Тази книга излиза за първи път през 1986 г., година преди Херта Мюлер да напусне окончателно Румъния и да замине в посока Берлин.

Историята, която Нобеловата лауреатка за 2009 г. разказва тук, също е подобна – семейство Виндиш, което е с германски произход, очаква разрешение да се изсели на Запад. Съседите им заминават, дните се нижат едни и същи, а те продължават да чакат и не разбират какво се случва.

Необходимо е дъщерята Амали да се предложи като подкуп, бащата и майката да си затворят очите, за да получат необходимия документ към свободата.

Всъщност тази история е разказана под формата на кратки фрагменти, които могат да се четат като отделни разкази – как циганката с игрива плитка се смее на масата на трактористите, как мъжете я подпитват за цената, а тя не престава да се усмихва. Или как една кукумявка се обажда в тъмното, а хората със страх очакват на чий покрив ще кацне и къде ще доведе смъртта.

Колкото до това неясно за нас заглавие – "На този свят човекът е голям фазан", то е стара румънска поговорка. Тя е израз на безпомощността на човека, на това, че той се движи изключително непохватно, като голям фазан. Преводачката Мария Дерменджиева обяснява, че всъщност и ние имаме подобен израз – за един непохватен човек често казваме, че се движи "като слон в стъкларски магазин".

Или: "Жената на Виндиш е на двора зад лозницата с черно грозде. "Няма ли да ходиш на литургия", пита тя. Черните зърна никнат в очите й. Зелените листа никнат от брадичката й."

Да, това е една много поетична книга. Тъжна и много лична.