Марио Монти се казва новата надежда на Италия и еврозоната да ги предпази от спиралата на кризата.
Късно в неделя президентът Джорджо Наполитано му възложи да състави правителство, което да управлява страната до следващите избори през 2013 г.
Марио Монти е еврократ и визионер. Пламенен привърженик на свободния пазар с тесни връзки в европейския и световен елит, Монти винаги се е застъпвал за по-тясна интегрирана еврозона.
През последните месеци той публикува редица статии, в които критикува политиката на правителството на Силвио Берлускони.
През 2005 г. бе сред основателите на авторитетния неправителствен институт "Брюгел" в Брюксел.
Съпредседател е на Трилатерната комисия, смятана за световното правителство в сянка, която обединява елита на САЩ, Европа и Япония.
Член е и на тайнствената Билдербергска група на бизнес лидерите и други водещи граждани.
През 2010 г. той бе един основателите на европейската група "Спинели", която работи за насърчаване на европейската интеграция.
Още щом предишният премиер Силвио Берлускони обяви миналия вторник, че ще се оттегли, след като парламентът одобри новите антикризисни мерки, Марио Монти се превърна във фаворит на пазарите за президентския пост.
Инвеститорите първи приветстваха номинацията на Монти, дори още преди да му възложена от президента, защото очевидно смятат, че той е достатъчно квалифициран, за да се справи с изваждането на Италия от лапите на кризата.
Бъдещият италиански премиер е роден през 1943 г. в северния италиански град Варезе.
Учи икономика в престижния университет "Бокони" в Милано и в университета "Йейл", САЩ.
След завръщането си от САЩ Монти преподава в университета в Торино, а през 1984 г. става ректор на "Бокони" - едно от най-авторитетните италиански висши учебни заведения.
За първи път е назначен за еврокомисар през 1994 г., номиниран от първото правителство на Силвио Берлускони, и отговаря за вътрешния пазар и услугите в ЕС.
Вторият му мандат като еврокомисар е между 1999 – 2004 г., номиниран от премиера на левицата Масимо Далема и отговаря за конкуренцията.
Берлускони обаче не го номинира за трети мандат в Еврокомисията.
Монти е женен и има две деца. Той и съпругата му Елза ходят в неделя на църква. 
През миналата седмица италианецът бе назначен за пожизнен сенатор. Когато влезе в петък в Сената, за да заеме мястото си, той бе аплодиран като герой от своите колеги. 
Икономист по образование, спокоен, уважаван в международните среди, добре приеман във висшите етажи на европейската машина, той няма почти нищо общо с колоритния, ексцентричен, темпераментен и често пъти невъздържан бивш премиер Берлускони, чиято слабост към жените в определени моменти окупираше политическия дневен ред в Италия. 
Докато в продължение на години Берлускони майсторски създаваше политически съюзи, Монти е известен с постиженията си като еврократ и като суров партньор в преговорите. "Той не прави нещата по италиански", спомня си за него бивш посланик, който е работил с Монти в Брюксел. 
Опитът, който има, острият ум и дипломатическите умения му помогнаха да не се огъне под силния лобистки натиск и го превърнаха в един от най-уважаваните представители на Европейската комисия, пише агенция "Ройтерс". 
"Уолстрийт джърнъл" го определя като политически аутсайдер. Той винаги е стоял над политиката, допълва Би Би Си. 
Сега Монти ще трябва да докаже, че може да управлява не само ЕС и света, а и италианската икономика - третата по големина в ЕС и с втория най-голям дълг, възлизащ на 1.9 трлн. евро, или 120% от БВП. 
"Възнамерявам да изпълня новата задача с голямо чувство на отговорност в полза на нашата страна", каза Монти, след като бе номиниран за премиер в неделя вечерта. "В този особен труден момент за Италия, на фона на нестабилността в Европа и света, страната ни трябва да се справи с предизвикателствата", бяха думите на бъдещия премиер на Италия. 
На конференция в Берлен в средата на миналата седмица Монти заяви, че ръстът не трябва да се постига чрез заеми, а "чрез структурни реформи, чрез премахване на привилегиите в италианското общество". Той защити европейската валута и предимствата, които тя носи на Италия, и обяви, че страната трябва да бъде по-ангажирана в европейската политика. 
