Дългове към банките вече стават причина и за затваряне на предприятия. В повечето случаи това не е единствената причина, но често става последната капка в комбинацията от затруднения на фирмите.

Един от най-големите проблеми, разбира се, е кризата. Тя сви силно пазарите на много компании, освен това заради понижените доходи потреблението се насочи към евтини стоки, често китайски, ако става въпрос за по-дълготрайни.

Нелегален внос и натиск от страна на веригите за храни са причина за затруднения в хранително-вкусовия бранш, който традиционно се смята за по-защитен от икономически спадове.

Оборудването на оранжерии на фирма "Дио" ООД в русенския гр. Мартен е част от активите, обявени за продажба от съдия-изпълнител. Собственикът и управител на фирмата Драгомир Димов каза, че щом се стигне до продажба на активите, те трябва да спрат работа и да затворят оранжериите.

Подобен е примерът с месопреработвателното предприятие "Български деликатесен стандарт" в гр. Левски (близо до Плевен), чиито машини също се продават на търг. На телефоните на компанията отговаря друго дружество, което е наело помещенията, а голяма част от служителите вече са напуснали.

Други емблематични примери са "Капитан Дядо Никола" - Габрово" и железопътните дружества на Васил Божков. Заради загуба на пазари и огромни банкови задължения 90% от активите на габровския производител на пластмасови изделия са обявени за продажба. Основните кредитори са ОББ и Райфайзенбанк, на които предприятието дължи над 5 млн. евро.

Засега от компанията няма официална информация каква е причината да не могат да плащат дълговете си и защо се е стигнало до крайната мярка за продажба на оборудване и имоти. В началото на годината холдинговото дружество се споразумя с ОББ за разсрочване на дълга си, но това явно не е помогнало за редовното плащане на лихви и главница.

Управителят на още една компания от хранително-вкусовия бранш (нейните активи не са обявени за продажба) обяснява трудностите на бизнеса си с две основни причини – натискът от страна на търговските вериги и масовото купуване на много евтини храни в България. Произведените по-скъпи продукти на компанията се изнасят почти изцяло, а тук се продават евтините, които имат по-малки маржове и обикновено са по поръчка за собствена марка на веригите.

Те обаче искат производителят да им ги продава без печалба, с уговорката, че той ще спечели реклама от подреждането им в магазина, покрай което ще продава и по-скъпите си стоки от неговата марка. На практика обаче нищо такова не се случва, защото масовите покупки са на най-евтините собствени марки на веригата и производителят е на загуба.