Д-р Николай Шарков: Безплатното зъболечение бе демагогия
От 1999 г. е заместник-председател на Съюза на стоматолозите в България (ССБ). Председател е на съсловната комисия за сключване на Националния рамков договор (НРД) с Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК).
-----------------------------
Защо се наложи пациентите да доплащат за всички стоматологични услуги, при положение че се осигуряват за здраве?
- Още през 2000 г., когато водехме преговорите за първия национален рамков договор, ние бяхме изумени от малкия бюджет за стоматология в бюджета на касата. Тогава за полугодието, в което действаше НРД - 2000, бяха предвидени 17 млн. лв. През 2001 г. той беше 37 млн. лв., а за тази година е 38.4 млн. лв. Реално бюджетът намалява, като се има предвид, че растат непреките разходи, въведено бе ДДС върху лекарствата и т.н. Друга причина е ниският бюджет за здравеопазване, който е 4.3% от брутния вътрешен продукт. В света средно 9% от всички средства за здравеопазване се отделят за стоматология. У нас този дял е 11% от средствата само за доболничната помощ. Освен това в България здравната вноска е най-ниска - 6%. В Албания тя е 9%, в Румъния - 14%. Вместо държавата да увеличава всички преки и непреки данъци би могла да увеличи здравните вноски. Ако политиците искат да има кого да управляват след време, трябва да се погрижат за неговото здраве.
Какъв е оптималният бюджет за зъболечение според вас?
- Според данни на нашите експерти практически цялото население на страната се нуждае от лечение на кариес или пародонтални заболявания. Седемдесет процента от петгодишните деца и 98 процента от възрастните имат кариес. Децата до 18 години имат по 4-5 кариеса, от които 3-4 са нелекувани. Нашият анализ показа, че за покриването на т.нар. стоматологичен минимум от дейности, необходими за запазването на сегашното състояние на стоматологичното здраве на нацията, са необходими 550 млн. лв.
Тогава с 38-те милиона на касата какво може да се постигне?
- Сегашният пакет от дейности е минимум от минимума. Той е етап от въвеждането на европейско отношение към здравно осигурените. Не трябва да се забравя, че НЗОК плаща за дейности, а не за здравеопазване. Към него имат отношение други институции - държавата в лицето на министерството на здравеопазването и общините. А защо не и социалното министерство? Профилактиката и лечението на децата до 18 години никъде в Европа не са грижа на здравноосигурителните системи. Те са грижа на държавата. От друга страна, ако се провежда стоматологична профилактика на децата още в най-ранна възраст, те няма да страдат от заболявания, което пък ще намали разходите за лечение. В Дания например още с раждането бебетата се поемат т.нар .орални хигиенисти.
На какво ще има право пациентът тази година?
- Възрастните - на един преглед и две лечебни дейности, а децата на един преглед и 3 дейности. Пакетът за възрастни освен прегледа включва пломба с амалгама или химичен композит и екстракция на зъб с упойка. При децата имаме и лечение на пулпит или периодонтит на млечен зъб. Дейностите са взаимозаменяеми.
По какви цени ще заплащат пациентите?
- Въведохме понятието "касова цена", която е с 20-30 процента по ниска от най-ниската цена, определена от Съюза на стоматолозите. Но ние се съобразихме със състоянието на бюджета. При децата доплащането за различните услуги ще е от 2 до 7 лв., при възрастните от 3 до 7 лв.
А ако стоматолозите откажат да работят с пациентите по тези цени и искат да си плащат поред основния ценоразпис в кабинета?
- Във всеки район имаме етични комисии, към които гражданите могат да се обръщат при нарушения. А могат да се обърнат и към районните здравноосигурителни каси.
Освен безплатните услуги в новия рамков договор бяха променени много неща, отпадна и семейният стоматолог. Защо се наложи това?
- Първият НРД бе приет от съюза на стоматолозите с една много съществена забележка, че този договор в този му вид не удовлетворява съсловието. Тогава ние решихме да направим компромис, за да стартира здравната реформа. В резултат избухна бурята на нашето недоволство при подписването на НРД - 2001. Имаше решение на конгреса на съюза да не подписваме договора в стария му вид. Тогава председателят д-р Живко Михайлов стана жертвен агнец и подписа само за да могат членовете на съюза да продължат да работят.
Какви са основните ви възражения към досегашния модел на стоматологично обслужване?- В първия и втория НРД свободният избор на лечител бе ограничен чрез задължителното закрепостяване на пациента към един стоматолог. Поради липса на ясно дефиниран обем на стоматологични дейности при едно лице за срока на един рамков договор правата на осигурените са нерегулирани. След това заради ниския бюджет бе въведена т.нар. листа на чакащите, която да регулира приема на здравноосигурени лица в кабинета на стоматолога, който работи с тях само един час на ден. Така реално се ограничаваха правата на пациентите и се предизвика напрежение между стоматолозите и осигурените.
Получиха се дисонанси между стоматолозите с малък брой пациенти и можеха да бъдат лекувани по няколко пъти годишно и онези, които обслужваха по 1000 пациенти примерно. Това доведе до ясно изразена социална несправедливост спрямо осигурените обратно пропорционална на броя на регистрираните лица при един стоматолог.
Стоматологичните дейности се отчитаха по времеви показател, а не според извършената дейност. Поради всичко това миналата година конгресът на ССБ създаде една комисия от експерти, която да изготви проект за бъдещото развитие на стоматологията и да очертае нови аспекти на рамковото договаряне в България. Тя изготви доста добър сбит анализ на епидемиологичните данни, икономическите параметри и нормативната база. Бе решено да се дефинира точно обемът дейности, на който имат право осигурените. Договаряният пакет да е с уточнени цени, калкулирани съгласно правилата за ценообразуване на ССБ и ясно разграничаване на прякото плащане от доплащането. И най-важното - парите да вървят след пациента.
Как ще се отрази новият модел на заплащане на стоматолозите?
- Най-неблагоприятно той ще се отрази на малките практики. При досега действащия рамков договор, те имаха възможност да превъртат по няколко пъти пациентите си. При новия НРД всеки пациент има право на строго определен обем дейности. Той ще може свободно да избира стоматолог в рамките на една районна здравноосигурителна каса. И естествено ще може да избере кадърния стоматолог.
Как ще се осъществява контролът?
- Посредством здравноосигурителната книжка, която досега имаше странна и неясна роля. Всеки пациент трябва да я носи, когато посещава зъболекар, иначе няма да може да ползва осигурената стоматологична помощ.
Няма ли опасност зъболекарите в районите с население, което е неплатежоспособно, да загубят изобщо пациентите си?
- Досега в тези райони по принцип имаше малко зъболекари и посещаемостта беше почти същата, както в останалите райони на страната. При стария модел един стоматолог работеше с касата средно по 20 часа седмично, или за една година можеше да приеме не повече 240 пациенти. При положение че имаше листи с по няколко хиляди пациенти, а с касата работят 6000 стоматолози, то през миналата година едва 120 000 пациенти са могли да се възползват от правото си на стоматологична помощ като здравно осигурени. На практика 91 процента от имащите право не са я получили, защото системата бе непропусклива. Това си беше жива демагогия.