Средствата, които се дават за реставрация на недвижими паметници на културата, трябва да бъдат освободени от данъци. Това е един от вариантите да се мотивират инвеститорите да влагат средства в тези обекти, смята директорът на Националния институт за недвижимото културно наследство арх. Йорданка Кандулкова на конференцията за недвижими имоти BalREc. Другите варианти да се поддържат тези сгради е да има съфинансиране от общината, на чиято територия е паметникът, или от страна на държавата в зависимост от степента на значимост на обекта, предлага арх. Кандулкова. Третият вариант за намиране на средства е да има целево еврофинансиране за частни обекти с публично-частно партньорство. Според арх. Кандулкова само така ще може да се гарантира общественият интерес. Освен това част от приходите от туризъм, които постъпват в държавната хазна, трябва да се отделят за финансиране на културни обекти. Архитектите, участници в конференцията, се съгласиха с нейните предложения, защото невинаги собствениците на сгради - паметници на културата, могат да отделят нужните средства да ги поддържат и не могат да изпълняват дори направени предписания за това.

Оказа се обаче, че други собственици имат съвсем различен проблем. Те имат средства и могат да реставрират обектите, но трябва да чакат 2 месеца, за да съгласуват промените с института за недвижимите паметници на културата. "Все още често инвеститорите започват промените, без да чакат да мине съгласуването", призна арх. Кандулкова. Тя обясни, че ръководеното от нея ведомство има много свит щат и затова не може да съгласува по-бързо процедурите с инвеститорите. "Поисках от Министерството на културата да ми бъдат отпуснати още 4 работни места, но това не беше направено. В института работят 49 специалисти. Свитият щат тормози бизнеса", каза арх. Кандулкова. Тя обаче призна, че в този случай инвеститорите трябва да плащат глоби, регламентирани в закона за паметниците на културата.

Архитектът обясни, че трябва да се направи актуализация на регистъра на недвижимите паметници на културата. Те са 40 000. В регистъра трябва да има не само онлайн списъци, а и карти, факти за местата, какъв е статутът на паметника, 3D план на сградите и т.н. Директорът на института обясни още, че трябва да се направи и кадастрална карта на недвижимите паметници. За целта вече са водени разговори с Агенцията по кадастъра. За да бъде направена кадастралната карта обаче, институтът трябва да удвои служителите си, смята арх. Кандулкова. Третата важна задача пред ръководеното от нея ведомство е да дигитализира архивите и да има различни нива на достъп до него. Архитектът обясни, че за регистъра, кадастралната карта и дигитализацията се търсят варианти за целево финансиране от държавата и от европейските фондове.