Само две години след като излежава присъда за опит за убийството на четирима полицаи по време на престрелка в Белград, Милан Лазаревич решава, че е крайно време да се възползва от сръбската приватизационна програма.

Без да вижда пречка в криминалното си досие, Лазаревич пожелава да закупи наскоро приватизирания завод за машинни части, Машиносервис, в родния си град Валево.

Оказва се прав и престъпното му минало не възпрепятства продажбата. Сръбската Агенция за приватизация одобрява сделката през ноември 2005 г.

В рязък контраст с други бивши комунистически членове на ЕС, като например Полша, Сърбия бавно въвежда практиката миналото на купувачите да се проверява, така че престъпници да не могат да се възползват от продажбата на държавни предприятия.

Тази липса на държавен контрол създава идеалната среда за широко разпространена престъпна дейност, включително незаконното източване на активи и прането на пари.

Мащабът на корупцията и лошото управление достигна такива размери, че към днешна дата Сърбия е анулирала 629 от общо 2 281 приватизационни сделки, тъй като новите собственици са спрели производството, източили са активите и не са платили на работниците.

Освен това, хиляди сръбски работници остават без работа като директен резултат от лошо управлявания процес на приватизация.

И докато кандидат инвеститорите вече са задължени да си извадят документ, доказващ, че нямат криминално досие и не са подсъдими, в системата все още има вратички, които позволяват на престъпниците да се възползват от такъв вид сделки.

След като получава одобрение от държавата за покупката на Машиносервис, Лазаревич отново е в затвора, този път по обвинения за ръководене на организирана престъпна група за изнудване и рекет, събирала пари и услуги от собствениците на барове и ресторанти във Валево.

Освен това, Лазаревич е обвинен за поръчката на убийството на местен конкурент от подземния свят и срещу него има повдигнати обвинения за неплащане на данъци, застрахователна измама и незаконно присвояване на държавни пари.

Преди 25 години, Машиносервис е успешно държавно предприятие, работодател на 130 души във Валево, на 100 км от столицата Белград. Някога, фабриката е имала офиси из цяла бивша Югославия. Тези дни, сградата на предприятието е заключена с тежки вериги, но все пак е възможно човек да надникне в двора. Фабриката е запусната и изоставена, прозорците са изпочупени, а стените –полуразрушени.

По документи, Машиносервис все още е работодател на 12 служители, от които всички твърдят, че не са работили и не им е плащано от девет години насам. Местните хора от околните села, на които фабриката някога е предоставяла работни места, сега са принудени да свързват двата края като работят каквото и когато падне.

Миливой Савич, 60, е единственият работник, който има смелостта да говори открито. През цялото време на интервюто в дома му в близост до центъра на Валево, ядосаната му съпругата протестира и повтаря: "Само глупаците говорят."

Дори споменаване на името Лазаревич e достатъчно, за да породи страх в сърцата на хората тук.

Савич, с прякор Босанац, обаче е непоколебим и настоява, че разговорът с журналисти на практика е последният му шанс. Частично парализиран след прекаран инсулт, той не може нито да работи, нито да се пенсионира. След приватизацията на Машиносервис, не му е изплащана нито заплата, нито пенсионни вноски.

Савич разказва, че от момента, в който Лазаревич се е появил във фабриката, по нищо не е изглеждало, че новият собственик смята да инвестира в компанията и да се опита да я направи печеливша. Вместо това, новият началник се среща с работниците и им казва да се приберат по домовете си.

Отчаяният Савич най-сетне успява да се срещне с Лазаревич и го моли да изплати поне пенсионните му вноски, за да може той да се пенсионира.

Той е единственият работник, достатъчно смел за да потърси лична среща със собственика.

Лазаревич купува компанията през септември 2004 г., като плаща 13 000 евро в брой на тогавашния собственик, Владан Крунич. В съответствие с установения ред, той получава пълномощно, което му дава пълен контрол над компанията, докато продажбата бъде официално одобрена от сръбската Агенция за приватизация.

Тъй като наскоро приватизираната компания остава под държавен надзор, само Агенцията може официално да одобри продажбата й, което тя прави своевременно на 15 ноември, 2005 г.

Първоначално, Машиносервис е приватизирана през декември 2002 г., когато Крунич плаща около 40 000 за предприятието. Той твърди, че не е успял да направи компанията печеливша и не е бил в състояние да плаща заплатите на работниците, които са в стачка по време на препродажбата на Лазаревич.

Докато Крунич е собственик на компанията, инспектори от Агенцията за приватизация съставят два критични доклада относно управлението й; първия – през октомври 2003 г., а втория – през юни 2004 г.

И в двата доклада се съобщава, че работниците в Машиносервис не са получавали заплати откакто компанията е приватизарана и че производството е прекратено, като предупреждават, че може да се наложи предприятието да бъде върнато обратно под контрола на държавата.

Невероятният факт е, че само пет месеца по-късно, когато инспекторите се връщат във фабриката, която е собственост на Лазаревич само отпреди няколко седмици, те откриват, че служителите не желаят да се оплачат от каквото и да било, въпреки че все още не са получили заплатите си.

Според бившия собственик Крунич и служителите, Лазаревич веднага се заема с източването на активите на Машиносервис.

Крунич твърди, че Лазаревич е продал ключови съоръжения на стойност от 10 000 евро още в първите месеци, след като придобива контрол над компанията. 

Според обвиненията, повдигнати от сръбската данъчна служба, Лазаревич също така е продал една от сградите на фабриката за 41 000 евро в брой. Според тях, той продава сградата без да декларира сделката, като по този начин избягва плащането на данъци.

Документи, получени от Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN), показват, че Лазаревич е ипотекирал обекта, но за сега остава невъзможно да се установи нито кога е направена ипотеката, нито сумата, взета назаем срещу земята. 

Лазаревич не коментира директно обвиненията, нито собствеността си над Машиносервис, но адвокатът му, Миодраг Джуричич, казва пред BIRN, че няма "никакви доказателства срещу него".

Що се отнася до управлението на Машиносервис от Лазаревич, Джуричич  казва, че производствените и административни проблеми на фирмата датират отпреди клиентът му да стане неин собственик.

Въпреки, че е крайна като пример, сделката на Лазаревич не е единствена по вида си в Сърбия. Машиносервис е само едно от хилядите малки предприятия, разпродадени от държавата, много от които стават обект на незаконно източване на активи и други престъпни дейности.

Това е без да се споменават многото сърби, които губят препитанието си в страна, където безработицата възлиза на 20 процента през 2010 г.. Очаква се безработицата в страната да продължи да нараства, със задълбочаването на глобалната рецесия.

Сърбия все още не е приключила процеса на приватизация и разполага с още 435 компании за продажба, според данни на Агенцията за приватизация. 

Въпреки въвеждането на по-строги мерки, които целят да попречат на престъпници да използват процеса на приватизация за пране на пари или за други незаконни дейности, системата остава уязвима за злоупотреби.

От 2008 г. насам, купувачите са задължени да представят сертификати от полицията или съда, с които да докажат, че нямат криминално досие. Въпреки това, престъпниците все още могат да заобиколят системата.

Понякога кандидат-купувачите използват поставени лица, които нямат криминално минало, други сключват сделки чрез офшорни компании, а трети просто представят фалшиви сертификати.

В отговор на въпроса защо сертификатите не се пращат в полицията за проверка, Беланович казва, че агенцията няма достатъчно персонал, който да извършва такъв вид проверки.

Освен това, Сърбия не е в състояние да установи произхода на парите, използвани при покупки чрез офшорни компании.

През 2010 г., сръбските власти повдигат обвинение на беглеца Дарко Сарич по подозрение за ръководене на международна наркобанда, за която се смята, че е внесла около 3,5 тона кокаин в Европа и че е изпрала сума, възлизаща до 30 милиона евро чрез сръбския процес на приватизация.

Документите, получени чрез държавните прокурорски служби и бизнес регистрите в САЩ и Сърбия, показват, че Сарич е успял да закупи сръбски фирми чрез офшорни компании, регистрирани в американския щат Делауеър.

Тъй като Агенцията за приватизация не се е опитала да установи произхода на парите на офшорните компании, властите твърдят, че Сарич спокойно може да е изпрал милиони евро, придобити по незаконен път.

Надеждните проверки на миналото на купувачите многократно се доказват като ключови в Сърбия. Неизвършването на такива проверки позволява на Зоран Копич да закупи повече от 15 фирми в Сърбия и Босна от 2005 г. насам, въпреки че по време на сделките е подсъдим за контрабанда на цигари.

Съдебното дело срещу него, заведено през 2004 г., все още предстои да приключи. През месец април тази година, Копич е арестуван в Босна и обвинен в престъпления, свързани с прането на пари. Очаква се съдебния процес да започне скоро.

Освен това, в края на 2010 г. сръбската полиция повдига обвинения срещу Копич за незаконното ипотекиране и източване на активи от различни компании.

В центъра на проблема стоят закони за приватизация, които са лошо изготвени и зле прилагани.

Верица Барач, президент на сръбския Съвет срещу корупцията, е съгласна: "Това позволи на магнати и престъпници официално, чрез закупуване на компании, да се сдобият с огромни имоти."

Но Барач твърди, че най-големият проблем със сегашната система е, че все още няма реален външен контрол върху процеса на приватизация.

Бранко Павлович, бивш директор на Агенцията за приватизация, казва, че освен това, законодателството е дефектно, защото позволява на купувачите да изплатят компаниите с до шест отделни вноски, което дава на новите собственици време да разпродадат активи преди финализирането на покупката.

Барач и Павлович обясняват, че законите ефективно са били одобрени от Световната банка. И двамата твърдят, че банката е поставила Сърбия под натиск да започне процеса на приватизация бързо.

Александар Влахович, който изготвя приватизационното законодателство през 2001 г., не отговори на многобройните заявки за интервю, направени чрез асистента в личната му консултантска компания Eki Investment. 

Павлович заема длъжността директор на Агенцията за приватизация само в период от четири месеца между април и юли 2004 г. 

Първоначално назначен от Драган Маршичанин, тогавашния министър на икономиката, той твърди, че е уволнен, защото се е опитал да реформира начина на управление на Агенцията за приватизация и да вземе мерки срещу престъпността в тази сфера. 

Павлович казва, че от момента, в който е назначен за директор на агенцията, бива подложен на натиск от всички страни, "политици, международни организации и местни магнати".

Според Павлович, съмнителни бизнесмени са търсили достъп до него чрез поставени лица.

Но Павлович твърди, че е уволнен, заедно с назначилия го министър на икономиката, веднага щом е направил опит да прекрати подозрителна приватизационна сделка, за която е бил сигурен, че има замесена корупция.

Днес Павлович работи като юрист и съветник на миноритарни акционери в компании, които са в процес на приватизиция.

Ситуацията не е много по-различна в други балкански държави, където приватизацията предлага отлична възможност за сенчести сделки, както свидетелстват Босна, Македония и Черна гора.

В Черна гора е почти невъзможно да се установи нивото на корупция. Данните за продажби остават забулени в тайна, тъй като държавата все още не ги обявява публично.

Подгорица започва процеса на приватизация през 1997 г. Днес, вече около 85 процента от компаниите са в частни ръце. Неправителствени организации твърдят, че много от тези сделки са обект на сериозна корупция на високо ниво.

Ситуацията не би могла да бъде по-различна в Полша, където държавата не пришпорва процеса на приватизация. Варшава развива система, съсредоточена върху изкореняването на корупцията и организираната престъпност в продължението на целия период на 20-годишния преход от комунизъм към капитализъм.

Две десетилетия след старта на приватизационната програма, пет процента от полските фирми остават непродадени, казва Иренеуш Яблонски, икономически експерт и член на Института Адам Смит във Варшава.

Кшищоф Валенчак, помощник-министър към полското министерство на държавното съкровище, което наблюдава процеса на приватизация, признава, че напредъкът е бавен, но подчертава, че много усилия се полагат за намирането на солидни инвеститори.

Валенчак казва, че от известно време офшорните компании са изключени от процеса на приватизация в Полша, защото при такъв тип сделки, произхода на средствата не може да бъде проследен.

За разлика от Сърбия и много от другите балкански страни, работата на министерството е предмет на постоянно преразглеждане от различни агенции, включително и могъщото Централно бюро за борба с корупцията (CBA).

Тази институция се занимава с корупцията на високо ниво и се отчита директно на министър-председателя.

CBA също така разследва сделки за продажба на подозрително ниски цени и по този начин гарантира, че държавата получава възможно най-добрата възвръщаемост и изкоренява корупцията. Офшорните компании се държат на разстояние от Полша, тъй като не искат да привличат вниманието на CBA.

Докато за поляците е ясно, че  приватизацията без престъпност е ключова за държавата и икономиката, в случая на Белград изглежда, че бъдещото членство в ЕС е по-голям стимул за преразглеждането на процеса на приватизация.

През месец юни миналата година, ЕС изиска от Сърбия да преразгледа 20 сделки, заподозрени в корупция на високо ниво или в неспазване на правилата за приватизация.

За подслаждане на горчивия хап, обаче, през месец юли правителството на Сърбия получи 2,2 милиона евро субсидии от ЕС, които да помогнат на страната да се бори по-ефективно срещу прането на пари.

Винсент Дегер, посланик на ЕС в Сърбия, отбелязва, че страните в преход към капиталистически икономики са изложени на по-голям риск от пране на пари заради приватизационния процес, но предупреждава, че ситуацията на Балканите е предмет на особено безпокойство.

Въпреки големия шум около желанието на Сърбия да се изправи срещу криминализицията на приватизационния си процес, не всички са убедени.

Барач, президентът на Съвета срещу корупция, не е особено впечатлена и се съмнява, че дори натискът от страна на ЕС ще промени нещата чувствително.

Докато Лазаревич седи в затвора в очакване на съдебно решение относно многобройни обвинения за продължителни престъпни деяния, той остава официален собственик на вече опустошената фабрика за машинни части.

Докато човекът, получил собствеността от държавата, прави хиляди на гърба на Машиносервис чрез продажбата на активи и ипотекиране на земята, много от работниците са поставени в ситуация, в която едвам преживяват от ден за ден.

Сърбите се чудят кога техните лидери най-накрая ще гарантират, че фирмите, както и прехраната им, няма да попаднат в ръцете на безмилостни престъпници, които целят бързи печалби.