Енергийното бъдеще на България - позициите на основните кандидати за президент

Седмица преди изборите "Дневник" попита кандидатите за президенти, на които социолозите дават най-сериозни шансове за успех на вота на 23 октомври, за позициите им по ключови за България теми.
Отговорите на Росен Плевнелиев (ГЕРБ), Ивайло Калфин (БСП), Меглена Кунева (инициативен комитет) и Румен Христов (Съюз на десните сили) ви предлагаме в поредица от статии. Пълния текст - всички въпроси и пълните отговори, можете да прочетете в профила на кандидат-президентите на "Дневник Избори".
Въпросите бяха изпратени също на Волен Сидеров (Атака), на когото прогнозите отреждат засега четвърто място, и на Светослав Витков, чиято кандидатура беше изненадата на тазгодишната кампания. От щабовете им обаче така и не отговориха.
Ето какво мислят кандидатите за държавен глава за енергийната политика на България и свързаните с нея проекти.
На енергия от какви източници трябва да разчита България? Ще работите ли за реализирането на прокламирания от настоящия президент Георги Първанов "Голям шлем" в енергетиката? Какви биха били приемливите условия за реализирането на проекта за АЕЦ "Белене" и за нефтопровода "Бургас - Александруполис"?
Росен Плевнелиев (ГЕРБ):

За "Голям шлем" не може да става и дума, всеки един от настоящите проекти следва да бъде поставен на масата и огледан от всички страни, за да се види каква е ползата и смисълът от него.
Енергетиката не е само "Голям шлем", тя е енергийна ефективност и независимост, изграждане на газови връзки със съседните държави, либерализация на енергийния пазар, инвестиции в зелени енергии и т.н. Ще работя за това.
За условията за реализиране на "Бургас - Александруполис": Това са задължения на изпълнителната власт. Не случайно правителството е наело консултанти, за да преценят параметрите и изгодността за България на "Белене". Също така трябва да се изчакат и резултатите от тестовете за безопасност.
За "Бургас - Александруполис" само при пълни гаранции за екологична безопасност – и при най–малкото съмнение или заплаха за туризма не следва да се реализира.
Ивайло Калфин (БСП):

Енергетиката е новата външна политика, където позициите ще се заемат през следващите няколко години. България в дългосрочен план трябва да разчита на възобновяеми източници на енергия и трябва активно да развива тази част от енергетиката. Да припомним, че мнозинството на ГЕРБ сложи с
апломб спирачка пред развитието на възобновяемите енергоизточници точно когато те бяха започнали да се развиват добре.
Проблемът е, че засега те са твърде скъпи. И докато мощни икономики като германската могат да си позволят да се ориентират изцяло към тях, българската икономика не би могла да си го позволи. В близкото бъдеще тя има нужда от сравнително по-евтина и надеждна енергия. Затова смятам, че у нас е необходимо да се изгради още едно поколение ядрена мощност, преди окончателно да приключим с ядрената енергетика.
Ако не го направим, не само ще загубим конкурентно предимство, високотехнологични работни места, но и ще обречем децата си да внасят електричество от ядрени централи в Турция.
Аз съм работил за осъществяването на проекта за АЕЦ "Белене" и продължавам да смятам, че той е необходим. Размотаването на решението на правителството през последните години, единствено увеличава цената на проекта.
Смятам, че като принцип колкото повече енергийни проекти бъдат реализирани на и през територията на страната – в това число свързването на газовата ни мрежа с тръбите на Гърция и Турция, "Набуко", "Южен поток", спомагат за енергийната ни сигурност и независимост и утвърждават ролята на България в региона. Проблемът е, че и по тях не се забелязва
никакво развитие.
Меглена Кунева (инициативен комитет):

За разлика и от двамата си опоненти – господата Плевнелиев и Калфин, категорично не при тези условия. Казвам не на енергийното крепостничество на България, не на концесии на шистовия газ на тъмно, не на АЕЦ "Белене" при сегашното положение. Стига с безразборно харчене на държавни пари, без значение за АЕЦ "Белене" или друг проект, дали е 6 млрд, 6 млн. или 6 хил.
Преди някой да си позволи да решава за такива проекти, трябват отговори на 3 въпроса:
1. Безопасно ли е?
2. Колко точно струва?
3. Защитен ли е националният интерес?
Недопустимото е това, което се случи с инвестициите във възобновяеми енергийни източници, и промяната в закона в последния момент. Защо мнозинството го направи? Защо изгони инвеститорите? Смятам, че страната ни трябва да заложи на зелената енергия.
Румен Христов (Съюз на десните сили):

Аз съм категорично против т.нар. "Голям шлем" и особено по начина по който бе постигнат – зад гърба на народа. За мен няма приемливи условия за реализацията на двата проекта и аз съм категорично против тяхното реализиране.
Против съм изграждането на "Бургас – Александрополис", защото изгодите от транзит на нефт са твърде малко в сравнение с големия риск от замърсяване на Южното ни Черноморие и загубите от морски туризъм.
Против изграждането и на АЕЦ "Белене" съм, защото това е един ненужен и небезопасен проект. Освен това нямам отговор на въпросите:
Защо, след като разполагаме с мощности за около 11,5 млн. мегаватчаса, а при върхова консумация потребяваме около 7,8 млн. мегаватчаса, ни е нужен този АЕЦ?
Защо, след като имаме най-енергоемката икономика в Европа, не работим в посока енергийна ефективност, а строим нови мощности?
Защо пренебрегваме доклада на БАН, който определя разломната плоча, върху която се намира площадката на АЕЦ "Белене", като доста по–сеизмологична сравнение с тази на АЕЦ "Козлодуй"?
Защо не построим, ако толкова са необходими нови мощности, един или два нови реактора на площадката на АЕЦ "Козлодуй"? Тя е по–стабилна и рискът от земетресение е много по–малък. Освен това там има подвързваща инфраструктура към националната електропреносна система и това ще намали крайната цена на проекта.
Защо се спираме на този тип реактори, при положение че има нови поколения "3+" по–сигурни и с по– висок КПД? Колко ще ни струва целият проект и каква ще бъде цената на 1 кW? Кой ще купува произведения ел. ток? Колко работни места ще бъдат открити?
Ако приемем становището на експертите, че при изграждането на АЕЦ "Белене" ще бъдат заети около 5000 души, от които 2500 български специалисти и строители. Струва ли си за 2500 работни места да се влага сума, която вероятно ще надхвърли 10 милиарда евро? Та нали, ако тези средства бъдат инвестирани в други сектори на икономиката, ще се разкрият десетки хиляди работни места?!
Очаквайте в следващата статия на кого биха дали кандидат-президентите орден "Стара планина"