Австрия: Банковите поделения в Източна Европа да се справят сами
Австрийските банки ще са принудени да ограничат отпускането на нови заеми в Централна и Източна Европа, където техните поделения са сред най-големите кредитори, и да разчитат най-вече на финансиране от местни ресурси.
Това реши централната банка на страната в ход, който според анализатори цели да се запази най-високият ААА кредитен рейтинг на Австрия.
Мерките засягат Erste Group Bank AG, Raiffeisen Bank International AG и Bank Austria AG, която е собственост на италианската група UniCredit SpA. От ръководството на трите банки заявиха, че приемат изискванията и че продължават дейността си в Източна Европа.
Според агенция "Блумбърг" от следващата година ще им бъде забранено да дават кредити, много повече от местните депозити в поделенията им в страни като Унгария, Румъния и Украйна. Това означава, че се ограничава възможността за ръст на кредитирането чрез заеми от банките-майки.
Набирането на средства ще е възможно и чрез пускане на финансови инструменти на местния пазар и чрез кредити от международни институции като ЕБВР и ЕИБ.
"Това със сигурност ще засегне достъпа до кредитиране. Ще последва и повече диференцияция, която ще притисне държави като Унгария, Румъния, Украйна и България", коментира Кристиян Келер от Barclays Capital в Лондон.
Австрийските поделения са раздали около 197 млрд. евро в бившите комунистически страни, което се равнява на близо 70% от БВП на Австрия (данните не включват Bank Austria, защото нейните кредити се водят по статистика на Италия).
Какво по-точно е решено
В съобщението на австрийската централна банка и финансовия регулатор FMA се казва, че новите кредити не бива да надхвърлят 1.1 пъти размера на депозитите и активите, които източноевропейските поделения на трите банки успеят да наберат сами.
Друго условие е да се изтегли с три години напред (т.е. от 1 януари 2013г.) изискването да поддържат до 7% от капитала си като гаранция срещу загуби. Това условие - едно от основните в т.нар. правила Базел ІІІ (по името на Базелския комитет за банков надзор) - е доста строго, защото по международна договореност то трябва да влезе в сила от 2019г.
От 1 януари 2016г. банките в района трябва да държат в резерв още 3% от активите си като гаранция срещу "рисковете, наследени в съответния бизнес модел" на всяка от тях.
Банките ще трябва да депозират и т.нар. завещание - описание на плана как смятат те да се спасят или да закрият дейността си в случай на криза без това да засегне останалата част от банковата система.
Коментарите
"Наборът от мерки ще осигури модел на устойчив растеж и за икономиките в района, и за банките там, независимо от цикъла на възход и срив. От тях ще спечелят не само местните финансови пазари, но и експозицията на Австрия към тях ще стане по-устойчива", коментира управителят на централната банка Евалд Новотни.
"Ще подсилим количеството и качеството на капитала на австрийските банки-майки с цел да увеличим буферите им срещу рискове. Искаме също така да увеличим автономността на дъщерните банки, което означава автономност в методите на рефинансиране. Казано простичко, целта ни е ръст на кредити да има единствено от местния пазар и заедно с ръста на местния пазар", обясни Курт Пржибил, един от ръководителите на FMA.
Новотни настоява, че няма опасност банките да се изтеглят от Централна, Източна и Югоизточна Европа, а новите правила няма да ги принудят да набират повече капитал през 2012г.
Ръководителят на ЕБВР Томас Миров обаче каза в петък, че западните банки неизбежно ще изтеглят средства от Източна Европа в отговор на изискванията за по-висока капиталова адекватност.
Анализатори, цитирани от "Ройтерс", посочват, че бъркотията в еврозоната може да прелее в нуждаещите се от бърз растеж Централна и Източна Европа.
Според последния си тримесечен отчет Erste е раздала в Унгария кредити почти два пъти повече от депозитите, 1.4 пъти над тези в Румъния и 1.5 пъти - в Хърватия. Raiffeisen е отпуснала заеми 1.5 пъти повече от депозитите си в Украйна, 1.3 пъти в Румъния и 1.2 пъти в Унгария. Днешните принципи ще съответстват само за новите кредити, но въпреки това се очаква да окажат натиск върху политиката на банките.
"Всичко това допълва опасенията ни - че Австрия ще проявява по-слабо желание да спасява банки", коментира Питър Атард Монталто, икономист за възникващи пазари в Nomura International.
Националните регулатори на Италия, Франция и Белгия може да последват австрийските си колеги и също да наложат ограничителни мерки, допълва Джонатан Тайс, анализатор на "Блумбърг".
| Фич: От еврозоната идват рискове Кризата в еврозоната заплашва банки в Централна и Източна Европа и може да отслаби още икономическия растеж в района, предупреди в понеделник рейтинговата агенция "Фич" Банковите сектори на Хърватия, България, Сърбия и Румъния имат най-силни връзки с банки в Гърция и Италия, припомня Микеле Наполитано от екипа за оценка на държавните рейтинги в агенцията. "Макар поделенията на банки от еврозоната да могат да устоят на известно свиване на финансирането от банките-майки, те може да бъдат принудени да свият кредитите и балансовите си резултати, което ще има негативен ефект върху БВП на тези държави. По-малко засегнати ще бъдат страните, където съотношението кредити към депозити е по-ниско и има по-слаби връзки с банки от т.нар. периферия на еврозоната", казва Наполитано. Доверието на фирми и граждани с депозити в банки в района беше подсилено от "безпроблемното им управление" след рухването на "Леман Брадърс" през 2008г., но "не се изключват някои ефекти върху това доверие", допълва той. |