не си свърши работата!

Благодаря на тези, които са организирали секция за инвалиди, но до нея се стига с много усилия и двама придружители!

Благодаря за отношението на председателите на 39-та и 45-та избирателни секции и за унижението!

Същественото:

- до задния вход на училището има рампа за инвалидни колички, която стои здраво заключена и никой не знае дали изобщо работи

- за отидем до секцията за гласуване с моя син, аз и съпругът ми трябваше да преодолеем първо единадесет стъпала до входа на сградата и вътре още три. Също толкова и на излизане.

За уточнение инвалидната количка,заедно със сина ни в нея тежи около 80 килограма.

- никой не знаеше къде е ключът към вратата отзад, където поне стъпалата са само седем. Така беше и на предишните избори.

След като преодоляхме стълбите и изчакахме реда си (това стана за около 50 минути) пред 45-та секция, точно преди да влезем, от стаята излезе руса жена (вероятно председател на избирателната секция) и ни обясни: "Моля да гласувате в 39-та секция, защото тук ще забавите опашката (не знам как да го коментирам).

Е , отидохме да гласуваме в 39-та секция, която е за хора с увреждания. Попълнихме четири декларации, че синът ни ще гласува с придружител.

Тогава стана ясно, че така или иначе само един от нас - този, който е придружител, и синът ни ще могат да гласуват в тази секция. Другият трябва да чака отново пред 45-та секция.

Това пък автоматично означава,че синът ни ще трябва да повиси в сградата поне още 50 минути, за да можем отново да преодоляваме заедно стълбите и бездушието на хората в избирателните секции.

Обадих се в Столичния инспекторат, където ми зададоха два изключително адекватни за случая въпроса, а именно: дали вече съм се жалвала на директора и какво всъщност искам от тях.

Чудя се какво да обясня на сина си. Защо трябва отново да отиде да гласува?!