Ако светът следва европейския модел на демографско развитие, а това е голямо "ако", до 2200 г. той може да се окаже дом на едва половината от сегашното почти 7-милиардно население, което ще обитава жилища, построени за почти три пъти повече хора.

С очакваното раждане на 7-милиардното дете на 31 октомври много от по-краткосрочните притеснения на политиците се въртят около осигуряването на ресурси за още 2-3 милиарда души, които се очаква да се родят през следващия половин век.

Такива големи числа неизбежно предизвикват ужасяващи пророчества за недостиг и хаос. На практика обаче подобренията в производството на храна и технологиите позволяват на растежа на населението да продължи безпрепятствено и сравнително гладко, а истинският потенциален кошмар е бързо растящото население, съчетано със срив на раждаемостта както в богатите, така и в бедните страни.

Много демографи и специалисти, занимаващи се с дългосрочно планиране, твърдят, че предизвикателството на следващия век няма да бъде голямото население, а по-скоро големият дял на възрастните и вероятно финансово зависими хора и формулирането на нови стратегии за осигуряване на просперитет, работни места и основни услуги.

Тази тенденция вече допринесе за сегашната финансова криза, като увеличи цените на здравеопазването и социалните осигуровки и може би намали производителността. Докато политиците сънуват кошмари заради краткосрочни проблеми обаче, според експерти не се водят достатъчно дискусии за дългосрочните демографски предизвикателства.

В много от по-бедните страни в света се наблюдава силен растеж на населението. Средната раждаемост по света – средният брой деца, които ражда една двойка – остава около 2.5, което е повече от достатъчно, за да се поддържа сегашното население.

В по-богатите държави обаче този показател вече се срина. Русия, Сингапур и още няколко развиващи се държави въведоха политики за насърчаване на раждаемостта, но с променлив успех. Точните прогнози се разминават, но повечето от тях предполагат, че населението на света ще достигне своя пик от около 9 милиарда около 2070 г. и след това ще почне да намалява, може би много бързо.

В западния свят по това време децата на поколението на "бума на бебетата", много от които с по-малко деца или напълно бездетни, ще достигат края на своя живот. В развиващия се свят представителите на голямата маса от млади хора, която в момента е най-шокиращо голяма в Близкия изток, също вече ще измират.

До 2030 г. над една трета от населението на западните държави, както и на някои азиатски икономики като Япония и Южна Корея ще бъде над 65-годишна възраст.

Много развиващи се страни и най-забележимо Китай с неговата политика на едно дете, но и все повече други държави ще последват тази тенденция, често пъти без да имат пари за медицинско и социално осигуряване.

В развиващия се свят повечето държави разчитат на голям брой работещи данъкоплатци, които плащат за осигуровки и пенсии на малка група възрастни хора. В по-бедните страни големите семейства обикновено се грижат за възрастните.

Нито един от тези модели обаче не е пригоден да се справи с демографската промяна към повече стари и по-малко млади хора, твърдят експерти.

В краткосрочен план много богати държави са запълнили демографската дупка, внасяйки млади хора от други места по света, особено за да осигурят грижа за възрастните и да извършват ръчен труд. Този модел обаче също може да стане неустойчив през следващите години, тъй като тези източници на работна ръка ще пресъхнат заради намаляващата раждаемост.

Все пак има оптимисти. "Това ще бъде едно много по-старо, но и много по-образовано население", коментира Сегрей Шербов, ръководител на научен екип от Виенския демографски институт. "Хората стават по-здрави. Лично аз смятам, че ще се приспособим", добавя той. Шербов и неговите колеги от Световната програма за населението към Международния институт за приложен системен анализ са вложили значителни усилия в почти невъзможната задача да предскажат промяната на населението през следващите два века.

В едната крайност, ако раждаемостта в световен мащаб падне до нивото в Шанхай от 0.8 деца на двойка, тогава до началото на XXII век населението на света ще намалява толкова бързо, че до 2150 г. ще бъде по-малко от милиард.

Ако раждаемостта бъде по-близка до средната в ЕС от 1.5 деца, населението ще падне под 5 милиарда около 2140 г. и под 3 милиарда до 2200 г. Ако се запази сегашната раждаемост от 2.5 деца обаче, до 2100 г. населението ще надхвърли 15 милиарда души.

Най-важният въпрос, на който все още никой няма отговор, според експерти е дали е възможно да се планира икономически растеж, който ще осигури работа и надежда както за по-възрастните хора в работоспособна възраст, така и за младите, които навлизат на пазара на труда.

В най-лошия случай ще има конфликт между поколенията. Кохорта от хора в напреднала и средна възраст може да блокира достъпа до работа на младите и да лобира яростно, за да задържи неудържимите си позиции, докато гневните младежи чувстват, че не им се дава възможност, а междувременно са принудени да плащат крайната финансова сметка. Някои вярват, че този феномен вече се наблюдава в части от развития свят.