Американската столица можеше да изглежда доста по-различно, ако бяха реализирани част от големите архитектурни и градоустройствени проекти, появили се през годините. Тя можеше да изглежда различно и ако бяха реализирани някои абсурдни идеи.
Американската столица можеше да изглежда доста по-различно, ако бяха реализирани част от големите архитектурни и градоустройствени проекти, появили се през годините. Тя можеше да изглежда различно и ако бяха реализирани някои абсурдни идеи. Това е основното послание на уникална изложба в Националния архитектурен музей (National Building Museum) във Вашингтон. 
През 1891-1901 г. Робърт Оуен предлага Белият дом да се разшири с две крила и обширна зимна градина отпред. Крилата представляват копия на оригиналната сграда, завъртени на 90 градуса. Идеята била да се отвори място за растящата администрация. 
Мери Фуут Хендерсън възлага на архитекта Пол Пелз този проект за дворцов заместител на Белия дом, който да се издига на Миридиън хил точно срещу имението на Хендерсън. 
Снимка на Белия дом от 60-те години на ХІХ век от колекцията "Брейди-Хенди" в Конгресната библиотека на САЩ. Томас Джеферсън искал откритата през 1800 г. резиденция да е достъпна, а не изолирана от народа. Дори идеята да се постави почетна гвардия пред входа и охрана в района се смятала за неподходяща. 
Белият дом е смятан от архитектите за пример за сдържано достойнство. Макар да има фасада на южняшка къща, издигната в американския североизток, той запазва духа на обикновен дом, а не на резиденция на президента на най-силната държава в света. 
Неоготически проект за Мемориъл бридж в памет на генерал Грант, дело на архитектите Смитмайер и Пелз от 1887 г. На приблизително същото място се издига сегашният Мемориъл бридж с ниски арки и семпла декорация. 
Мемориалният мост днес - с ниски арки и четири сравнително скромни колони със статуи. 
През 1900г. Франклин Уебтър Смит предлага по този начин да се обединят всички национални галерии. 
Проект на Лиън Бийвър от 1873 г. за конкурса за Конгресна библиотека. 
Аликзандър Ести предлага през 1880 г. този вид за същия конкурс. Конгресната библиотека на САЩ можеше да изглежда доста по-готически днес. 
Сградата на Конгресната библиотека. 
Масонски храмов комплекс в този вид можеше да се издига на мястото на сегашния хотел Washington Hilton. Проектът е на Уоди Ууд от 1922-1924г. 
Така си представя Уилям Торнтън около 1797 г. как трябва да изглежда Капитолият. 
В конкурса за резиденция на президента на САЩ е включен и този проект (1792 г.) от A.Z. - инициали, зад които се смята, че стои самият Томас Джеферсън. 
Американският Конгрес днес. 
Стъписващото предложение от 1912 г. на Джон Ръсел Поуп за Мемориал на Линкълн във формата на зикурат. 
Мемориалът на Линкълн днес. 
Джеймс Даймънд си представя сградата на Конгреса по този начин през 1792 г. По това време много от предложенията били от аматьори, което в случая си личи от грубо нарисувания ветропоказател във формата на петел. 
Би Еф Смит предлага през 1852 г. това подобрение на Монумента на Вашингтон и Мола. В него се вижда първоначалната идея за кръгла колонада в основата на Мемориала, както и висящият мост над канала до Мола. 
Сенатската комисия за парковете предлага през 1901-1902г. така да се оформи пространството около Мемориала на Вашингтон. Широките стъпала, кръглото езеро и терасовидните градини са имали за цел да създадат малко по-величествен вид на подхода към монумента, както и да решат проблема с това, че той е издигнат малко встрани от оста, започваща пред Белия дом. 
Това е проектът победител от 1846г. за Монумент на Вашингтон. Идеята на Робърт Милс е била да комбинира обелиск с кръгъл гръцки храм в основата, който така и не е построен. 
Грандоманско предложение на Вини Рийм Хокси за Монумент на Вашингтон с огромна статуя на първия президент на върха. Проектът е от 1876-78 г., защото строежът започва по идеята на Милс през 1848 г., но спира през 1856 г. за две десетилетия, след което различни автори се опитват да намерят начин за довършването му. 
Монументът на Вашингтон днес. Обширната поляна около него продължава да изглежда неуютно, особено зимно време. 
Едуард Дърел Стоун предлага през 1959г. така да изглежда Националният център за култура (по-късно Център за сценични изкуства "Кенеди"). Извитите форми са много далеч от четвъртития дизайн, който е избран и построен. 
Сградата на Центъра за сценични изкуства "Кенеди". 
Вашингтон изглежда обречен на класицистичен дизайн, колони и мрамор, но това се оформя като доминиращ стил едва през последните 100 години. 
Снимка от 12 септември 1944 г. - временни сгради на Министерството на военноморските сили са превзели Мола. Кадърът е заснет от върха на Монумента на Вашингтон. 
През 60-те години все още няма ясна идея какво да се направи с Мола. 
Самолетна снимка на Конгресната библиотека и Конгреса. 