Гордостта на управляващите - новият изборен кодекс, благодарение на който според тях изборите "2 в 1" в неделя са проведени изцяло прозрачно, честно, при ясни правила, се оказа в основата на хаоса при гласуването. Въпреки амбицията с него да бъдат решени част от изборните пороци, в кодекса бяха заложени следните капани:

- Хиляди гласоподаватели с пълните права да избират както президент, така и местна власт, бяха лишени от конституционното си право да гласуват за кметове и общински съветници, като бяха включени в т. нар. забранителен списък. Според Изборния кодекс за местна власт могат да гласуват само хора, чийто адрес е в съответната община от повече от 4 месеца преди изборите. И да не могат да подават глас хората, които имат настоящ адрес в чужбина.

Списъците се съставят по данни на дирекцията "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), като за целта тя обменя информация с останалите структури, имащи данни за това къде са хората, които са към МВР. По информация на вътрешното министерство бяха отписани и включени в "забранителен списък" над 440 хил. души, които не могат да се допишат в изборния ден.

Още преди изборите, а и в деня на вота, множество хора се оплакаха, че са били неправилно отписани, тъй като от години са се върнали и живеят в страната. В изборния ден жалбите и сигналите на неправомерно лишени от изборните си права хора постъпваха със стотици и отвсякъде. Само в София предиобед от общинската комисия казаха, че имат около 200 устни сигнала.

Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, на чието подчинение е служба ГРАО, призна вчера, че има неправомерно отписани хора от избирателните списъци. По думите й вина за това има системата за гражданска регистрация и би трябвало да се променят Законът за гражданската регистрация и Изборният кодекс. Проверката, разпоредена от премиера Бойко Борисов преди първия тур на изборите, показа, че има неправомерно отписани от списъците хора - 12 хил. души, и е пратено официално писмо до кметовете да проверят и да впишат тези хора, каза още Павлова.

В същото време вчера пред БНР шефът на ГРАО Иван Гетов продължи да отрича наличието на проблем (виж интервюто). "Няма проблеми в системите. Има стиковка между системите и системите ежедневно обменят информация - когато се получи разминаване в данните в системите на МВР, на гражданската регистрация в общинските служби и на ГРАО, всичко се коригира", заяви той.

Проверка на "Дневник" пък показа, че за пореден път българи, които от години живеят зад граница, фигурират в избирателните списъци. Това се оказа валидно както за хора, декларирали пред МВР, че са извън страната, така и за такива, които са преминавали външни граници на ЕС (например към Турция). Присъствието на "мъртви души" в списъците и докарването на изселници пред урните стана един от аргументите на ГЕРБ в Кърджали да поискат ново преброяване на бюлетините.

От ЦИК обясняват, че вече е късно да се направи нещо за неправомерно отписаните, тъй като сроковете да се иска корекция на грешки в списъците изтече на 15 октомври.

- Макар изборният кодекс да се опита да създаде улеснения за българите в чужбина, като разреши изпращането на заявленията за гласуване в чужбина по електронен път, на практика това не сработи напълно. Мнозина избиратели извън страната се оплакаха, че без обосновка или предварителна информация, посолствата са отказвали да приемат заявленията, ако файловете не са в специален формат. Гласоподавателите научиха това изискване едва, след като бяха изпратили съответните заявления. Оказа се още, че не се допуска повече от едно заявление да бъде пращано по пощата в общо писмо с други заявления за гласуване.

- Българското посолство в Берлин пък подведе хората за това колко заявления за гласуване в чужбина ще бъдат необходими за разкриване на секции в градове, където България няма дипломатическо представителство - беше посочено, че ще трябват 20 заявления, а впоследствие се оказа, че бройката е 100. Така хората не подадоха необходимия брой искания за отваряне на място за гласуване. И макар грешката на представителството на външно министерство да беше призната, секции в тези градове така и не бяха разкрити.

- Ведомството призна и друга грешка - за около ден на сайта на министерството стоя списък с имената и адресите в страната на българите, подали заявление, че ще гласуват извън граница. Заради разпространяването на личните им данни, българи в чужбина се заканиха да съдят Външно министерство.

- Централната избирателна комисия започна късно обучението на членовете на общинските избирателни комисии, които за първи път трябваше да проведат два избора в един ден. Забавянето се наложи не само поради сгъстените срокове по Изборния кодекс, в които избирателната комисия трябваше да организира вота - регистрации на партии и кандидати, но и заради това, че членовете на общинските комисии бяха подменяни постоянно. Заради ниското заплащане - 300-400 лв. за средно големите общини, голяма част от членовете се отказаха. Оправданието за малкото пари бяха в недостатъчния бюджет на изборите, определен от финансовия министър - 35 млн. лв. за двата вида избори и за двата тура. Заради ниското заплащане, в избирателните комисии останаха предимно неподготвени и некомпетентни хора, без юридическо образование. Най-голямата атака бяха съмненията, че при назначаването на общинските комисии в голямата си част ръководните постове са били за управляващата партия ГЕРБ и "Атака", а партиите от опозицията са били пренебрегнати.

- Общинските избирателни комисии съответно забавиха обученията на хората, пряко ангажирани с провеждането на гласуването - членовете на секционните избирателни комисии, а е под въпрос и дали са ги провели. Те не получиха адекватно обучение как да организират и без това сложните избори "2 в 1". Това затрудни както самото гласуване, така и оформянето на резултатите. Оказа се, че при попълването на протоколите се допускат множество пропуски. В София председателят на общинската избирателна комисия обяви, че 80 на сто от протоколите на секционните комисии са с грешки. Което пък доведе до струпване на членове на секционни комисии в общинските звена, чакащи да предадат книжата си. В ранните часове на изборната нощ се стигна до скандали, припаднали хора, до разнасянето на чувалите с бюлетини или изборните документи без охрана и надзор из домовете на членове на секционни комисии. С аргумента, че са се опитали да помогнат на членовете на СИК и за организацията на работата, двама депутати от ГЕРБ отидоха в общинската комисия в София по време на предаването на протоколите, където по правило не могат да бъдат външни хора, независимо дали са партийни представители или наблюдатели. ЦИК изрази притеснение от присъствието на двамата народни представители в общинската комисия в нощта при отчитането на резултатите.

- До последния възможен момент бюлетините за гласуване бяха коригирани, преправяни, пренапечатвани. Първият проблем заложи Изборният кодекс с изискването за дебелината на хартията, както и заради интегралната бюлетина, която на места се оказа прекалено дълга, тъй като в нея трябва да бъдат записани партиите-кандидати и първите трима общински съветници в листата им. Така освен дълга, бюлетината стана и невъзможна за фабрично прегъване по извършвания досега начин. Наложиха се редица решения на ЦИК, за да бъдат напаснати нещата и в крайна сметка хем да се спази кодекса, хем да има отпечатани бюлетини. В самия изборен ден обаче излязоха на яве редица проблеми - хора се оплакваха, че на места бюлетината прозира. В други пък имената на кандидатите бяха сгрешени, един и същи човек се оказваше, че се явява от името на две партии-опоненти, а за да се напечатат нови бюлетини се наложи да бъде спиран изборният процес.

- Дълги опашки пред избирателните секции - Заради несъобразения с изборите "2 в 1" брой на секционните комисии и тъмните стаички, в деня на вота се стигна до безпрецеднтно дълги опашки на избиратели пред секциите. В щабовете на някои кандидати постъпи информация, че гласоподаватели на три пъти са се връщали от училищата, в които се помещават избирателните секции и в крайна сметка са се отказвали да упражнят правото си на глас. Според опозицията с "организирания изборен хаос" управляващите се опитват да контролират вота. Кандидат-президентът от БСП Ивайло Калфин съобщи за случай в Обзор, където около 380 избиратели са чакали от 16 ч. пред секцията, но са били върнати. Въпреки че ЦИК удължи изборният ден с един час - до 20 часа, опозицията съобщи за отворени секции и гласуване до среднощ.

- Кампаниите с пари на данъкоплатеца или финансирани на тъмно - Въпреки идеята, заложена в изборния кодекс, за публичност на финансирането на предизборната кампания правилата не сработиха, а за първи път се чу и за "купуване на дарители, не само на гласоподаватели". Причината - законотворците не са записали срок, в който партиите и кандидатите в изборите трябва да предават на Сметната палата информация за получените дарения и безвъзмедно предоставени вещи или услуги и те да бъдат публикувани в единния регистър. Затова одитната институция даде възможност на участниците в изборите да й изпратят информацията за дарителите, сумите и прочее до 24 часа след балотажа, тоест до 31 октомври. На практика така спонсорите на кандидатите ще станат известни едва след изборите, ако изобщо станат, тъй като ГЕРБ и БСП обявиха, че не желаят дарения за финансиране на предизборните си кампании. Само независимият кандидат-президент Меглена Кунева декларира, че агитацията й е финансирана изцяло с дарения, обявени в регистъра на Сметната палата. Заради технологични проблеми с електронния подпис, се стигна и до забавяне при публикуването на информация в регистъра.

- Опозиционните партии се лишиха от възможността да изпратят свои представители в избирателните секции в чужбина. Заради това там бяха командировани 129 служители на Министерството на външните работи за членове на секционните комисии, наред със служители от дипломатическите и консулски представителства. Единствено управляващата партия ГЕРБ изпрати свои представители в 11 секции зад граница. От БСП имаха представителство в секциите в Турция, но се лишиха от възможността да командироват хора от България, тъй като всеки глас за местните избори в страната им беше важен, а и заради финансови затруднения.