Надолу в заешката дупка, или как се финансира невъзможен филм
Как се продуцира филм за мъртво дете, за който никой не желае да плати? Как се продава филм, на който хората се радват да плачат? Ако питате големите холивудски студия, отговорът е "никак". Но ако питате продуцента Пер Саари, отговорът е: "Със силна интуиция и страст." Тази сутрин той разказа пълната с перипетии история на филма си с Никол Кидман в лекция, намигващо кръстена "Надолу в заешката дупка".
Нагоре по стълбата
Издигането на Пер Саари до изпълнителен директор на продуцентската компания на Робърт Редфорд "Wildwood Enterprises" и партньор на Никол Кидман в "Blossom Films" само по себе си напомня холивудски филм. Още като тийнейждър той "се сблъсква" случайно с Редфорд на снимачната площадка на "Там тече река" (A River Runs Through It) в родния си град Монтана.
Години по-късно Саари научава, че режисьорът ще снима "Повелителят на конете" (The Horse Whisperer) в Монтана и му изпраща автобиографията си без особени очаквания. "Обаждането от Робърт Редфорд беше нещо извънредно за мен", разкрива продуцентът. Той споделя, че "Повелителят на конете" е легендарен с множеството злополуки, през които е преминал – от наводнения през епидемии до проблеми с непокорните коне.
"Но това беше най-добрият начин да си намокря краката в кинобизнеса. В някакъв момент станах личен асистент на Редфорд, което се изразяваше в това да отварям и затварям вратата на караваната му", смее се продуцентът.
Печатът "Consider"
Не след дълго на Саари е възложен анализът на сценарии, които той трябва да одобрява или отхвърля. "В Холивуд много рядко някой текст получава печат "Consider" (от англ. да се разгледа, бел. ред.). Това, което обикновено търся, е добра история, нови гласове, сюжет, който не съм виждал преди, необичайна гледна точка и интересни герои."
Следват филмите "Шпионски игри" (Spy Game) с Робърт Редфорд и Брад Пит, "Легендата за Багър Ванс" (The Legend of Bagger Vance) с Уил Смит и Мат Деймън и "Мотоциклетни дневници" (The Motorcycle Diaries). Постепенно Саари се издига до изпълнителен директор на Wildwood Enterprises в Лос Анджелис.
Никол и компанията на твореца
Срещата на Пер Саари и Никол Кидман отново е случайна, но помежду им веднага се заражда особена връзка. "Оказа се, че и двамата се интересуваме от философия и от истории за хора в извънредни ситуации на любов и загуба. Имахме сходна чувствителност и вкус към такива сюжети. В този момент тя участваше в много смели филми като "Другите" (The Others) и "Часовете" (The Hours)."
Оказва се, че Кидман иска да основе продуцентска компания, която да подкрепя режисьорите и киноартистите, с които тя работи. "Идеята беше да създадем компания, която да насърчава независимия творец с визия и да защитава творческите аспекти в киното: сценариста, режисьора, кинематографа. Това беше основният ни приоритет през 2003 г., защото тогава икономиката страдаше силно след атентатите от 11 септември."
Дните на (не)зависимостта
Идеята за "Заешка дупка" се ражда именно в този студен икономически климат. По това време традиционният модел на създаване на независими филми отказва да работи – големите бюджети с големи звезди и големи разходи за маркетинг не носят печалба. И когато големите холивудски студия виждат това, те започват да режат "независимите ръце на системата": инди отделите като Miramax и Paramount Vantage.
Според Саари причината е както финансова, така и психологическа – хората вече не гледат такива филми. Въпреки всичко фактът, че "Заешка дупка" съществува, доказва, че още "можеш да правиш трудни филми".
"Смъртта на дете като че ли не е нещо, което ще те накара да се затичаш към киното, но все пак ние вярваме в създаването на такива филми", убеден е Саари.
Страст и инстинкт
Един от главните уроци, които Саари научава още в зараждането на филма, е колко е важна бързата реакция – да забележиш дадена история преди продуцентите, дори преди критиците.
"Страст и инстинкт – това са двете най-важни неща при избора на сценарий." Именно тези качества са причината Никол Кидман да се обади на Саари, когато прочита ревю на бродуейския спектакъл "Заешка дупка" на Дейвид Линдзи-Абеър. "Тя ми каза да скоча веднага на самолета за Ню Йорк и да гледам пиесата, защото има предчувствие за нея", разказва продуцентът.
Той пристига в Ню Йорк по време на голяма снежна буря и дори се страхува, че някой вече го е изпреварил и е "откраднал" пиесата. "Истината е, че намирането на материал в тази конкурентна среда е много трудно. Той се продава много бързо."
Саари и Кидман убеждават Линдзи-Абеър да адаптира пиесата си във филмов сценарий, като му дават пълна свобода да запази първоначалната идея и визия. "В тази начална фаза си в нещо като вакуум, сапунен мехур, защото почти никой не е виждал пиесата и няма много ревюта. Но ние имахме предчувствие за уникалния глас на Дейвид като писател." Оказва се, че усетът им е съвсем правилен – "Заешка дупка" печели наградите "Пулицър" и "Тони".
Адът на разработката
"Един сценарий може да се пише с години – може да напишеш хиляди чернови, без нищо да се случи. Това е, което наричаме – адът на разработката", разказва Саари. А да наемеш холивудски сценарист специално за адаптацията може да струва "стотици и стотици хиляди долари". За щастие Линдзи-Абеър се оказва добър сценарист и са нужни само 4 работни варианта до финалната версия на "Заешка дупка". "За нас беше много важно Дейвид да адаптира текста, защото така страстта зад него се запазва", споделя продуцентът.
В момента, в който сценарият е готов, Никол и Саари започват да търсят инвеститори. "Всички знаят, че инвестицията в сценарий е много рискована, защото не знаеш дали от него ще излезе нещо", разказва продуцентът. "Лудост е да вложиш парите си във филм, но все пак ние трябва да ги убедим, че това е най-добрата идея на света."
В този случай е много важно да дадеш на инвеститорите усещане за посока и гаранция за възвращаемост: "Ключовите елементи са голям актьор като Никол или добър режисьор, сценарист", смята Саари. Има филми като Spiderman и Transformers, които се смятат за сигурни инвестиции.
"Филм за мъртво дете не е сигурна инвестиция. В 20th Century Fox ни казаха, че сме луди и че вече никой не прави такива филми", разказва продуцентът. Все пак Кидман и Саари откриват подстудио на 20th Century Fox, което поема филма - Fox Searchlight, откъдето са излезли филми като "Черния лебед" (Black Swan) и "Дървото на живота" (Тhe Tree of Life).
Миротворец
Сделката между Fox Searchlight и сценариста е сложен процес. "От една страна имате една компания, която иска да плати възможно най-малко, а от другата - агентите на писател, носител на "Тони" и "Пулицър". Моята работа е да бъда посредник между тях, почти миротворец", разказва Саари.
Сделката е сключена успешно и идва ред на бюджета на филма – първоначалната сума е 15 млн. USD, която е сравнително голяма за независим филм.
"През 2007 г. драмите не се справяха добре и Fox Searchlight спряха продукцията", обяснява Саари. Точно по това време в Холивуд има и стачка на сценаристите, което напълно парализира проекта. Рецесията удря Холивуд силно и въпреки че Никол и Пер продължават да търсят инвеститори, отговорът на всички е: "Светът на драмата във филмите свърши."
Тогава двамата продуценти започват да търсят алтернативно финансиране като заеми, кредити. "Беше ужасно време за търсене на инвеститори – писахме на 30 души – получихме едно обратно обаждане."
За да вземеш кредит за филм в Холивуд обаче ти трябва някаква гаранция – тук идва ролята на агентите по чуждестранните продажби. Те преценяват какви приходи ще има заглавието в различните държави по света. "Това е най-важната цифра за финансирането на един филм – как ще се справи в чужбина", разкрива Саари.
Парите са по фестивалите
"Едно от най-добрите места за намиране на финансиране са фестивалите." Именно на Sundance фестивала Саари среща продуцент от Olympus Pictures, която се съгласява да направи "голям филм с малко пари".
"Беше невъзможно, но много вълнуващо." И така бюджетът на "Заешка дупка" пада от 15 млн. на 4 млн. USD. Парите са толкова малко, че актьорите нямат лични каравани, а живеят в къщата, в която се снима филмът. "Да скоча от света на "Повелителят на конете", чийто бюджет беше 80 млн. в този на "Заешка дупка", беше ужасяващо. Работихме отзад-напред – тръгнахме от това какво можем да си позволим. В този процес много ни помогна сценографът Калина Иванов – българка, която също е тук. Тя направи невероятни неща с къщата с почти никакви пари", разказва продуцентът.
Предпродукция и свински грип
Осемте седмици предпродукция също протичат необичайно – никоя компания не се съгласява да застрахова филма, но инвеститорите все пак му дават зелена светлина. "Това беше изключително странно, те ни подкрепиха във всичко, въпреки че нямахме застраховка и че в Куийнс, където снимахме, се очакваше епидемия от свински грип", споделя Саари.
Срокът на заснемане на филма също е много кратък – 28 дни. "Обмисляхме да го съкратим, но за да създадеш филм за такъв кратък срок, ти трябва огромен талант – който ние имахме в лицето на Никол и останалите", категоричен е продуцентът. Оказва се, че актрисата дори не е очаквала да получи хонорар за ролята си. "Това е голям филтър – разбираш кой иска наистина да направи този филм. А строгите параметри понякога раждат много творчески резултати. Тогава започват да се случват магически неща."
Един от дефектите дори се превръща в ефект – вместо в дигитален формат филмът е записан с Red Cam, която дава възможност на операторите да не сменят лентата и на актьорите да не правят паузи. "Така режисьорът спокойно си вършеше работата с безкрайни сцени. И понеже актьорите играеха непрестанно, усещането беше почти като в театър."
И отново фестивалите
Монтажът на филма се оказва много деликатна и трудоемка работа – отнема 52 седмици. Идва време за търсене на дистрибутор, но той може да бъде намерен само на определени фестивали. "Много е важно да пуснеш филма на правилното място. Например Венеция и Кан не са подходящи за интимен и фин филм като "Заешка дупка", твърди Саари и споделя, че най-подходящ би бил Sundance, но екипът го пропуска заради закъснението с монтажа.
Последният им шанс е фестивалът в Торонто, но дори и да одобрят филма там, ще му останат само 3 месеца за промоция до есента – най-подходящото време за премиери в САЩ. В Торонто Lionsgate се съгласяват да разпространят филма. "Те са известни с това, че подкрепят непродаваем материал, като филма Prescious например", коментира Саари.
Големият страх
Как ще накараш хората да отидат на филм за мъртво дете? Това е страхът на всеки инвеститор и проблемът с маркетинга на продукцията е голям. Саари разказва, че дори приятелите му не са пожелали да гледат филма. В "Заешка дупка" обаче има и много забавни моменти и Саари решава да наблегне на тях. "Искахме да кажем: "Не се страхувайте да се смеете на този филм" – в него е представен целият емоционален спектър и искахме да изразим именно това в трейлъра."
Днес "Заешка дупка" не само е факт, но е и на печалба – приходите засега са 7 млн. USD.
"Просто трябваше да го направим – страстта ни ни казваше да продължим."