промотира хуманното отглеждане, поради което в много случаи производителите дават подвеждащи послания на опаковките си. Яйцата са от "щастливи" (волни и тържествуващи?) кокошки и опаковките показват не действителността с натъпканите тесни клетки, а зелени слънчеви дворове, каквито повечето птици никога не виждат през живота си – опит да се подчертае, че носачките са в отлично разположение на духа.

И в момента на пазара има няколко фирми, които предлагат яйца от свободни кокошки. В регистрите на агенция по храните обаче фигурира един–единствен производител, отглеждащ свободно – ЕТ "Ангелов", която в три "свободни" ферми гледа около 115 000 птици.

Фирма "Венетон" например също предлага такива яйца (означени с 3 в маркировката). В регистрите обаче тя е вписана с метод на работа подово отглеждане. "Дневник" не успя да открие фирмата за коментар, защото тя няма интернет сайт, а във фирмените регистри няма телефон за контакт.

Съгласно закона за ветеринарномедицинската дейност за невярна информация в етикета на стоките си фирмите подлежат на глоба от 2 до 5 хиляди лв. и до 10 000 лв. при повторно нарушение.