Бюджетният дефицит отново започна да расте и само за септември месечният му размер е 94.9 млн. лв., а месец по-рано бе само 10.6 млн. лв. С натрупване за деветмесечието той е 826 млн. лв., или 1% от очаквания брутен вътрешен продукт, като за същия период на миналата година разходите надвишаваха приходите с 1.517 млрд. лв., или с 2% от тогавашния БВП. Това показват данните за изпълнението на бюджета, които Министерството на финансите оповести.

През есенните месеци бюджетният дефицит традиционно започва да расте, защото тогава държавата плаща за ремонти и инвестиции, които са изпълнявани по-рано през годината. Сравнение с предишните години показва, че средномесечният размер на държавните разходи през четвъртото тримесечие е двойно по-голям от средния размер на плащанията през първите девет месеца.

За цялата 2011 г. пък правителството продължава да прогнозира бюджетен дефицит от 1.96 млрд. лв., което означава, че само в последните 3 месеца дефицитът може да нарасне с 1.1 милиард лева.

Фискалният резерв към края на септември е 5.1 млрд. лв.

Разбивка по отделните приходи показва наваксване в изоставането от първата половина на годината, както прогнозираха от Министерството на финансите още през април.

При ДДС приходите са 4.7 млрд. лв., с което се изпълняват 72% от годишния план. На годишна база (сравнение със същия период на миналата година) събираемостта расте с 12%. Зад тези данни обаче се крие забавено изпълнение на приходите от данъка по сделки в страната и покупки от ЕС. Те са изпълнени 62.8%, а при вноса от страни извън Европейския съюз има изпълнение на 84.15 на сто от годишния план.

Това означава, че потреблението на домакинствата остава свито, а приходите от косвения данък растат заради високите цени на суровините и горивата, които се внасят в България за преработка.

Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов коментира няколко пъти, че това не е устойчив модел, защото вносът на суровини за преработка осигурява ДДС приходи и те се събират от митниците, но когато индустриалните компании изнесат крайната си продукция данъчните им възстановяват този данък обратно.

От Министерството на финансите коментираха, че приходите от ДДС растат заради борбата срещу сивия пазар на горива и дистанционната връзка между фискалните устройства в бензиностанциите и системата на НАП. От ведомството на Симеон Дянков обаче признават като фактор за нарасналите приходи и скъпия петрол.

Приходите от акцизи растат с 13.3% на годишна база до 2.85 млрд. лв., а с това годишният план е изпълнен 75.1%. Разбивка по отделните приходи обаче показва, че те растат не заради съживено потребление, а заради подобряване на борбата със сивата икономика. При символичното увеличение на акциза за бензина и дизела от началото на тази година, което повиши цените им съответно с 2 и 3 стотинки на литър, или с под 1%, постъпленията от акциз върху горивата растат с 5.6%. Акцизът за горивата обаче показва реалния ръст на продажбите, защото се изчислява върху количество, а не върху цена, както е при ДДС. Затова и растежът на тези приходи показва общият ефект от изсветляването на сектора и на съживеното потребление.

Годишният ръст на акцизните приходи от цигари към края на септември е 21% до 1.27 милиарда лева, а от облагане на алкохола са събрани 210 млн. лв., или 28.8% повече от миналото деветмесечие.

От данък "печалба" хазната е събрала 1.11 млрд. лв., или 8.5 на сто повече на годишна база. Плоският данък влива 1.58 млрд. лв., или 6% повече от същия период на миналата година.

Структурата на разходите показва активно разплащане на държавата по инвестиционни проекти през септември. Те са обхванати от справката за капиталовите разходи, чийто размер е 1.867 млрд. лв. за деветмесечието, или с 6.6% по-малко на годишна база. През август обаче държавните инвестиции бяха 12.9% по-малко спрямо осемте месеца на миналата година, а към края на юли годишното свиване бе 17%. През септември плащанията на хазната за инвестиции са 358 млн. лв., а през август бяха 292 млн. лв., или 18% по-малко.

В същото време текущите разходи, които обхващат заплатите на държавните служители, издръжката на ведомствата и плащанията за пенсии, помощи и здравни услуги, растат с 2.4% на годишна база до 16.29 млрд. лв.