Изборно Ганково кафене на колела

Изборно Ганково кафене на колела

Изборно Ганково кафене на колела
Баща ми е за един от водещите кандидати, ама аз ще послушам майка ми и ще гласувам за най-симпатичния, обяснява на двама свои приятели младеж, докато пътуват в метрото. След това бърка в джоба си и показва, че има 7 лева. Ние сега ще ядем, нали, пита той, а другите поклащат положително глава.
Момчето се замисля за секунда и умело преплита изборната тема с учебен материал по икономика, който тримата младежи обсъждат по-рано: Така и така вече съм избрал за кого да гласувам, ще поискам от майка си привлечен капитал за едно добро дело за довечера - за предприемачество. Следва кратко мълчание, завършащо с бурен смях. Тръгнали от станцията на Софийския университет "Св. Климент Охридски", момчетата слизат на спирката в "Люлин", но вече обсъждат други злободневни въпроси.
Темата за изборите вълнува и двойка възрастни, които бяха срещу младежите. Ама как си гласувала само, възразява за избора на съпругата си мъжът. А ти пак гласува постарому. Какво е направил кандидатът ти, репликира жената, докато държи лявата ръка пред устата си. Въпреки усилията й да заглуши гласа си се чува какво казва. И двамата гледат подозрително околните, но продължават да дискутират без използването на аргументи, а само с възклицания. Тц, тц, тц, казва мъжът, а жената му отвръща с краткото: Простак. След малко двамата слизат заедно с младежите в "Люлин".
Атмосферата в автобус 94 от Студентския град към центъра също прилича на Ганковото кафене от "Под игото" на Иван Вазов. Само че по време на избори. Момиче, дало гласа си минути по-рано, разговаря по телефона. За кого съм гласувала. Естествено, че за най-добрата бюлетина... за пича, казва тя троснато на отсрещния, чието мнение явно се различава от нейното. Отивай да гласуваш за когото си искаш, че след час съм при теб, завършва разговорът.
В същия момент се чува гневен глас от задната част на автобуса. Ама как ще ми искат студентската книжка и ще ми я разглеждат, вика момче. Събеседникът му – момиче на около 20 години, кротко му отговаря, че в книжката му избирателната комисия вписва, че е гласувал на мястото, където учи, за да се избягват злоупотреби.
Непримиримото момче първоначално размахва ръце, но после замълчава. Накрая двамата избухват в смях и темата е сменена със случки от предната вечер. А, бе, днес не можело да се купува алкохол до 8 часа, възкликва в един момент момичето, а младежът й прошепва нещо в ухото, което явно й харесва.
Изборно Ганково кафене на колела
Около Семинарията шофьорът увеличава музиката. "Добро утро, пиянице", загърмява емблематичната сръбска песен, явно е любима на водача. И малкото пътници се укротяват. Някои гледат през прозорците редящите се един след друг покрай улицата билбордове на кандидати за президент и кмет.
На спирката на Химическия факултет се качва човек, който разлепя плакати, и отново настъпва оживление. Сред постерите на новите филми на кината се забелязват и сини плакати, от които наднича номер в бюлетината на основен кандидат-президент. И малкото пътници в 94 с любопитство наблюдават човека. Той носи и задължителните атрибути – четка и кофа с лепило. Слиза на НДК и започна да разлепя плакати, но без политическите. Поне докато наоколо се навъртат хора.
Темата за избор на президент е водеща в студентския рейс, но в автобус 72 две жени се вълнуват повече кой ще е следващият кмет на София. Гледах няколко дебата и никой не предложи решение за такса смет, говори тихо жена на видима възраст 35 години на своя колежка, с която се прибират от нощна смяна. Супертъпо, казва втората, също почти шепнеща. Не знам още за кого да гласувам. Сега се прибирам да поспя и в късния следобед ще реша, казва тя, а колежката й я подкрепя с кимане.
Две момичета на спирката на бул. "Васил Левски" обсъждат гръмогласно днешния вот. След като изпуснах срока за подаване на заявление, сега няма да мога да гласувам за кмет, заявява разочаровано едната на видима възраст 25 години. Другата, която явно е подала документа навреме в общината, казва, че вече е избрала за кого да гласува, но чака съпругът й да се прибере от работа и следобед да го направят заедно. Продължавайки да говорят, двете жени се качват на автобус към Орлов мост.