Стоян Николов е управител в инвестиционния посредник "Първа финансова брокерска къща". С него разговаряме за това доколко зависима е станала БФБ от случващото се на международните пазари и дали тези силни колебания в цените на акциите от последните месеци стимулират или отблъскват инвеститорите.

- Големият проблем в прогнозирането е, че цените на акциите на компаниите не се движат от показаните резултати. Оставяйки настрана обаче това, според мен те се представят добре, като експортно ориентираните дори показват много добри резултати - спрямо миналата година покачването в продажбите им надминава 30 процента. Подобни резултати едва ли ще може да бъдат повторени - първо, защото те вече се възстановиха и сега ще растат по-бавно, и второ, забавянето на икономиката в глобален мащаб няма как да не им се отрази.

- Отдавна в България има силно присъствие на чуждестранни инвестиционни фондове и при положение че акциите на развитите пазари падат и портфолио мениджърите продават там, логично те продават и тук. Причините са много - дали защото искат като цяло да намалят инвестициите си в рискови активи, дали защото трябва да поддържат нужното съотношение в портфейлите си, което е въпрос на вътрешни правила и финансова дисциплина, но те намаляват експозициите си респективно и в България.

Но имайки предвид драстично ниската ликвидност, която е далеч по-ниска спрямо 2008 г., когато цените падаха с най-бързи темпове, все още индексите у нас от началото на годината не са се понижили колкото тези в развитите държави или дори в Източна Европа.

Освен това от началото на годината се понижиха показатели като цена/печалба, дивидентна доходност и др. на американските и западните компании. Тези дружества от своя страна стоят много по-стабилно на фондовите пазари от българските, така че е логично коефициентите за нашите компании да се понижават.

- Доста се активизираха репо операциите, което означава, че хората не искат да продават притежаваните от тях книжа, а желаят да се финансират, използвайки ги като залог и очаквайки по-добри времена и покачване в цената им.

Освен това активизация наблюдаваме и на облигационния пазар, като доста често напоследък виждаме обороти от по 3-6 млн. лв., като 90% от тях се дължат на облигациите. Причината за това според мен е, че инвеститорите и у нас в момента се страхуват от по-рисковите активи, каквито са акциите, и се обръщат към по-безопасните и с гарантиран доход облигации. Като се търгуват основно банкови дългови книжа. Наблюденията ми показват, че доходността, която се предлага по тях, е по-висока от тази по депозитите.

- Все още не, но трябва да се има предвид, че този процес е все още в зародиш, защото номинирането на инвестиционен посредник от агенцията е само началото на цяла поредица от процедури. Тепърва предстои подготвянето и внасянето на проспекта в Комисията за финансов надзор, а едва след одобрението му ще започне процесът по предлагането.

- Категорично да, затова се извършва цялата процедура. Естествено след време, ако основният собственик реши да делистне дружеството, просто ще трябва като всяка една друга публична компания да мине по съответните законови стъпки.

- БФБ ще бъде обект на приватизация и от тази гледна точка не трябва самият борсов оператор да си търси инвеститори, които да го купят, това е работа на принципала. Защото е възможно да възникне конфликт на интереси, не твърдя че е така, но би могло. А дали трябва, според мен да - трябва да бъде продадена, при това колкото по-бързо, толкова по добре. По този начин ще бъде приобщена към някоя по-голяма регионална.

- Аз не съм голям оптимист за сегашната ситуация в еврозоната и ЕС като цяло, както за индустриалното производство и услугите, така и за финансовите пазари. Въпреки че в краткосрочен аспект мисля, че ще има покачване на фондовите борси, защото се хвърлят много усилия поне на политическо ниво за спасяването на закъсалите държави и банките, които са отпускали заемите за тях. Но с краткосрочни решения не се борят дългосрочни проблеми, видяхме как САЩ чрез "количествените облекчавания" изтеглиха проблема за бъдещето, но без да го решат. Същата тенденция наблюдаваме в момента и в Европа.

Проблемът с опрощаването на дълговете на Гърция е от малко по-различно естество. Но опрощаването на дълг едва ли е най-правилното, което може да направи ЕС, защото по този начин ще се толерира нарушаването на дисциплината, което занапред може да донесе още по-големи проблеми, ако по-големи държави започнат да го правят.

- Да, наистина има по-резки движения в котировките на различните активи и индекси и това се приема за обичайно и поне за още една година напред очаквам това да продължи. Участниците са много изнервени и на моменти са твърде агресивни, което веднага се отразява от пазарите, като всички данни - независимо колко са важни или свързани, се преекспонират.

Това донякъде е оправдано, защото излизат наистина противоречиви данни както на макроравнище, така и за компаниите. Повишаването на несигурността в световен мащаб също допринася за това, като много неща се случват за първи път (например намаляването на кредитния рейтинг на САЩ), карайки инвеститорите да търгуват импулсивно и под натиск, без дори да могат да направят някаква преценка.

- Първото и най-важното за момента е да диверсифицират инвестицията си. Вече в зависимост от това доколко дългосрочен хоризонт имат, трябва да се прецени каква част да е в акции и кои да са точно, каква част да е в депозити или облигации.

Що се отнася до инвестициите на световните стокови пазари (злато, петрол, метали или други суровини) и валутните пазари, смятам, че българите все още нямат нужната инвестиционна култура за това и дори ние, финансовите консултанти, все още се учим. Хубаво е да се диверсифицира с такъв клас активи, но ако не ги познаваш и не разбираш спецификата на търговията с тях, по-добре е да не рискуваш.

- Според мен да, защото не са една и две страните, които не спазват правилата. И докато не се намерят начини да ги спазват, винаги ще има някои, които ще се изкушат да се облагодетелстват за сметка на другите. От друга страна, едно общо икономическо министерство за страните от еврозоната едва ли ще е някаква панацея, тъй като едни решения ще са подходящи за определени държави, но за други ще са затормозяващи.

- Не виждам никаква икономическа логика в него и ще се отрази негативно върху бизнеса като цяло. Създаването на допълнителен разход за инвеститорите по никакъв начин не ги стимулира, може би е крайна мярка.

Единственото, което чух като положителен довод, е създаването на някакъв гаранционен фонд, който да компенсира потърпевшите в случай на криза, но възникват много въпроси - кой ще го управлява, кой ще решава кой е потърпевш, кой ще е с предимство, защото едва ли ще е достатъчен за всички, и т.н.

- Не бих го нарекъл пренасочване, но се наблюдава засилен интерес към Тихоокеанския регион и най-вече към развиващите се пазари там. Инвестиционния поток към тях е настина голям, но с повишаване на работни заплати там и квалифицирането на заетите ще започне търсене на други по-евтини дестинации, например части от Латинска Америка или Африка.

Вече сме свидетели дори на това как държави, които преди време се бореха за инвестиции, като Южна Корея, Сингапур, Тайван и др., сега се превръщат в нетни износители на такива, инвестирайки много често именно в западни държави.