Фонотека
(Universal/Barclay, 2001)
афробийт
Нарасналият напоследък интерес към афробийта означава за мейджъра "Юнивърсъл" едно - доста сериозни приходи. Чрез своя лейбъл "Баркли" компанията придоби наскоро правата за издаването на значителна част от дискографията на нигерийската легенда Фела Кути. Неговото влияние върху съвременната музика може да се сравни с въздействието на Джими Хендрикс и Майлс Дейвис. За разлика от тях обаче Фела - баща на афробийта, доскоро бе игнориран, албумите му не се преиздаваха и познавачите хвърляха несправедливо големи усилия и средства, за да се сдобият с продукцията на музиканта.
От края на миналата - началото на тази година, това вече не е вярно и многобройните му фенове вече могат да притежават великолепно ремастерираните и преиздадени с оригинални обложки албуми. Един от последните е и изключителният Zombie - безмилостна подигравка със сервилността и алчността на корумпираните политици и военни на постколониална Нигерия.
В едноименното парче Фела пее: "Зомбито не върви, ако не му кажеш да върви, зомбито не мисли, ако не му кажеш да мисли..." В случая "зомби" са управляващите военни. Отговорът на тази песен - през 1976 г. 1000 зомбита (войници) обкръжават къщата на Фела, подпалват и разрушават всичко. Майката на Фела почива в резултат на терора. Генерал Обасанджо (сега цивилен президент на страната)е свързан с организирането на тези безчинства, не се извинява за стореното и Фела му подарява костите на починалата си майка, като ги оставя в ковчег пред казармите в Додан - там се намира офисът на генерала. Песните в албума не са отражение на историята, самите те са история и това ги прави уникални. Албумите на Фела Кути са задължителна част от колекцията на всеки познавач.
Various - Chill Factor
2CDs_Blissed Out Mood
(Beech, 2000)
даунтемпо денс
Ако сте решили да си попълните колекцията от даунтемпо, трип-хоп и фючърджаз - на прав път сте. Не вярвайте обаче прекалено много на подзаглавието на албума (блажено, отпускащо настроение). Това не може да се нарече в чистия смисъл на думата чилаут-компилация, защото има включени и няколко по-тежки парчета. Те са предназначени по-скоро за танцуване (май някой фен на "Портисхед" е пипнал тук-там). Съставителите са направили добър подбор (парчетата не са миксирани). Участват само първокласни музиканти - Алекс Гофер, Тим Лов Ли, Тръби Трио, Файнли Куей и т.н., и все пак у нас остава чувството, че просто ей-така, за компроматни цели са сложили по някое слабо и безлично изпълнение, колкото да я докарат до два диска.
Ако търсите меланхолично звучене, африкански бийт, смесен с трип-хоп, и не ви се ще само да чилаутвате, може би точно това е дискът, който трябва да чуете.