Увеличението на спасителния фонд върна доверието на пазарите, засега
| - 1 трлн. долара ще достигне размера му |
Лидерите на еврозоната повишиха размера на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), за което пазарите настояваха отдавна, предаде "Ройтерс". Първоначалните реакции очаквано бяха позитивни, но не бива да се пренебрегва фактът, че засега не са ясни всички детайли по тези намерения на политиците, което може да крие неприятни изненади.
Въпреки че конкретните детайли за увеличението на EFSF ще са готови чак през ноември, лидерите обявиха основните насоки за постигане на целта. Размерът на фонда трябва да нарасне до около 1 трлн. евро. Първоначално той беше €440 млрд., но след спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия наличните средства достигнаха около €290 млрд.
Повишението се налага, за да се гарантира на пазарите, че при нужда Италия и Испания могат да бъдат спасени. Фондът ще бъде подсилен по два начина. Първият ще е предоставяне на застраховка срещу загуба или част от загубите, които може да си причини притежател на дългови облигации на страна от еврозоната, в случай че тя изпадне в състояние да не може да обслужва кредитите си.
Целта е да се увеличи доверието на инвеститорите и съответно търсенето на държавни облигации на членки на еврозоната.
Вторият ще е създаване в следващите седмици на специална инвестиционна структура, целяща да привлече средства от Китай, Бразилия (президентът на Франция Никола Саркози ще разговаря в следващите дни с китайския си колега Ху Цзинтао) и Международния валутен фонд. Двата начина може и да се комбинират, за да разполага фондът EFSF с повече гъвкавост при контриране на бъдещи кризи.
"Въпреки че все още няма специфични детайли, поне се върви в правилната посока", коментира Рави Барадваж, пазарен анализатор от Travelex Global Payments. Новият размер на фонда съвпада с очакванията на пазарите. Инвеститорите обаче ще изчакат да видят окончателния му размер, тъй като в плана за увеличението му има някои неизвестни.
Анализатори коментират, че пазарите са движени главно от европейските срещи на върха през поселдните месеци, като всяка от тях е причина за умерен оптимизъм. "Реагираме на всички заглавия тези дни", каза Ким Рупърт, анализатор от Action Economics. "Те обаче сами по себе си не променят играта. Пазарите искат конкретни детайли за плана", допълни той.
Дори при окончателното увеличение на фонда обаче могат да възникнат проблеми. Те са свързани с опасността някои от водещите страни от валутния съюз да се разделят с кредитните си рейтинги.
| Мнения Лъчезар Богданов, Indystry Watch: Европа разбра, че директното наливане на пари не работи Противно на всеобщия скептицизъм мисля, че последният месец отбеляза значителен напредък. Прогресът е в това, че политиците вече разбраха, че Гърция е само ранният предупредител на проблеми, характерни за еврозоната като цяло - раздути публични разходи, абсолютно неустойчиви в дългосрочен план социални системи, високи дефицити, голям публичен дълг, твърде големи банки с малко собствен капитал и експонирани силно към държавни облигации. Пределно ясно е вече, и това е основният сценарий, че спасяване с трансфер – т.е. наливане на пари от тези, които са платежоспособни към неплатежоспособните – не може да работи, защото няма кой да спаси Испания, Италия (и Франция). Наложи се правилното в дългосрочен план разбиране, че печатането на пари е лоша идея и ще застраши икономиките повече, отколкото ще ги подпомогне. Банките ще трябва да намерят частни източници на допълнителен капитал. В тази среда, с толкова влошено качество на активите, вероятно новите инвеститори ще поискат значителни отстъпки и повече място в управлението на банките. Със сигурност старите акционери ще се опитат (чрез лобиране най-вече) да избегнат това – всъщност точно тяхната кауза бранеше Саркози с идеята си банките да се капитализират от ЕСФС. Но те трябва да понесат заслуженото си наказание заради лошото управление и поемането на високи рискове. Георги Ганев, Център за либерални стратегии: "Подстригването" на банките беше задължително Първата ми реакция е много позитивна, но с ясното съзнание, че става въпрос за стриктно необходимо, а не за достатъчно условие за дългосрочно преодоляване на проблема. С решението се признават реалности, които до неотдавна или не се признаваха, или се таеше надежда, че някак ще отминат от само себе си. "Подстригването" на банките кредиторки беше абсолютно необходимо, за да се предотврати проблемът с моралната опасност на тяхното поведение по отношение на страни - членки на еврозоната. Отсега нататък всеки трябва да има предвид, че е възможно да отпусне пари на държава от еврозоната и да не си ги получи обратно. Капитализацията на банките и дозапълването на предпазния фонд дават време за, без да гарантират, постигане на достатъчните условия. Оттук започват всичките "ако" по отношение на тези достатъчни условия. Не може Съветът на ЕС да е мястото за преговори между задлъжнели държави и техните кредитори при фалит. Рамката на бюджетите в еврозоната трябва да се заздрави и да заработи така, че хлътвания в дългови дупки като тази на Гърция да стане невъзможно. А ако някой хлътне, да си фалира по процедурата и това да го знаят всички потенциални кредитори. В крайна сметка нещата опират до дългосрочната конкурентоспособност на европейските държави, което, както става все по-неумолимо ясно, означава изначално преразглеждане на модела на държавата на благосъстоянието. Георги Ангелов, "Отворено общество": Няма смисъл от опрощаване, ако Гърция продължава да трупа дългове Отписването на гръцки дълг от страна на кредиторите ще има позитивни последици в дългосрочен план, защото инвеститорите ще разберат, че държавите могат да фалират, и ще бъдат много внимателни в кои държави инвестират. Ще се засили пазарната дисциплина върху правителствата. Самата Гърция обаче продължава да има големи бюджетни дефицити и да трупа все повече и повече нови дългове. Докато това продължава, няма да свършат проблемите. Опрощаването на дълг няма да помогне, ако страната трупа нови дългове с огромни темпове. Рекапитализацията на европейските банки със 106 млрд. евро ще е достатъчна само ако ситуацията в проблемните страни се стабилизира. Същото се отнася и за спасителния фонд - той ще бъде достатъчен само ако проблемните страни спазват ангажиментите си и се стабилизират. Ако обаче те обещават, но не предприемат мерки, спасителният фонд ще трябва да бъде постоянно увеличаван до момента, в който цялата еврозона ще експлодира. Основното предизвикателство на еврозоната не е как да раздуе спасителния фонд, а как да накара южните страни да се реформират. Тепърва предстои Европа да докаже, че може да налага дисциплина. Без това ситуацията няма да се подобри. |