Президентските избори в Киргизстан ще определят бъдещето на страната
Изборите за държавен глава в Киргизстан днес поставят страната на кръстопът. В зависимост от това кой спечели ще стане ясно дали държавата може да се превърне в първата парламентарна демокрация в Централна Азия, или ще се върне към авторитарното управление, пише "Ройтерс".
Ако всичко протече без нарушения, това ще е сигнал за мирно предаване на властта. След революцията през април 2010 г. новите управляващи начело с президента Роза Отунбаева въвеждат редица реформи, които намаляват правомощията на държавния глава и полагат основите на парламентарна демокрация.
Един от основните претенденти обаче заплаши с милиони хора, които ще излязат по улиците и ще свалят властите, ако изборният процес бъде опорочен.
Размирици в Киргизстан са проблем за САЩ и Русия, защото и двете държави имат военновъздушни бази в малката 5.5 милионна държава. Съществуват и притеснения, че радикалният ислямизъм от съседен Афганистан може да "прелее" на киргизка територия.
"Искаме честен президент, който да уважава закона и някой, който да не позволи страната да бъде разделяна на север и юг или от клановете", казва 43-годишната учителка Аида в столицата Бишкек.
Фаворит на тези избори е подкрепяният от Кремъл премиер Алмазбек Атамбаев. Той е партньор на президента Отунбаева и е съгласен с проведените реформи в страната.
"Парламентарната система е по-подходяща за номадския дух на хората", каза Атамбаев, след като гласува. "Минаха 20 години и ние сме убедени, че нямаме нужда от абсолютна власт, която може да се превърне в диктатура."
Анализатори обаче се съмняват, че той може да събере необходимото мнозинство още на първи тур. Ако той не успее да победи сега, на втория тур ще трябва да се изправи срещу силен кандидат от южната част на Киргизстан.
Икономиката на страната разчита основно на паричните преводи от емигрантите, както и на продукцията на една-единствена златна мина. БВП на глава от населението е около 1000 долара. Това е 10 пъти по-малко от богатия на петрол съседен Казахстан. В класацията за корупция на Transparency International Киргизстан дели едно място с Демократична република Конго.
Между севера и юга
Изборите отново може да извадят на дневен ред културните различия между северната и южната част на Киргизстан. Премиерът Атамбаев идва от по-индустриализирания и проруски настроен север, а останалите основните претенденти разчитат на национализма на бедния юг.
"С помощта на Господ ще участвам на втори тур", надява се Адахан Мадумаров, трикратен шампион на страната по билярд и бивш зам. министър-председател. Той е противник на конституционните реформи на Отунбаева и иска да даде на президента и парламента равна власт в Киргизстан.
Бившият боксьор и министър на извънредните ситуация Камчибек Ташиев, който е вторият основен претендент от юг, заплашва с бунт. Това буди плашещи спомени за етнически размирици от лятото на 2010 г., когато загиват почти 500 души.
Затова етническите узбеки на юг предпочитат да гласуват за Атамбаев. Много от тях смятат, че близките му връзки с Владимир Путин ще ги предпазят от повторение на етническото насилие.
"Тук в Киргизстан Атамбаев е наричан "другият Путин". Узбеките биха получили глътка въздух, ако той стане президент", казва 58-годишната Бахринисо Рахманова от град Ош.
Действащата конституцията позволява един шестгодишен президентски мандат, както и дава правото на държавния глава да назначава министър на отбраната и глава на службите за сигурност.
Общо на изборите за президент участват 16 кандидати, всеки от тях с различна политическа програма. В Централна Азия, където управляват авторитарни режими, това е нещо уникално.
"В контекста на региона Киргизстан е различен. Хората имат истински избор от кандидати, които представят различни програми", коментира Валбурга Дъглас, началник на наблюдателната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Много от месните обаче имат по-прости надежди. "Нека Господ помогне децата ни да не крадат и да не се убиват", казва 62-годишната пенсионерка Джамиля Карашова. "Искаме мир на нашата земя. И може би съвсем малко щастие."
