Едно интервю с Kinty, по време на последния як графити фест...

И така – след кратко търсене на входа, влизам в сградата на експо-центъра, както предположих съм последен, разбира се :). На вратата ми подават някакви гривни, всичките много шарени, едната от които разбрах, че е билета за събитието.

Вътре е пълно фриик-шоу, яко геймъри цъкат на компютри и конзоли, мацки в японски дрехи седят на манга щандовете, отдясно има отбори от танцьори, и по средата на цялата лудница е павилионът на БунтАRT. Поглеждам малко от игрите и се запътвам направо навън – към предоставената стена за Графити ОН.

Излизам навън и виждам, че момчетата са започнали своята работа преди има-няма два часа. Тук са представители от цяла България, всичките изявени артисти, като не мога да пропусна и специалните гости дошли от Дания.

От колоните се лее лек хип-хоп, денсхоул, реге – абе, все музика която те вкарва точно в тази атмосфера. Носи се миризма на аерозол, боята полепва по стените, от всякъде се дочуват свежарски лафчета, а картинките по стените сякаш се образуват от само себе си.

Тук съм за да направя интервю с едно момче, занимаващо се с рап-рисунки :), като разговорът е интересен за хора от тази сфера, както и за напълно не-запознатите... които имат какво да научат.

[[aud:1181869]]

Цитирани заглавия на филми в интервюто (проследете линковете за повече информация и видео) Style Wars Show Must Go On Quality Control Hard to Burn Stockholm Subway Stories

Организаторите са се погрижили да има и кръжок за незапознатите с този стил – показват първите стъпки от кариерата на един райтър. Оказва се, че на масата за скици прелива от желаещи – и млади и стари се редят да се научат как се прави графит.

Времето си тече, стените вече добиват завършен вид: истински картинки, посветени на София (рисува се на празника на столицата), а аз си вървя и си говоря с участниците, както правят и още фенове, дошли да се насладят на това изкуство.

За съжаление времето не стига на всички да довършат започнатото по-рано и те са принудени да го оставят за следващия ден, но цялата продукция е повече от впечатляваща, остават само последните щрихи за неделя и разбира се награждаването :)

В края на деня, малко преди залез, си взимам довиждане и си тръгвам с усмивка – доволен че съм присъствал на толкова добро събитие, и с желание за продължение в тази насока.